Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 753 от 08.12.2025, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Частно наказателно дело 911/2025
Вид
Разпореждане № 753
Подписан
08.12.2025
В сила
19.01.2026
Състав
РУМЕН ПЕТРОВ ЛАЗАРОВ

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 753 гр. Плевен, 08.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЕН П. ЛАЗАРОВ като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Частно наказателно дело № 20254400200911 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 243, ал. 4 от НПК.

Образувано е по жалба от Министерството на околната среда и водите, представлявано от М.Т.Г. – в качеството му на министър на околната среда и водите, подадена срещу постановление от 20.11.2025 г. на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен за прекратяване на наказателното производство по ДП № 618/2024 г. по описа на Окръжна прокуратура-Плевен, проведено за извършено престъпление по чл. 278в, ал. 1 НК.

В жалбата се съдържат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на постановлението на прокурора. Прави се искане за отмяна на постановлението и за връщане на делото на прокурора със задължителни указания относно приложението на закона.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата и след като провери обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, намира за установено следното:

Производството по делото е неправилно образувано по жалба от юридическо лице, което не е легитимирано да обжалва постановлението на прокурора, тъй като не притежава качеството на ощетено юридическо лице по смисъла на чл. 243, ал. 4 НПК. Поради това жалбата – като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а съдебното производство да се прекрати. Съображенията за това са следните:

С постановлението на прокурора наказателното производство е прекратено за извършено престъпление по чл. 278в, ал. 1 НК. Престъплението по този текст от НК е престъпление против реда на управлението, тъй като е регламентирано в Глава 8 „Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции“, Р а з д е л I „Престъпления против реда на управлението“. От такива 1 престъпления не могат да настъпят щети за юридическо лице. В конкретния случай такива щети не са настъпили и за Министерството на околната среда и водите.

Престъпленията против реда на управлението са деяния, които засягат нормалното функциониране на държавните институции и държавната власт.

Кръгът от обществени отношения, които се засягат с осъществяването на престъпления по чл. 278в, ал. 1 НК, респективно – които се защитават от закона, е свързан с функционирането и безпрепятственото развитие на реда на управление, а не с обществените отношения, свързани с личността или собствеността на отделни физически и/или юридически лица. В случая укоримо се засяга противозаконното унищожаване или повреждане на защитена територия или местообитание – предмет на опазване в защитена зона, а не това, че с деянието може да се засегне чужда правна сфера.

Процесуалното качество на „пострадал“ е предвидено в нормата на чл.

74 НПК. Пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Процесуалната фигура на „ощетено юридическо лице“ е регламентирана в разпоредбата на чл. 84, ал. 1 НПК, съобразно която юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в съдебното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци.

Очевидно е, че акцентът, поставен от законодателя, за възникване на процесуалната фигура на пострадал /ощетено юридическо лице/, е наличието на вреди от престъплението т. е. наличие на съставомерни вреди, а не на каквито и да било вредни последици, явяващи се последица от самото деяние.

Поради това преценката на съда – дали е възникнала надлежна процесуална правоспособност за определено лице, е винаги конкретна. За да се приеме, че от престъплението обективно може да има пострадал, следва да е налице положителен извод за наличието на съставомерни общественоопасни последици.

В разглеждания случай наказателното производство е образувано и водено затова, че през неустановен период от време в гр. Никопол, противозаконно са унищожени или повредени защитени територии и местообитания, предмет на опазване в защитени зони BG 0000396 „Персина“ и BG 0002074 „Никополско плато“. Според настоящия състав на Плевенския окръжен съд в така проведеното наказателно производство липсва възможност за възникване на процесуалната фигура на „пострадал“ или „ощетено юридическо лице“.

Отделно от изложеното по-горе, деянието по чл. 278в, ал. 1 НК е за престъпление на формално извършване, с обект на увреждане или засягане на обществените отношения, свързани с реда на управлението. То не съдържа в обективната страна на състава конкретни вредни последици, относими към определено физическо или юридическо лице, включително и към Министерството на околната среда и водите.

В производството по чл. 243, ал. 4 и следващите от НПК съдът 2 проверява правилността на постановлението на прокурора, само ако бъде сезиран от лицата, посочени в тази правна норма. Тези лица са изчерпателно изброени в закона и кръгът им не може да се разширява. Това са обвиняемият, по отношение на когото наказателното производство е прекратено, пострадалият или неговите наследници и ощетеното юридическо лице, които в съдебната фаза на наказателния процес могат да бъдат конституирани като граждански ищци и частни обвинители. Само за тях при прекратяване на наказателното производство не съществува друга процесуална възможност да защитят правата си, освен чрез обжалване на постановлението.

В разглеждания случай Министерството на околната среда и водите, представлявано от министъра на околната среда и водите М.Г., не е претърпяло вреди от престъплението по чл. 278в, ал. 1 НК. Поради това то не е процесуално легитимирано да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство, а депозираната жалба е процесуално недопустима.

