Решение № 11960 от 07.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11960 гр. София, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20221110154239 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Ц. К. Т. и М. И. Т. срещу Д. И.

П..

Ищците твърдят, че са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****************, находящ се в сградата, намираща се в /населено място/ с идентификатор ****************, който обект представлява жилище, апартамент на ет. 1 с площ от 58,60кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, вестибюл, клозет, ведно с избено помещение от 8,90 кв. м. и таванско помещение с площ от 7,4 кв. м., при граници на таванското помещение по нот. акт: сграда на партера и А. Д. Н., а към настоящия момент – коридор, таванско помещение на Д. И. П. и общо помещение, ведно с 1100/23930 ид. ч. от общите части на сградата. Посочват, че са придобили правото на собственост по наследство от И. М.ов Т., починал на 06.07.1989г., който го придобил по наследство от майка си Е. А. Т., починала на 05.01.1981г., и отказ от наследство от сестра му Л. М. Т.. Поддържат, че през период 2002г.-01.07.2021г. жилището (без мазето и таванското помещение) били отдадени под наем на търговско дружество. През 2014г. наемателят без да ги уведоми пренаел апартамента на ответника, без избеното и таванското помещение. Последният обаче без знанието и съгласието на ищците започнал да ползва и таванското помещение, принадлежащо към апартамента. На 01.07.2021г. договорът за наем бил прекратен, като бил предоставен 2-месечен срок на ответника да освободи имота и таванското помещение, който през м. април 2022г. предал владението на апартамента, но продължил да ползва таванското помещение без основание и без да заплаща обезщетение. На 14.06.2022г. на ответника била връчена нотариална покана, с която бил поканен в 20-дневен срок да опразни таванското помещение и да го предаде, но същият не го сторил. Поради това считат, че имат право и на обезщетение за лишаване от ползването за периода 05.07.2022г.-06.10.2022г., което оценяват на 600лв. /на всеки по 300лв./.

Съобразно изложеното, молят за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на процесното таванско помещение, представляващо таванско помещение под № 3 на 1 изготвените от вещото лице по СТЕ скици /л. 92 и л. 106/, уточнено в проведеното на 11.05.2023г. открито съдебно заседание – стр. 2 от протокола , и ответникът да бъде осъден да им предаде владението, както и да им заплати сумата от 600лв., представляваща обезщетение за периода 05.07.2022г.-06.10.2022г. за лишаване от ползването, ведно със законната лихва от 06.10.2022г. до окончателното плащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който излага доводи за недопустимост, евентуално за неоснователност на исковете. Твърди, че не притежава собственост на сочения адрес и не владее обекти в него. Описаното в исковата молба таванско помещение било собственост на А. Л. Г. съгласно нот. акт № 84 от 2000г., поради което производството спрямо него следвало да бъде прекратено.

Евентуално оспорва да владее таванско помещение на адреса, да е сключвал договор с дружеството /фирма/ или с ищците, както и да е пренаемал помещения.

Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Предявени са за разглеждане кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

По иска по чл. 108 ЗС:

Нормата на чл. 108 ЗС предвижда, че собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 2А от ТР № 4/14.03.2016г. по тълк. дело № 4/2014г., ОСГК на ВКС, искът за собственост по чл. 108 ЗС /ревандикационният иск/ е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот, и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеният с иска по чл. 108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение.

Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищците е да проведат пълно и главно доказване, че са собственици на процесното таванско помещение под № 3 от скицата към СТЕ с площ от 7,4кв. м. и съседи по нот. акт: сграда на партера и А. Д.

Н., а към настоящия момент според техните твърдения: коридор, таванско помещение на Д. И. П. и общо помещение, което таванско помещение представлява принадлежност към собствения им недвижим имот, представляващ жилище с идентификатор *****************, находящо се в /населено място/, ет. 1, придобито по наследство от И. М.ов Т. и Е. А. Т., както и че ответникът упражнява фактическа власт върху таванското помещение.

По делото е представен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 27, том 10, дело № 417/1936г. /л. 94-96/, с който Д. Г. В. е признат за собственик на апартаментно помещение, състоящо се от две стаи, кухня, вестибюл, клозет и изложение към двора на жилищния дом, при съседи вътре в зданието: А. С.

М. и стълбището, заедно с едно избено помещение при съседи: А. М. С. и А. Д. Н., и таванско помещение при съседи: стаята на портиера и А. Д. Н., с обща плоскост около 50 кв. м. вътрешни мерки без зидовете, заедно с припадащия се дял от общите части на зданието в етажната собственост, поменати в чл. 2 от етажната собственост, равни на 1100/23930 идеални части. Посочено е, че апартаментът се намира на партера на сградата, изградена в /населено място/, парцел XXII a/32, кв. 152, при съседи на парцела: ул. „Б. М.“, Н. Н. и П. К..

2

С нотариален акт № 25, том 49, дело № 4254/1936г. от дата 09.12.1936г. /л. 8-9/ Д.

Г. В. продава на Е. А. М. същия горепосочен имот, който е описан по следния начин в този нот. акт: апартаментно помещение, състоящо се от две стаи, кухня, вестибюл, клозет с изложение към двора на жилищния дом, при съседи вътре в зданието: А. С. М.

