Протокол № 129 от 20.06.2023, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Търговско дело 25/2023
- Вид
- Протокол № 129
- Подписан
- 20.06.2023
- В сила
- 20.06.2023
- Състав
- Борислав Александров Илиев
Цитирани разпоредби
- чл.142 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.156, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.164,ал.1,т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 373 · Търговски закон
ПРОТОКОЛ
№ 129 гр. Пазарджик, 19.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Борислав Ал. Илиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
Сложи за разглеждане докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело № 20235200900025 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:55 часа се явиха:
За ищеца „Х.Х.“ АД, - гр.В., редовно призован чрез адв.Г., не се явява представител. За него се явява адв. Г., редовно упълномощен с приложено по делото пълномощно.
За ответника „К.2.“ ООД, редовно призован чрез адв.С., се явяват управителката М. П. и адв.С., редовно упълномощена с приложено по делото пълномощно.
По делото е изпратено за послужване от Бургаски ОС т.д. № 285/2021г.
Адв.Г.: Да се даде ход на делото.
Адв.С.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и при условията на чл.142 ал.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО при условията на чл.143 и чл. 146 от ГПК.
Производството е образувано е по подадена искова молба вх.
№1021/01.02.2023г. от „Х.Х.” АД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.“Ф.К.“ №137, с ЕИК ****, представлявано от А. Н.,чрез пълномощника си адв.Т. Г. — АК В. против „К.2.“ ООД,гр. Пазарджик, област Пазарджик, ул.“Т.Е.“ №4, ЕИК ****, представлявано от управителя М. П. с Правно 1 основание: чл. 17, ал.1, вр. чл. 23, вр. 27, вр. чл. 34 от Конвенцията CMR, вр.
67 от ЗАП, вр. чл. 373 от ТЗ, с цена на иска: 30 092, 65 евро - главница и 1994 евро- обезщетение за забавено плащане и законни лихви.
Ищецът е направил доказателствени искания: за приемане на представени писмени доказателства посочени в молбата ,.да се изиска от ОСБургас,търговско дело № 285/2021 г. и да сочи допълнителни доказателства с оглед становището на ответника.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответниците „К.2.“ ООД,гр.
Пазарджик,чрез адв.А.С. от САК,с който изразява становище,че предявените искове са допустими, но неоснователни. Оспорва ги изцяло - по основание и размер. Не възразява да се приемат представените от ищеца писмени доказателства, както и да се изиска по служебен път ТД № 285/2021г. по описа на БОС.Претендира присъждане на разноските, сторени от доверителя и за производството по делото.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от „Х.Х.” АД, със седалище и адрес на управление гр. С.,с която оспорва изложените съображения от ответниците в подадения отговор в писмен вид.Сочи доказателства и прави доказателствени искания, за приемане на посочени в допълнителната искова молба доказателства. Моли за установяване на сключения между страните по делото договор за международен превоз на стоки по заявка от 16.09.2020г., за проведените между представители на страните разговори по повод условията по договора за превоз, а също и за установяване на трайните търговски отношения между ищеца и ответника по повод на договори за международен превоз на стоки, както и опровергаване на наведените в отговора на исковата молба твърдения от ответника, да бъдат допуснати до разпит двама души свидетели при условията на водене. Моли да се задължи представляващия ответното дружество да се яви в съдебно заседание и да отговори дали оспорва обстоятелството, че представляваното от него дружество има основна търговска дейност- вътрешен и международен транспорт на стоки. Моли да бъде назначена ССЕ с посочена задача .
