Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 958 от 28.12.2024, Районен съд - Горна Оряховица

Съд
Районен съд - Горна Оряховица
Дело
Гражданско дело 44/2024
Вид
Решение № 958
Подписан
28.12.2024
В сила
22.02.2025
Състав
Пламен Маринов Дойков

Цитирани разпоредби

  • чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 355, предл. 1 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 958 гр. Горна Оряховица, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20244120100044 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по иск за съдебна делба във втората й фаза по нейното извършване.

С Решение № 438/ 14.06.2024г. на Районен съд гр. Горна Оряховица е допусната съдебна делба между съделителите П. Д. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. Русе, ул. *****, К. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес : гр. Шумен, ул.

****** и П. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. *****, при квоти по 1/8 ид. част за Х. и Д. и 6/8 ид. части за Д. на следните недвижими имоти: 1.

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** , находящ се в гр. Горна Оряховица, ул. ******, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, предназначение – жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение , брой нива на обекта – 1, площ 79.43кв.м. , прилежащи части : избено помещение № 2 с площ от 26.19кв.м., таванско помещение № 4 с площ от 21.45кв.м., заедно със съответните ид. части от общите части на сградата, при граници : на същия етаж на сградата – имот с идентификатор ***, под обекта : няма, над обекта – имот с идентификатор *** и 2. Гараж представляващ имот с партиден номер № 5402Н52144, находящ се в гр. Горна Оряховица, ул. *****, квартал 35, УПИ парцел VII – 1489, одобрен през 1990г., идентификатор на поземления имот ***, с площ на гаража 18.00кв.м.

Във фазата по извършване на делбата се установи следното.

По делото е назначена и изготвена съдебно – техническа експертиза.

Съгласно заключението на вещото лице Р. Л. Г., гр. Лясковец, справедливата пазарна стойност на апартамента е 73950.00лева (седемдесет и три хиляди деветстотин и петдесет лева), а тази на гаража е 11 610.00лева ( единадесет хиляди шестстотин и десет лева). И апартаментът и гаражът са реално 1 неподеляеми между съделителите.

Съобразно заключението на вещото лице, съответната стойност за всеки от съделителите е: 1. По отношение на апартамента 55462.50лева за П. Д. Д. и по 9243.75лева за съделителите П. Д. Х. и К. Д. Д. и 2. По отношение на гаража 8707.50лева за П. Д. Д. и по 1451,25лева за съделителите П. Д. Х. и К.

Д. Д..

В хода на процеса нито един от съделителите не е изявил воля имотът да му бъде възложен в дял. В съдебно заседание съделителите П. Д. Д. и К. Д. Д. не се явяват, представлява се от адв. Д. П., АК Велико Търново. Страната иска изнасяне на имота на публична продан. Претендират се разноски.

Съделителят П. Д. Х. не се явява, не се явява и адв. З. П., АК Русе. Страната също иска имотът да се изнесе на публична продан.

Настоящият състав не намира основание да възложи в дял имота на който й да е от съделителите. Съгласно чл. 349, ал. 2 от ГПК „Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.” Както се посочи, делбените имоти са неподеляеми и не са обслужвали жилищните нужди на съделителите. Нито един от тримата не е претендирал имотът да му бъде възложен. Единственият възможен способ за извършване на делбата е имотът да бъде изнесен на публична продан според изискването на чл. 348 от ГПК, като всяка от страните може да участва в проданта. Получената от проданта сума, следва да бъде разделена между всяка от страните, съобразно дяловете им – 6/8 части за П. Д. Д. и по 1/8 част за П. Д. Х. и К. Д. Д..