/сега Е. А./ и стълбището, заедно с едно избено помещение при съседи: А. М. С. /сега Е. А./ и А. Д. Н., и таванско помещение при съседи: сграда на партера и А. Д. Н. с обща плоскост около 50 кв. м. вътрешна мярка без зидовете, заедно с припадащия се дял от общите части на зданието в етажната собственост, поменати в чл. 2 от закона за етажната собственост, равна на 1100/23930 ид. ч., което апартаментно помещение се намира в партера на зданието, бивша собственост на жилищната кооперация „А.“, построена в един двор от 432,33 кв. м., находящ се в /населено място/ по регулационния план на гр. София, съставляващо парцел XXII a/32 от кв. 152, при съседи на целия двор: ул. „Б. М.“, н Н.а и П. К..

Представено е удостоверение за идентичност на лице с различни имена от дата 19.04.2021г., издадено от Столична община, район Възраждане /л. 17/, съгласно което Е. А. Т., Е. А. М., Е. М. Т. и Е. М. М. са имена на едно и също лице.

Съгласно удостоверение за наследници от 13.09.2022г. /л. 13/, Е. А. Т., което лице е идентично с Е. А. М., е починала на 05.01.1981г., като е оставила за свои законни наследници Л. М. Т. – дъщеря и И. М.ов Т. – син. И. Т. е починал на 06.07.1989г., като е оставил за свои законни наследници съпругата си Ц. Т. /ищцата/ и сина си М. Т.

/ищецът/.

Съобразно представеното удостоверение, издадено през 1982г. от РС – София /л.

18/, Л. М. Т. е подала молба вх. № 24041/14.04.1982г., с която се отказва от наследството на Е. А. Т., починала на 05.01.1981г., и този отказ е вписан в специалната книга на съда под № 312/1982г.

От изложеното се налага извода, че ищците са придобили по силата на наследствено правоприемство при равни квоти собствеността върху описания по-горе недвижим имот /апартамент/, заедно с принадлежащите към него избено и таванско помещения.

Предмет на настоящия иск по чл. 108 ЗС е само принадлежащото към имота /апартамента/ таванско помещение, като изцяло в тежест на ищците е да докажат, че претендираното от тях таванско помещение под № 3, изобразено на изготвените от вещото лице по СТЕ скици, принадлежи именно към техния имот. Съдът намира, че пълно доказване на този факт не е проведено.

Както в нотариалния акт на праводателя на Е. М., така и в нот. акт, с който последната придобива имота, не е посочена площ на принадлежащото към апартамента таванско помещение, като и в двата акта са описани само по две граници. В първия границите са посочени като стаята на портиера и А. Д. Н., а във втория сграда на партера и А. Д. Н.. Съдът намира, че промяната в първата граница във втория нотариален акт се дължи на грешка при пренасянето на информацията от първия нот. акт (№ 27, том 10 от 1936г.), който е ползван при съставянето на втория /л. 9/, предвид че в първия тази информация е изписана ръкописно, а във втория целият текст е напечатан. Отделно от това, по делото не са събрани никакви доказателства което и да е таванско помещение да граничи със „сграда на партера“, което и само по себе си е алогично, предвид принципното местоположение на партера и на таванските помещения. Ето защо, съдът приема, че е налице една сигурна граница на таванското помещение, принадлежащо към имота на ищците, и това е стаята на портиера. От заключенията по първоначалната и допълнителната съдебно-технически експертизи, които съдът намира за обосновани, се установява, че стаята на портиера (портиерското помещение) е под № 1 на изготвените от вещото лице скици /л. 92 и л. 106/, като 3 непосредствено съседно на него е само едно таванско помещение, което е изобразено под № 2 на скиците. Този извод кореспондира и с показанията на свидетеля Д., която живее в сградата и изброява таванските помещения от тази страна на сградата (от дясната част), както следва: портиерна, една друга таванска стая, след това помещението на М. (№ 3 от скиците, като по делото е установено с категоричност, че това помещение се владее от ответника), след това има празно таванско помещение и след това е помещението на други съседи. Следва да се посочи, че макар страните фактически да спорят за помещения под № 3 и 4, кое таванско помещение принадлежи на всеки от собствениците се установява от актовете за собственост, а не от твърденията на страните. Ето защо, съдът е длъжен да изследва точното местоположение на помещението и неговите граници според съдържанието на актовете за собственост. По тази причина и не може да се приеме, че понастоящем границите на претендираното от ищците таванско помещение били коридор, таванско помещение на Д. И. П. и общо помещение, както се твърди в исковата молба, доколкото подобни граници не фигурират в нито един от нотариалните актове и тези граници представляват единствено и само твърдения на ищците, които нямат доказателствена стойност, тъй като възпроизвеждат изгодни за тях факти.

Другата описана в нотариалните актове граница на таванското помещение, принадлежащо към апартамента на ищците, е А. Д. Н.. Свидетелят Д. посочва, че живее в сградата от 1966г., като нейната приятелка, която продала апартамент на ответника М., била А. А., понастоящем на 97г. Последната била внучка на А. Д., която построила кооперацията, инвестирала в нея и за това кооперацията се казвала „А.“.

Видно от представения архитектурен проект на сградата /л. 97/, както и от съдържанието на цитираните по-горе нотариални актове, действително жилищния кооперативен дом се е казвал „А.“. Свидетелят Д. разказва, че имотът, който ответникът е придобил, бил първо отчужден от собствениците, след което даден на „Софжилфонд“. След това имотът бил реституиран на приятелите на свидетеля (разбирай А. А.), които го продали на ответника, като прехвърлителите ползвали същото таванско помещение, което ползвал и ответника (№ 3).