Решение № 1327 от 14.06.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1327 гр. Бургас, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20222120107106 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД; чл.21, ал.1, вр. с чл.10а, чл.11, чл.19, ал.4 и чл.22 от ЗПК, и чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, и по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, предявени от Р. С. Б. от град Б, против “Вива Кредит“ ООД, гр.С, преобразувано в хода на процеса в АД.

От Съда се иска да постанови решение, с което да се обявят за нищожни клаузи-те на чл.1, ал.3 и чл.4, ал.2 от договор за паричен заем № 5745397, сключен между стра-ните на 27.10.2021г., предвиждащи заплащането от потребителя на такса за експресно разглеждане и неустойка, поради накърняване на добрите нрави и нарушаване на изиск-ванията на ЗПК и ЗЗП, както и ответникът да бъде осъден да върне на ищеца получени-те без основание въз основа на същите суми – общо 158.46 лв. Претендират се законна-та лихва, деловодните разноски за държавна такса, както и адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Ответното дружество оспорва претенциите и иска от Съда да ги отхвърли. Претендира разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

Н а 27.10.2021г. между “Вива Кредит“ ООД и Р. Б. е сключен До-говор за паричен 1 заем с № 5745397, по силата на който дружеството му е предоставило сумата от 300 лв. – при фиксиран ГЛП от 40.32 % и ГПР в размер на 49.27 %, а той се е задължил да върне общо 454.48 лв., в това число и 118.58 лв. – такса за експресно раз-глеждане на документите за отпускане на кредита по чл.1, ал.3, на четиринадесет равни двуседмични вноски – всяка от по 32.47 лв., в срок до 11.05.2022г.

Съгласно чл.4, ал.1 от Договора, ищецът се е задължил, в 3-дневен срок от получаването на сумата, да предостави на заемодателя обезпечение – поръчител, отговарящ на определени условия, или банкова гаранция.

В ал.2 е предвидено, че при неизпълнението на това задължение Б. дължи 78.95 лв. – неустойка, платима заедно с погасителните вноски.

Не се спори по делото, че тъй като ищецът не е успял да предостави в уговоре-ния 3дневен срок необходимото обезпечение, общият размер на задължението му е на-раснал до 533.54 лв. – 14 вноски от по 38.11 лв.

Не се спори между страните, а и от представената справка за извършените по договора за кредит плащания е видно, че на 03.02.2022г. ищецът е погасил предсрочно задълженията си, в това число: 300 лв. – главница, 26.26 лв. – договорна лихва, 39.88 лв. – неустойка, и 118.58 лв. – такса за експресно разглеждане на документите.

Ответното дружество е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ в публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ, т. е. то се явява креди-тор – по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.

От друга страна, отпуснатият заем на ответника, като физическо лице, представ-лява предоставяне на финансова услуга съобразно § 13, т.12 от ДР на ЗЗП, и той има ка-чеството на потребител – по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Предвид това, следва да се приеме, че процесният договор е такъв за потереби-телски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от същия – и в Закона за защита на по-требителите.

Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на так-си и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Според настоящия съдебен състав, с клаузата на чл.1, ал.3 от процесния договор е уговорена такса, именно във връзка с усвояването на кредита – за експресно разглеж-дане на документите и по-бързото получаване /усвояване/ на сумата от потребителя.

Доколкото в случая се касае за нарушение на императивна правна норма, то процесната клауза се явява нищожна – на основание чл.26, ал.4, вр. с ал.1, пр.1 от ЗЗД, по-ради противоречие на закона.

Клаузата е нищожна и поради накърняване на добрите нрави – чл.26, ал.4, вр. с ал.1, пр.3 от ЗЗД, поради явната липса на еквивалентност между ”предоставената” така наречена ”услуга” за експресно разглеждане на документите и цената й от 118.58 лв. – в размер на 39.53 % от стойността на главницата по договора за заем.

2

Най-накрая – касае се и за разход по кредита, който следва да се включи в ГПР.

Така обаче, последният става в по-висок от максималния, предвиден в чл.19, ал.4 от ЗПК, размер, поради което и съобразно ал.5 от същата разпоредба, следва да се прие-ме, че клаузата на чл.1, ал.3 от Договора за заем е нищожна и на това основание.