От страна на съделителя П. Д. Д. е направено искане по чл. 346 от ГПК – искане за сметки между съделителите. В представеното искане са описани следните разходи: за дължими данъци и такси за имота за 2020г. – сумата от 38.55лева, платена на 29.12.2020г.; разходи за заплатена електроенергия – сумата общо 53.68лева, за периодите 06.10.2020г. до 05.11.2020г. и 06.11.2020г. до 06.12.2020г. , платена на 29.12.2020г.; разходи за ВиК услуги – сумата в общ размер на 25.54лева, за периодите 24.09.2020г. до 26.10.2020г. и от 26.10.2020г. до 23.11.2020г., платена на 29.12.2020г.; разход за заплатена природна газ – сумата в размер на 73.93лева за периода 01.11.2020г. до 30.11.2020г., платена на 29.12.2020г.; разходи за протеза с биполярна глава ( изкуствена става) на наследодателя Д.П. Д. в размер на 1538.00лева, платена на 14.11.2020г.; разходи по погребение на наследодателя Д.П. Д. и изработване на надгробен паметник в общ размер на 2908.00лева, платени на 22.11.2020г. и 29.04.2022г.; разходи за заплатени на „СОТ 161“ ЕООД охранителни услуги относно процесния имот в гр. Горна Оряховица, в общ размер на 1176.48лева, платени в периода 29.12.2020г. до 04.01.2024г. Всички направени разноски са в размер на 5814.18лева. П. Д. сочи, че е заплатил същите , като претендира другите съделители да бъдат осъдени да му заплатят припадащите се части от тези разходи, съобразно делбените квоти.

Съделителката П. Д. Х. представя становище чрез процесуалния си представител адв. З. П.. Страната възразява срещу това да й бъдат възлагани в тежест направените разходи.

На първо място се сочи, че сметките за ел. енергия , ползвани ВиК 2 услуги и природен газ частично касаят период, в който наследодателят е бил жив. Твърди се, че дори сметките фактически да са били платени от наследника, то паричните средства за това са изхождали от наследодателя.

Наред с това владелци на имота били именно представящите тези сметки.

Твърди се, че наследницата П. Д. Х. не била уведомявана, че баща й е в болница, не е знаела какво е неговото здравословно състояние и че ще му бъде извършена операция. П. Х. дори не била уведомена навреме за неговата смърт, не присъствала на погребението, а това й било казано две седмици след кончината на наследодателя.

Ищцата твърди, че разходите за лечение на баща й били заплатени с негови средства, а не с такива на ответника П. Д..

Ищцата твърди, че е било ограничено правото й на собственост, като не била допусната до наследствените имоти. Твърди се, че в имотите са съхранявани лични вещи на ответниците , което било наложило охраната от СОТ. Платените суми за последната услуга П. Х. намира за недължими от нея, като ползвателите на имота следвало да поемат това задължение. Х. намира за ненужно поставянето на имота под охрана – жилището се намирало на оживено място в голям оживен град , което правело наемането на охранителна форма за ненужно.

Ищцата твърди, че без нейно знание наследодателят й бил кремиран, като никой не се бил допитвал до нея за това, нито за гробното място или изработката на паметник. Направените разходи били направени от ответната страна по нейна преценка и следвало да останат в тежест на претендиращия.

Ответната страна депозира писмен отговор на становището на ищцата.

Страната сочи, че битовите сметки за вода, ел. енергия и природен газ са по фактури с дати от м. 11.2020г., когато наследодателят Д.П. Д. е бил заболял и постъпил в болница за смяна на става, като на 20.11.2020г. е починал.

Невъзможно било плащането на тези сметки с негови средства. След смъртта на наследодателя не било извършено плащане с негови средства само от ответника П. Д., доколкото наследените парични средства били поделени между всички сънаследници, съобразно квотите им.

Оспорва се и твърдението, че П. Х. не била уведомена за здравословното състояние на баща си. Това било направено от сестра й К. Д. Д., но от страна на ищцата не е имало действия.

Ответната страна възразява, че средствата за лечение на Д.П. Д. са заплатени с негови средства. Сочи се, че наследодателят на страните бил приет в болница през м. ноември 2020г., като на 14.11.2020г. била платена протезата. Димо Д. не бил в състояние сам да направи плащането, а това било сторено от сина му П. Д.. Във фактурата било посочено името на наследодателя, за да се индивидуализира за кого е предназначена покупката.