В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на ДИМ от К.2.“ ООД,гр. Пазарджик, чрез адв.А.С. от САК, в който поддържа възраженията с отговора на исковата молба и навежда нови за недопустимост 2 на предявения иск или неоснователност на същия. Възразява срещу приемането на представените от ищеца писмени доказателства, доколкото същите са неотносими към предмета на спора. Възразява и срещу искането за събиране на гласни доказателства, за посочените в ДИМ факти и обстоятелства съгл. чл.164,ал.1,т.4 от ГПК , а с оглед на направеното по-горе признание, че между страните има трайни търговски отношения, по които ответникът е извършвал превозни услуги на ищеца, свидетелски показания за тези обстоятелства са ненужни, а също и неотносими към предмета на спора.В останалата му част, искането за разпит на свидетели за опровергаване на наведените в ОИМ твърдения на ответника е нередовно с оглед изискването на чл.156, ал.2 ГПК. Моли, да се укаже на ищеца да уточни за опровергаване на кои точно факти и твърдения от ОИМ иска свидетелските показания, за да се прецени тяхната допустимост и относимост към спора и едва след уточняването, да се прецени дали да се допуснат. Другото доказателствено искане в ДИМ - да бъде задължен управителя на „К.2.“ ООД да се яви по делото, за да отговори дали оспорва обстоятелството, че представляваното от нея дружество има основна търговска дейност вътрешен и международен транспорт на стоки, също е неотносимо към предмета на спора. Противопоставя се на поисканата ССчЕ по поставените й с ДИМ въпроси, тъй като същата не е необходима. Както посочва по-горе, ответникът не отрича, че между него и ищеца има търговски отношения, по които е извършвал превозни услуги в последните години. Изпълнението на такива услуги по други заявки обаче, е без значение за качеството му на спедитор по процесния договор за превоз, удостоверен с представената от ищеца товарителница. За конкретния превоз от септември 2020г., фактура от „С.“ ООД не е издавана на „К.2.“ ООД, защото възложения превоз не е приключен.
След оставяне без движение на исковата молба с молба вх.№ 1340 от 09.02.2023г. от „Х.Х.“АД е направил уточнения в съответствие с разпореждане на съда №90/01.02.2023г.г. и е формулирал надлежен петитум.
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за претърпени вреди от неизпълнен договор за международен превоз на стоки от ответната ответника по делото.
Съдът счита, че в случая е допустима претенцията на ищеца за главница в р-р на 30 092, 65 евро-обезщетение за причинени вреди- цялостна липса на 3 товар, представляващо стойността по фактура на погиналата стока по договор за международен превоз от 16.09.2020г. и удостоверен с международна товарителница от 21.09.2020г. по маршрут Италия —България и мораторна лихва в р-р на 1994 евро- обезщетение за забавеното изпълнение за заплащане на обезщетението в размер на 30 092, 65 евро, считано от датата на рекламацията - 17.09.2021 г. и до датата на завеждане на иска в. ,както и законната лихва за забава която представлява последица от евентуалното уважаване на главния иск – за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва.
Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, с оглед изложените в исковата молба обстоятелства.
Съдът намира, че доказателственото искане за приемане на представени от ищеца с исковата и допълнителна искова молба и представените с отговорите на исковата молба писмени доказателства е основателно, поради което същите следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Не следва да бъде уважено искането за събиране на гласни доказателства, за посочените в ДИМ факти и обстоятелства съгл. чл.164,ал.1,т.4 от ГПК, а с оглед на направеното по-горе признание, че между страните има трайни търговски отношения, по които ответникът е извършвал превозни услуги на ищеца, свидетелски показания за тези обстоятелства са ненужни, а същите са неотносими към предмета на спора. В останалата му част, искането за разпит на свидетели за опровергаване на наведените в ОИМ твърдения на ответника е нередовно, като следва да се укаже на ищеца да уточни за опровергаване на кои точно факти и твърдения от ОИМ иска свидетелските показания, да се прецени дали да се допуснат. Като неотносимо не следва да се уважава доказателственото искане в ДИМ - да бъде задължен управителя на „К.2.“ ООД да се яви по делото, за да отговори дали оспорва обстоятелството, че представляваното от нея дружество има основна търговска дейност вътрешен и международен транспорт на стоки, също е неотносимо към предмета на спора.
Следва да бъде отложено произнасянето по исканата ССчЕ по поставените й с ДИМ въпроси, да се изиска по служебен път ТД № 285/2021г. по описа на БОС.
4
Следва да се даде възможност на страните да упражнят процесуалните си права .
С определение на съда № 203 от 19.05.2023г. по настоящето дело е изпратен проект на доклад до страните. Разпределена е доказателствената тежест, приети са писмените доказателства и е дадена възможност на страните да обосноват исканията си. Съдът се е произнесъл направените доказателствени искания.
По делото е изпратено за послужване т.д. № 285/22г по описа на Бургаски ОС.