Получаването от ответника въз основа на същата на горната сума се явява лише-но от правно основание.

Съгласно чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват.

Според разясненията, дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по т. д.

№ 1/2009г. , ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клау-зата за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санк-ционна функции, като тази преценка следва да се прави за всеки конкретен случай, към момента на сключване на договора.

В настоящия казус, преценен от гледна точка на справедливостта и добросъвестността в гражданските и търговски правоотношения, уговорената неустойка в размер на 26 % от този – на главницата по договора за кредит, за липсата на обезпечение, което с оглед поставените условия е твърде вероятно да не бъде осигурено, особено в рамките на три дни, е в очевиден разрез с присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна функции, тъй като не е съобразена с естеството на обезпеченото задължение и възмож-ните вреди при неизпълнението му от кредитополучателя – законната лихва върху дъл-жимата парична сума, която така или иначе се начислява. Подобен несправедлив пра-вен резултат е несъвместим с добрите нрави, защото създава условия за неоснователно обогатяване на кредитора и води до извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции – още към момента на уговарянето.

Този тип ”неустойки”, а и разгледаната по-горе такса за експресно разглеждане, както константно се приема в съдебната практика, представляват ”скрито възнагражде-ние” за кредитора, с което се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Предвид горното, Съдът намира, че клаузата за неустойката по чл.4, ал.2 от процесния договор накърнява добрите нрави и съобразно чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е нищож-на, респективно – получаването от ответника въз основа на същата на сумата 39.88 лв. се явява лишено от правно основание.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че предявените установителни искове са основателни и следва да бъдат уважени.

Съгласно чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне.

Предявените осъдителни искове също са основателни и следва да бъдат уважени изцяло. Върху главницата се дължи законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

3

Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените по делото разноски – 100 лв. за държавна такса, а на пълномощника му – адв. М,, сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА, тъй като макар и да са предявени обективно съединени установителни и осъ-дителни искове, същите касаят един материален интерес.

Ето защо, Съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ , по искове, предявени от Р. С. Б., ЕГН:

**********, гр.Б, ЖК ”, клау-зите на чл.1, ал.3 и чл.4, ал.2 от Договор за паричен заем с № 5745397, сключен от него на 27.10.2021г. с “Вива Кредит“ АД, ЕИК: 207343548, седалище и адрес на управление: гр.С, р-н ””, ж.к.””, бул ” № 2, бл. АТЦ ”С. ц”, ет., ап. офис , предвиждащи съответно заплащане на такса з а експрес-но разглеждане на документите за отпускане на кредита в размер на 118.58 лв. и неус-тойка от 78.95 лв. при неосигуряване в уговорения тридневен срок на обезпечението по чл.4, ал.1, поради противоречие на закона /чл.26, чл.4, вр. с ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.10а, ал.2 от ЗПК/, накърняване на добрите нрави /чл.26, чл.4, вр. с ал.1, пр.3 от ЗЗД/ и над-вишаване на определения в чл.19, ал.4 от ЗПК размер на ГПР /ал.5 на същата разпоред-ба/ – за първата от тях, и поради накърняване на добрите нрави /чл.26, чл.4, вр. с ал.1, пр.3 от ЗЗД/ – за втората.

ОСЪЖДА “Вива Кредит“ АД да върне на Р. С. Б. сума-та от общо 158.46 лв., като получена без основание, в това число: 118.58 лв. – заплатена такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на кредита по чл.1, ал.3 от Договор за паричен заем № 5745397/27.10.2021г., и 39.88 лв. – заплатена неустойка по чл.4, ал.2 от същия договор, клаузите досежно които са прогласени за нищожни с нас-тоящото съдебно решение, както и да му заплати: законната лихва върху нея, счита-но от 01.11.2022г. до окончателното плащане, и сумата от 100 лв. – разноски по делото за държавна такса.

ОСЪЖДА “Вива Кредит“ АД да заплати на адвокат М. В. М,, вписан в регистъра на АК П, с личен № **********, сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Б, в двуседмичен срок от връч-ването му на страните.

Вярно, с оригинала: З.М.

Съдия при Районен съд – Бургас: _/п/ Калин Кунчев______________________ 4