По претенцията, че П. Х. не била допусната до имота. Ответната страна заявява, че това не отговаря на истината – Х. никога не била предявявала искане за това, не била посещавала и гр. Горна Оряховица.

Сочи се, че в имота се съхранявали само вещи на починалите съпрузи Р. и Д.Д.. Ответниците отдавна не живеели в този дом. Това ставало видно от адресните регистрации на всеки от тях.

Несъстоятелни били твърденията, че не били нужни разходи за СОТ.

Домът се намирал на първи етаж, поради което усилията за опазването му били повече. Наред с това имотът бил газифициран, което изисквало 3 допълнителни действия , свързани с избягване на инциденти.

Не било истина и твърдението, че П. Х. не била уведомена за смъртта на баща си. За кончината на Д. ищцата била уведомена от своята сестра К. Д. , но не била проявила желание да присъства. Последното щяло да убеди ищцата, че Д. е погребан, а не кремиран. Несъстоятелно било твърдението за характера и размера на разходите за погребение.

Настоящият състав счита, че следва разноските за заплатените ел. енергия, ползвана питейна вода и канализация, газ и данъци- всички платени на 29.12.2020г. да се разпределят съгласно квотите на страните. Общата заплатена сума се равнява на 191,70лева. Посочените разноски са общи такива по смисъла на чл. 30, ал. 3 от ЗС и следва всеки от наследниците да участва в тяхното разпределение. От представените писмени доказателства става ясно, че тези суми са заплатени след смъртта на наследодателя Д.П. Д. , като плащанията са направени от наследника П. Д.. Следва сумата да се разпредели между наследниците съобразно квотите им – в тежест на П. Д. следва да остане сумата от 143.78лева, а съделителите П. Д. Х. и К. Д. Д. следва да заплатя на П. Д. по 23.96лева от посочената сума.

По претенцията за заплатени суми за погребение и изработване на надгробен паметник в общ размер на 2908.00лева. Претенцията на П. Д. Д. е допустима и по същество основателна. На първо място другите двама съделители не са оспорили направените разходи за погребение и паметник на починалия Д.П. Д.. Становището на съделителката П. Д. Х. се изчерпва в това да се посочи, че тези разходи са направени по преценка на наследника и следвало да останат в негова тежест. Следва да се посочи, че исковете, които се разглеждат във втората фаза на делбеното производство (т. нар. претенции по сметки), имат за предмет вземания, които съделителите имат един срещу друг във връзка с делбената общност. Целта е да се ликвидират всички сметки във връзка със съсобствеността. Независимо, че претенциите за направени разходи по повод смъртта на наследодателя, нямат на пръв поглед пряка връзка с делбеното имущество, допустимо е разглеждането им по реда на чл.

346 ГПК във втората фаза на делбеното производство. Това е така, защото евентуалното поемане на разходите за погребение само от единия наследник е предотвратило намаляването на наследственото имущество, което е предмет на делбата. Следва да се приеме, че претенцията е основателна и според квотите в съсобствеността да се определи П. Д. Х. и К. Д. Д. да заплатят на П.

Д. Д. по 363.50лева от направените разходи за погребението и изграждане на паметник на наследодателя Д.П. Д.. Останалата сума в размер на 2181лева следва да остане в тежест на наследника П. Д..

По отношение на искането направено от страна на П. Д. Д. за заплащане от страна на другите съделители на съответната стойност на заплатената операция на наследодателя Д.П. Д. на стойност 1538.00лева, съдът намира претенцията на неоснователна и недоказана. На първо място е представена фактура, която носи имената на наследодателя Д.П. Д.. Страната не е посочила други доказателства, от които да се направи извод, че стойността на операцията на наследодателя е заплатена от П. Д.. На следващо място следва да се отбележи, че тези претенции нямат пряка връзка с предмета на делбата, тъй като не са част от отношенията между съделителите по повод прекратяване на съсобствеността между тях. В делбеното производство могат да бъдат предявени, с оглед общността на правата, правоотношения, произхождащи от сметките във връзка с направените необходими разноски за 4 запазване на вещта или подобренията, както и получените доходи от имотите.