Адв.Г.: Поддържам исковата молба и наведените в нея твърдения, както и допълнителната искова молба, както и направените в нея доказателствени искания. Оспорвам отговорите, първоначален и допълнителен и направените оспорвания, с твърденията, че ответникът е единствен спедитор, което оспрвам и категорично пред вас в днешно с.з. Нямам възражения по доклада, но поддържам доказателственото си искане за разпит на свидетели за доказване на договор за превоз сключен между ищеца и ответника, тъй като съгласно практиката, а и с оглед императивните разпоредбите на Конвенцията CMR, съгласно чл.4 и чл.9, същата доказва наличието на договора, но дори да липсваше такава, с оглед възраженията на ответника, съобразно практиката на Върховен съд по реда на чл.290, имам предвид решение № 60 124/22г. от 30.6.22г по ТД № 1201/20г. на ВКС, първо търговско отделение, както и други решения в тази връзка. Едното от тях е № 27/28.6.17г. по ТД 2430/15г. според които договорът за превоз, според разпоредбата цитирана от мен Конвенция CMR могат да бъдат доказвани с други доказателствени средства, освен ако Вие приемете, че доколкото не установявам това, че изисканите доказателства са достатъчни, не сте ни указали за кои факти и обстоятелства не сочим доказателства. Ако не се оспорва това обстоятелство да се приеме за безспорно установено. Свидетелят го искаме за установяване на договора за сключения договор за превоз между ищеца и ответника. На първо място поддържам искането за допускане до разпит на свидетел за доказване на договора за превоз сключен между ищеца и ответника. По отношение на опровергаванията направено е във връзка с твърдението, затова, че договор ответникът е действал като спедитор, а ние твърдим, че договор за спедиция между страните не е сключван. С оглед на това е направено искането за 5 опровергаване на твърдението на ответника, че е имал качество на спедитор.
Не сме договаряли спедиция с ответник. Що се отнася до искането за назначаване на ССЕ, Вие сте заявили, че ще се произнесете в съдебно заседание, аз оттеглям това искане. На този етап нямам други искания.
Адв. С.: Оспорвам исковете. Оспорвам и двете искови молби и основната и допълнителната по съображенията, подробно изложени в отговорите към тях. Поддържам всички възражения направени с първоначалния отговор на исковата молба и допълнителния отговор на допълнителната искова молба. По отношение доклада нямам възражения на с едно изключение, на 13 страница, трети абзац отдолу нагоре, е останало от друго дело. Моля да бъде заличено. По отношение на доказателствените искания на ищеца за допускане на свидетел за доказване процесния договор за превоз, считам за недопустимо с оглед разпоредбата на чл.164 ал.1 т.4 от ГПК /цитира/. Процесният договор е над 5000 лева безспорно, поради тази причина няма как да го установяваме със свидетелски показания. Считам, че искането отново не води на заключение за допустимост на свидетелските показания, тъй като ищецът не твърди нищо различно от това което е посочено в приложените по делото писмени доказателства за този договор, а именно заявката от 16.9.21 и CMR от 21.09.21г. Той не твърди да има някакви допълнителни договорки от описаните вътре в тези писмени доказателства, поради което не виждам необходимост от доказване със свидетелски показания на нещо , което е доказано с писмени доказателства, ето защо моля на тези две основания да не допускане разпит на свидетел, тъй като с него няма да се допринесе за разкриване на обективна истина, различна от това което до момента страните са твърдели и което са безспорно установява.Нито една от страните не е оспорила нито заявката за договора, нито CMR. Тези документи макар и частни не са оспорени между страните, допускането на свидетел е ненужно, а е и е недопустимо доколкото процесния договор е над 5000 лева. Не възразявам , с оглед направеното оттегляне днес в производството да заявите с определение, че няма да бъде слушана ССЕ по задачата, поставена с допълнителната искова молба. Нямам други доказателствени искания. Преценката като какъв е действал ответника не става със свидетелски показания, това е правен въпрос. Преценката като какъв е действал ответникът по процесния договор не става със свидетелски показания, това е правен въпрос. Не може свидетел да дойде да каже той 6 действа като превозвач, а не действа като спедитор. Какви действия е извършил ответникът по процесния договор , доказан безспорно с писмени доказателства е въпрос по същество и правен въпрос, а не фактически , поради това считам, че допускането на свидетел е абсолютно безпредметно.
Разпечатката съдържа 36 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6e298f15-07b7-441e-9a65-5d84604fe9cb