Определение № 634 от 04.02.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 634 гр. Варна, 04.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20263100500187 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба на А. Д. К., Д. М. К.

И А. М. К., чрез адв. Х. против Определение № 260133 от 12.11.2025 година, постановено по гр.дело № 8201/2019 година, по описа на ВРС, с което ВРС е оставил без разглеждане претенцията по сметки от страна на жалбоподателите, поради недопустимост, поради настъпила процесуална преклузия.

В жалбата се излага, че определението се явява неправилно и че то е било срочно заявено. Излага се още, че закона има предвид провеждането на редовно съдебно заседание и че в случая такова не е било налице. Твърди се, че съдът е следвало да спре, евентуално да внесе делото в архив, предвид наличието на молба за отмяна на влязло в сила решение по първата фаза на делбеното производство, към които момент е нямало такова произнасяне.

Искането е въззивния съд да отмени определението и да укаже допускането за съвместно разглеждане на претенциите по сметки, заявени от молителите.

В отговор на молбата съделителката М. К. В., чрез адв. Кръстева намира жалбата за неоснователна.

За да се произнесе по спора ВОС намери за установено следното:

1

Производството е за делбено и е във втората фаза, по извършването.

Видно е от материалите по делото, че С Решение № 261232 от 08.04.2021 година, по късно отменено с Решение на ВКС, е приключила първата фаза на делбеното производство, където са били решени въпросите за лицата, участващи в съсобствеността и техните квоти. Със своето Решение № 50015 от 29.02.2024 година ВКС по гр.дело № 1545/2022 година е отменил решението на ВРС и е постановил ново. След това производството е било върнато на решаващия съд за провеждане на втората фаза на делбения процес.

Междувременно на 01.04.2024 година настоящите молители, чрез адв. Х. са заявили пред ВКС молба за отмяна на влязло в сила решение, с правно основание чл.303 ал.1 т.4 от ГПК.

В първото по делото съдебно заседание, проведено на 29.05.2024 година адв. Х. е заявил от името на своите доверители, че няма претенции по сметки, но пък е настоял производството да бъде спряно, поради висящото дело във ВКС – за отмяна на влязло в сила решение. ВРС е отказал за стори това, но пък за сметка на това се е сблъскал с категоричния отказ от страна на съделителката К. да внесе депозит за разпоредената еспертиза.

В следващото проведено съдебно заседание от 30.10.2024 година страните са заявили желанието за постигане на спогодба, като едновременно с това е направено искане и за внасяне на делото в архив. Съдът по искане на страните е отложил производството за 22.01.2025 година, когато е внесъл делото в архив на основание чл.60 от ПАС. По молба на част от съделителите то е било възобновено и на 05.09.2025 година настоящите жалбоподатели, чрез адв. Х. са направи искане за доброволно уреждане на спора.

Делото е било възобновено и насрочено за 17.12.2025 година, а на 11.11.2025 година молителите чрез адв. Х. са направили претенция по сметки – л.504 от делото. С атакуваното Определение № 260133 от 12.11.2025 година съдът е остави искането без разглеждане, т.к. е направено след срока, посочен в чл.436 от ГПК.

Виждането на съда е следното:

Създадената по приложението на чл. 346 ГПК задължителна съдебна 2 практика е константна в разбирането си, че по своята правна същност, искът п о чл. 346 ГПК представлява самостоятелна имуществена претенция, която може да бъде заявена и в делбеното производство, когато се касае до искания по сметки между съделителите, във връзка със запазването, съхранението или увеличаването стойността на съсобствената вещ. Законът цели да се ликвидират едновременно както съсобствеността, така и облигационните отношения, свързани с нея. Безпротиворечиво ВКС е приемал /напр. решение № 191/29.10.2014 г. по гр. д. № 2299/2014 г., I г. о., решение № 242/21.12.2015 г. по гр. д. № 3664/2015 г., I г. о., решение № 146/19.07.2013 г. по гр. д. № 1725/2013 г., II г. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК; определение № 486/08.10.2012 г. по ч. гр. д. № 437/2012 г. , I г. о . , определение № 575/13.12.2016 г. по ч. гр. д. № 4829/2016 г. IV г. о., постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и др./, че претенциите по сметки, преклузивният срок за които изтича в първото съдебно заседание след допускането на делбата, могат да бъдат предявени както в писмен вид, така и устно в съдебно заседание и трябва да съдържат елементите, от които да се определи спорното право - фактическите твърдения, от които може да се извлече основанието на предявения иск, искането, както и цената на претенцията. За разлика от предявяването на иск по общия ред, за предявяване на исканията по реда на чл. 346 от ГПК е създаден облекчен ред - няма изискване за писмена форма и препращане към нормата на чл. 127 и чл. 128 ГПК.

В конкретния случай първото по делото съдебно заседание е било проведено на 29 май 2024 година, това е заседанието, което е стартирало втората част на делбения процес след влизане в сила на решението по първата фаза. За това съдебно заседание страните са били редовно призовани и също в него адв. Х., които представлява молителите е заявил недвусмислено, че нямат претенции по сметки. Вярно е също така, че преди това с молба от 01.04.2024 година е инициирал производство по отмяна на влязло в сила решение по реда на чл.303 ал.1 т.4 от ГПК , но е вярно още, че съобразно нормата на чл.309 от ГПК това на спира изпълнение на решението. Закона е недвусмислено ясен, като разпоредбата на чл.346 от ГПК изрично сочи, че претенциите по сметки се приемат в първото по делото съдебно заседание във втората фаза на делбения процес, а няма данни на база на които да се приеме, че проведеното на 29 май 2024 година е било нередовно. Напротив – за него страните са били 3 редовно призовани и дори са изразили своята позиция, включително адв. Х., по претенциите по сметки.

Ето защо правилно ВРС се е съобразил с наличната преклузия, като е счел, че подадената на 11.11.2025 година молба е извън срока, указан в чл.346 от ГПК.

Водим от горното, ВОС,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260133 от 12.11.2025 година, постановено по гр.дело № 8201/2019 година на ВРС, четиридесет и шести състав.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от уведомяването, пред състав на ВКС на Р България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4