Решение № 818 от 10.07.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2302/2023
- Вид
- Решение № 818
- Подписан
- 10.07.2024
- В сила
- 10.07.2024
- Състав
- Мария Яначкова, Десислава Борисова Николова, Миглена Йовкова
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 51, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 38, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 15, ал. 3 · Закон за нормативните актове
- чл. 511, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 511, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 513, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 413, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 818 гр. София, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария Яначкова
Членове:
Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20231000502302 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 260003 от 28 януари 2023г. по т. д. № 48/2020г., Врачански окръжен съд е осъдил Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи", да заплати на М. И. И. сумата 7 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили при ПТП на 31.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от 16.10.2018г. до окончателното му изплащане, както и направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер на 1 573.56 лв; отхвърлил иска в останалата част като неоснователен и недоказан; осъдил ищеца да заплати на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 2 880.08 лв.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на М. И. И. срещу решението по т. д. № 48 /2020г. на ОС – Враца в отхвърлителната му част. С оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, иска отмяна на решението в атакуваната част и уважаване на иска в пълния предявен размер.
1
СНББАЗ е оспорило жалбата на ищеца – сочи, че поведението на ищеца е било противоправно и е в причинна връзка с ПТП.
От своя страна СНББАЗ е подало частна жалба срещу определението на съда по чл. 248 ГПК. С оплаквания, че е неправилно, иска отмяната му и уважаване на искането по чл. 248 ГПК чрез изменение на решението и присъждане на сумата 6 142, 28 лв. – адвокатско възнаграждение.
М. И. И. е оспорил частната жалба.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, при дадена правна квалификация на исковете по чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.
45 ЗЗД, че в полза на ищеца като пострадало лице от ПТП, причинено противоправно и виновно от водач със застраховка „Зелена карта“, управлявал ТИР-композиция с турска регистрация, при предприемането на маневрата обратен завой, тъй като е имал възможност да възприеме движещия се в полагащата му се лента за движение лек автомобил и да изчака неговото преминаване, е възникнало вземане за обезщетение за неимуществени вреди.
От друга страна, съдът е приел, че като водач на лекия автомобил ищецът го е управлявал с превишена скорост, поради което е създал предпоставки за настъпване на произшествието, като съдът е оценил приноса на пострадалия в размер на 50 %. Дължимото обезщетение за неимуществени вреди, намалено наполовина, при преценка на характера и тежестта на полученото от ищеца телесното увреждане, продължителността и интензитета на търпените болки, възстановителния процес от около 40-45 дни, претърпяната хирургична интервенция и възрастта на ищеца към момента на събитието /31 години/, съдът е определил на 7 500 лв.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно. То е и допустимо в обжалваната част – разгледан е предявен иск, въпреки приетото, че ответникът действа като компенсационен орган не е нарушен принципът на диспозитивното начало в гражданския процес и няма произнасяне извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото и за правилно в обжалваната част.
2
Предявен е иск при правна квалификация чл. 511, ал. 1 вр. чл. 513, ал.
1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП от 31.07.2018г., като във въззивното производство спорът е пренесен за размер на обезщетението над 7 500 лв. до 26 000 лв. , предявен с частичен иск при твърдян размер на вземането от 100 000 лв., ведно със законната лихва от 16.10.2018г. (откогато е присъдена от ОС), от пострадало лице срещу СНББАЗ като представително национално бюро. С оглед спорния предмет на делото във въззивното производство и обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителна в полза на ищеца част не е обжалвано, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че той е пострадало лице от ПТП, станало на 31.07.2018г., а ответникът като представително национално бюро е легитимиран да отговаря по предявения от него иск (вж. чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл. 511, ал. 1 вр. ал. 3 вр. чл.
513, ал. 1 КЗ).
Спорни въпроси и във въззивното производство са въпросите по размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, който ищецът счита за занижен с обжалваното решение с оглед характера и тежестта на получените увреди и последиците от тях. Спорен е и въпросът налице ли е приетото в обжалваното решение съпричиняване на вредоносния резултат и евентуално на колко се оценява то. Възражението за съпричиняване почива на твърдения на ответника, че ищецът поради превишена и несъобразена скорост не е успял да спре, нито е предприел други действия за предотвратяване на произшествието и се е ударил в задната част на автокомпозицията.
За да се произнесе по спорния предмет на въззивното производство, САС взе предвид следното:
Св. М. е дал показания, че в деня на произшествието е пътувал от с.Манастирище към гр.Мездра и на разклона за с. Паволче видял, че вляво от посоката му на движение е станала катастрофа и там на банкета бил преместен автомобила на ищеца. Преди да навлезе в отбивката за с.Паволче, свидетелят видял ТИР с турска регистрация, идвайки от гр.Мездра, да прави обратен завой, и тъй като погледът му бил насочен към ударения автомобил, не забелязал, че ТИР-ът е спрял, и също се ударил в него. Тогава валял дъжд и видимостта не била добра, но свидетелят видял, че колата на ищеца, която била изцяло на банкета, е смачкана и предната й част сочела в посока Враца.
3
Удареният автомобил се намирал на около два метра от разделителната мантинела, а на стотина метра преди разклона ТИР-ът вече правел обратен завой в участък, в който имало двойна непрекъсната линия. Когато свидетелят го видял, ТИР-ът вече бил навлязъл с повече от половината от дължината си и свидетелят не очаквал, че ще спре, когато се ударил в задната лява част на ремаркето му.