Министерството на околната среда и водите разполага с възможност да сезира Апелативна прокуратура-Велико Търново, която – съобразно разпоредбата на чл. 243, ал. 10 НПК, има право да извърши проверка на постановлението за прекратяване на наказателното производство и служебно да го отмени, ако не са били налице основанията по чл. 243, ал. 1 НПК.

По изложените съображения, Плевенският окръжен съд РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ жалбата на Министерството на околната среда и водите, представлявано от министъра на околната среда и водите М.Т.Г., БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по чнд № 911/2025 г. по описа на Окръжен съд-Плевен.

Разпореждането може да бъде обжалвано или протестирано пред Апелативен съд-Велико Търново в 7-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 3

----- следващ документ -----

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 753 гр. Плевен, 08.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЕН П. ЛАЗАРОВ като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Частно наказателно дело № 20254400200911 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 243, ал. 4 от НПК.

Образувано е по жалба от Министерството на околната среда и водите, представлявано от М.Т.Г. – в качеството му на министър на околната среда и водите, подадена срещу постановление от 20.11.2025 г. на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен за прекратяване на наказателното производство по ДП № 618/2024 г. по описа на Окръжна прокуратура-Плевен, проведено за извършено престъпление по чл. 278в, ал. 1 НК.

В жалбата се съдържат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на постановлението на прокурора. Прави се искане за отмяна на постановлението и за връщане на делото на прокурора със задължителни указания относно приложението на закона.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата и след като провери обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, намира за установено следното:

Производството по делото е неправилно образувано по жалба от юридическо лице, което не е легитимирано да обжалва постановлението на прокурора, тъй като не притежава качеството на ощетено юридическо лице по смисъла на чл. 243, ал. 4 НПК. Поради това жалбата – като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а съдебното производство да се прекрати. Съображенията за това са следните:

С постановлението на прокурора наказателното производство е прекратено за извършено престъпление по чл. 278в, ал. 1 НК. Престъплението по този текст от НК е престъпление против реда на управлението, тъй като е регламентирано в Глава 8 „Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции“, Р а з д е л I „Престъпления против реда на управлението“. От такива 1 престъпления не могат да настъпят щети за юридическо лице. В конкретния случай такива щети не са настъпили и за Министерството на околната среда и водите.

Престъпленията против реда на управлението са деяния, които засягат нормалното функциониране на държавните институции и държавната власт.

Кръгът от обществени отношения, които се засягат с осъществяването на престъпления по чл. 278в, ал. 1 НК, респективно – които се защитават от закона, е свързан с функционирането и безпрепятственото развитие на реда на управление, а не с обществените отношения, свързани с личността или собствеността на отделни физически и/или юридически лица. В случая укоримо се засяга противозаконното унищожаване или повреждане на защитена територия или местообитание – предмет на опазване в защитена зона, а не това, че с деянието може да се засегне чужда правна сфера.

Процесуалното качество на „пострадал“ е предвидено в нормата на чл.

74 НПК. Пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Процесуалната фигура на „ощетено юридическо лице“ е регламентирана в разпоредбата на чл. 84, ал. 1 НПК, съобразно която юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в съдебното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци.

Очевидно е, че акцентът, поставен от законодателя, за възникване на процесуалната фигура на пострадал /ощетено юридическо лице/, е наличието на вреди от престъплението т. е. наличие на съставомерни вреди, а не на каквито и да било вредни последици, явяващи се последица от самото деяние.

Поради това преценката на съда – дали е възникнала надлежна процесуална правоспособност за определено лице, е винаги конкретна. За да се приеме, че от престъплението обективно може да има пострадал, следва да е налице положителен извод за наличието на съставомерни общественоопасни последици.

В разглеждания случай наказателното производство е образувано и водено затова, че през неустановен период от време в гр. Никопол, противозаконно са унищожени или повредени защитени територии и местообитания, предмет на опазване в защитени зони BG 0000396 „Персина“ и BG 0002074 „Никополско плато“. Според настоящия състав на Плевенския окръжен съд в така проведеното наказателно производство липсва възможност за възникване на процесуалната фигура на „пострадал“ или „ощетено юридическо лице“.

Отделно от изложеното по-горе, деянието по чл. 278в, ал. 1 НК е за престъпление на формално извършване, с обект на увреждане или засягане на обществените отношения, свързани с реда на управлението. То не съдържа в обективната страна на състава конкретни вредни последици, относими към определено физическо или юридическо лице, включително и към Министерството на околната среда и водите.

В производството по чл. 243, ал. 4 и следващите от НПК съдът 2 проверява правилността на постановлението на прокурора, само ако бъде сезиран от лицата, посочени в тази правна норма. Тези лица са изчерпателно изброени в закона и кръгът им не може да се разширява. Това са обвиняемият, по отношение на когото наказателното производство е прекратено, пострадалият или неговите наследници и ощетеното юридическо лице, които в съдебната фаза на наказателния процес могат да бъдат конституирани като граждански ищци и частни обвинители. Само за тях при прекратяване на наказателното производство не съществува друга процесуална възможност да защитят правата си, освен чрез обжалване на постановлението.