Решение № 32 от 13.01.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Варна, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20253100501055 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на член 250 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 33753/20.11.2025 г., подадена от С. А. Н. с искане за допълване на Решение № 1215/20.11.2025 г., постановено по настоящото дело. Молителят посочва, че съдът не се е произнесъл по цялото му искане, а именно: относно нищожността на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД на договор за безплатна правна защита и съдействие по т.д. № 436/2021 г. на ВОС от 5.07.2022 г. и договор за безплатна правна защита и съдействие по в.т.д. 728/2022 г. на ВАпС от 20.10.2022 г., както и относно документа с характер на споразумение от 12.04.2023 г. с наименование „Справка за задълженията към адв. С.А.Н.“, неговото значение в съвкупност и взаимовръзка с доказателствата по делото.

В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК, насрещната страна В. В., чрез адв. В. П. е депозирала отговор на молбата, с който посочва, че същата следва да бъде оставена без уважение. Излага, че въззивният съд се е произнесъл по искането на въззивника относно възражението за нищожност на договорите. По отношение на заявеното искане за допълване на крайния съдебен акт поради 1 липса на произнасяне по отношение на документа с характер на споразумение от 12.04.2023 г. с наименование „Справка за задълженията към адв. С.А.Н., посочва, че такова искане във въззивната жалба не е направено, а значението на посочения документ е във взаимовръзка с доказателствата по делото.

Намира за недопустимо произнасянето на съда по това искане, тъй като същото би било произнасяне по непредявен иск.

Разглеждащият състав, за да се произнесе по молбата взе предвид следното:

Молбата за допълване на решението по реда на член 250 от ГПК, е процесуално допустима – подадена в законния срок от надлежна страна.

Производството по член 250 от ГПК има за цел да бъде преодоляна непълнота в постановеното съдебно решение, когато липсва формирана воля на съда по част от спорния предмет по делото.

В настоящия случай, Варненски окръжен съд е сезиран с въззивна жалба, подадена от С. Атанасов Н. против Решение № 680/27.02.2025г. по гр. дело № 316 по описа за 2024 г. на ВРС, 49 състав, с което съдът:

ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове от адвокат С. А.

Н., ЕГН:**********, против В. И. В., ЕГН:**********, с адрес: ******, с правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл.286 от ЗЗД, чл.36, ал.2 ЗАдв. и чл.86 от ЗЗД, както следва:

- за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 6500 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 3.08.2021г. за процесуално представителство и защита по т. д. 436/2021 на Окръжен съд Варна, ведно със законната лихва върху главницата от 11.01.2024г. до окончателно изплащане на вземането;

- сумата от 1765 лв. представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата от 6 500 лв. за периода от 3.08.2021 до 10.01.2024 г.;

- сумата от 6500 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 25.10.22 г. за процесуално представителство по в. т. д. 728/22 на Апелативен съд Варна, ведно със законната лихва върху главницата от 11.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането;

- сумата от 956 лв., представляваща обезщетение за забава за заплащане 2 на главницата от 6500 лв. за периода от 25.10.2022 до 10.01.2024г., по чл.79, ал.1 вр. с чл.286 от ЗЗД, чл.36, ал.2 ЗАдв. и чл.86 от ЗЗД, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

С постановеното Решение № 1215/20.11.2025 г. въззивният съд е отменил Решение № 680/27.02.2025 г. по гр. д. № 316/2024 г. по описа на ВРС, 49 състав, в частта, с която съдът:

ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове от адвокат С. А.

Н., ЕГН:**********, против В. И. В., ЕГН:**********, с адрес: ******, с правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл.286 от ЗЗД, чл.36, ал.2 ЗАдв. и чл.86 от ЗЗД, както следва:

- сумата от 6500 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 25.10.22 г. за процесуално представителство по в. т. д. 728/22 на Апелативен съд Варна, ведно със законната лихва върху главницата от 11.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането;

- сумата от 162.30лв., представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата от 6500 лв. за периода от от 04.11.2023г. до 10.01.2024г.