Св. К. е разказала в показанията си, че в деня на катастрофата е пътувала с автомобил от гр.Мездра за гр.Враца, но не е пряк свидетел на инцидента, тогава валял дъжд и в отбивката за с.Паволче на самото платно видяла спрял автомобил, претърпял произшествие, чийто водач слизал от него с кървящи рани в областта на главата. Тя не видяла сблъсъка, но възприела ТИР, който завършвал маневра обратен завой. Спряла, за да окаже помощ на пострадалия водач, който имал кървящи рани по главата, и подала сигнал за произшествието; не си спомня в каква посока била насочена предната му част и позицията му, но е сигурна, че не е бил перпендикулярно на платното и че било счупено предното му стъкло, а тирът вече спирал, завършвайки маневрата обратен завой.
В заключението на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, е установено по делото, че процесното ПТП е настъпило в светлата част на денонощието – около 16ч. на 31.07.2018г. при облачно време с валеж на дъжд, на мокра пътна настилка и при нормална видимост. Товарната ТИР-композиция, при достигане на джоб-отбивка в участък на пътя, където свършва и мантинелата – преди навлизане в гр.Враца, непосредствено преди разклона за с.Паволче, е спряла, за да обърне посоката си на движение с маневра ляв завой. В един момент водачът на композицията от положение на покой е предприел маневрата, като с предната си част е навлязъл в лентата за движение в посока гр.Враца /в този момент фактически е възникнала опасността от ПТП/, продължил е движението си по крива в посока платното за движение към гр.Мездра и в момента, в който предната челна част на влекача е навлязла в това платно, а прикаченото полуремарке с дължина от около 13 м се е намирало още в платното за движение за гр.Враца, е бил ударен в задната лява греда на ремаркето. Лекият автомобил "Форд" с рег. №******** , управляван от ищеца, се движил в посока гр.Враца в полагащата му се дясна лента със скорост от около 81 км/ч и, намирайки се на около 53.76 м от мястото на удара, водачът му е възприел предприетата 4 маневра на ТИР-композицията с навлизане на влекача в лентата му за движение като опасност от ПТП, но поради попадане на мястото на удара в опасната му зона на спиране, не е имал техническа възможност да предотврати удара. Вещото лице е изразило мнение, че от техническа гледна точка причина за настъпването на ПТП е движението на лекия автомобил "Форд" със скорост от 81 км/ч, при максимално разрешена такава от 60 км/ч.
Опасната зона за спиране на лекия автомобил "Форд" е с дължина около 63 м при установеното движение със скорост от 81 км/ч, а при движение с разрешената такава от 60 км/ч – 39 м. Опасната зона на спиране на товарната композиция е 0 метра, предвид положението й в покой, поради което според вещото лице опасната зона за спиране на този автомобил не е в причинна връзка с ПТП. Вещото лице е приело, че водачът на ТИР-композицията е имал видимост чрез лявото огледало за обратно виждане да види и възприеме лекия автомобил "Форд" и да не предприеме навлизане в платното за движение в посока Враца и да го пропусне да премине. В обобщение, съгласно това заключение, водачът на л.а."Форд", при движение със скорост от 81 км/ч, с оглед разстоянието на което се е намирал преди мястото на удара, не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез своевременно реагиране на аварийно спиране, а при управление със скорост от 60 км/ч е имал възможност да предотврати удара чрез своевременно аварийно спиране при опасна зона за спиране от 39 м. Съгласно заключението в медицинската му част, изготвено от вещото лице съдебен лекар, при процесното ПТП ищецът е получил счупване на лява ябълчна кост с разместване на фрагментите и лицева асиметрия, наложили оперативно наместване, което отговаря на самостоятелния медико-биологичен квалификационен признак счупване на челюст. Получил е също разкъсноконтузни рани в областта на лявата лицева половина на главата, оток и кръвонасядане на лява лицева половина, които са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Ищецът е изпитвал болка в рамките на 40-45 дни, претърпял е оперативно лечение на 06.08.2018г. под обща упойка чрез извършване на кожен разрез вляво в кожната гънка на левия клепач, извършена е елевация на фрагмент и репозиция, фиксиран е с титаниева мини плака, при оздравителен процес, протекъл нормално в рамките на 40-45 дни. При извършения личен преглед на 11.10.2021г.
(очевидно в съдебно заседание на 07.06.2022г. експертът допуска грешка, 5 сочейки, че не е извършил преглед) вещото лице е установило, че по лицето на ищеца няма следи от ръбци и други изменения в резултат от травматични и хирургични интервенции, няма оплаквания и оздравителният процес е завършен.
Заключението на комплексната ескпертиза в техническата й част е оспорено и е допуснато изслушване на повторно заключение за установяване механизма на ПТП. В повторното заключение на АТЕ е потвърдено, че процесното ПТП е резултат от сблъскване на посочените две МПС, настъпило при навлизане на товарната композиция от крайпътен участък в дясната пътна лента на еднопосочен път с две ленти за движение при тилен-кос удар при сблъскване и при движение на двете МПС след удара до окончателното им установяване на мястото, на което са намерени. Произшествието е реализирано на 31.07.2018г. в светлата част на денонощието, на прав еднопосочен двулентов хоризонтален участък, покрит с асфалтова настилка, без неравности, върху мокра пътна настилка и по време на валеж на дъжд; двете пътни платна са разделени от тревна ивица с ширина 1 м и поставена двойна мантинела и с пътна маркировка М 15 (Обозначава площ, забранена за движение на пътни превозни средства), като от двете страни на пътя се намират банкети с ширина 1.2 м. В непосредствена близост до мястото на произшествието е поставен пътен знак за ограничение на скоростта от 60 км/ч.