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА В. И. В., ЕГН:**********, с адрес: ****** ДА ЗАПЛАТИ НА С. А. Н., ЕГН:**********, сумата от 6500 лв. /шест хиляди и петстотин лева/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 25.10.22 г. за процесуално представителство по в. т. д. 728/22 на Апелативен съд Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 162.30лв. /сто шестдесет и два лева и 30ст./ , представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата от 6500 лв. за периода от 04.11.2023г. до 10.01.2024г., на основание чл.286 от ЗЗД във вр. с чл.36, ал.2 ЗАдв. и чл.86 от ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 680/27.02.2025г. по гр. дело № 20243110100316 по описа за 2024г. на ВРС, 49 състав, В ЧАСТТА, с която съдът:

ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове от адвокат С. А.

Н., ЕГН:**********, против В. И. В., ЕГН:**********, с адрес: ******, с 3 правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл.286 от ЗЗД, чл.36, ал.2 ЗАдв. и чл.86 от ЗЗД, както следва:

- за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 6500 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 03.08.2021г. за процесуално представителство и защита по т. д. 436/2021 на Окръжен съд Варна, ведно със законната лихва върху главницата от 11.01.2024г. до окончателно изплащане на вземането;

- сумата от 1765 лв. представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата от 6 500 лв. за периода от 3.08.2021г. до 10.01.2024 г.;

- сумата от 793.70лв, представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата от 6500 лв. за периода от 25.10.2022г. до 03.11.2023 г.

Предметът на въззивна проверка е въведен от жалбоподателя с подадената въззивна жалба. Съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд следи служебно за валидността на първоинстанционния съдебен акт, като по отношение на неговата допустимост е ограничен до посоченото в жалбите. Въззивният съд е извършил проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, като не е открил пороци водещи до неговата нищожност или недопустимост. След тази проверка, въззивният съд е обсъдил всички доводи и възражения срещу законосъобразността на първоинстанционното решение и е постановил диспозитив, съответстващ на формираната воля.

Съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като това е всяко искане, отправено от страната до съда за защита на субективни права. За да бъде реализирано това процесуално право, следва да е налице пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет. В конкретния случай не е налице непълнота на Решение № 1215/20.11.2025 г., тъй като съдът се е произнесъл по целия спорен предмет, обсъдил е всички наведени от въззивника възражения, обсъдил е и събраните по делото доказателства, въз основа на което е достигнал и до формирания в крайния съдебен акт, извод.

За яснота следва да бъде посочено, че изложените от молителя твърдения, не представляват отделни искови претенции и съдът не дължи произнасяне с отделен диспозитив по отношение на същите. В мотивите на постановеното 4 решение № 1215/20.11.2025 г., обстойно са разгледани и обсъдени всички въведени от въззивника възражения. Посочено е, че нищожността на договорите за правна защита и съдействие от 15.07.2022 г. и 20.10.2022 г. е наведена в процеса извън срока по чл. 212 от ГПК, поради което с влязло в сила определение № 11667/16.10.2024г. ВРС е прекратил производството по инцидентния установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Относно документа с характер на споразумение от 12.04.2023 г. с наименование „Справка за задълженията към адв. С.А.Н.“, същият няма правно значение по отношение на настоящия казус, тъй като не представлява договор между страните, изменящ правоотношенията между тях. Мотивите на съдебния акт не подлежат на допълване на основание чл. 250 от ГПК, а несъгласието на страната с мотивите на съда и резултата от въззивното обжалване е основание за касационна жалба.

С оглед гореизложеното, съставът на ВОС се е произнесъл по цялото предявено искане от жалбоподателя, поради което молбата с правно основание член 250 от ГПК следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

/така Решение № 48 от 25.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 409/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков, Решение № 34 от 7.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 176/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева, Решение № 39 от 30.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 486/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова, Решение № 35 от 15.02.2012 г. на ВКС по т. д.

№ 696/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева, Решение № 10 от 15.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2183/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов, Решение № 38 от 15.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 12/2020 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина Иванова, Решение № 32 от 18.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 749/2020 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева, Решение № 4 от 11.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 1055/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Костадинка Недкова, Решение № 50001 от 9.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2586/2022 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Милена Даскалова и т.н./.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 33753/20.11.2025 г., 5 подадена от С. А. Н. с искане за допълване по реда на чл. 250 от ГПК на Решение № 1215/20.11.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1055/2025 г. по описа на ВОС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационна проверка от Върховен касационен съд в едномесечен срок от получаване на съобщението от страните при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6