Решение № 1619 от 19.07.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1619 гр. Бургас, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА

Гражданско дело № 20222120104072 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК в първа фаза – по допускане на делбата .

Образувано е по искова молба на Р. Л. П. , ЕГН: **********, от с. ....., против Н. Л.

В., ЕГН **********, от гр. ....., с която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС за допускане на съдебна делба на следния съсобствен между страните недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор .....по КККР, одобрена със Заповед ....г. на ИД на АГКК, с последно изменение от 19.05.2011г., с площ от 74, 30 кв.м. съгласно схема № .....г. на СГКК - Бургас, състоящ се от две стаи, веранда, тоалетна и антре, с адрес: гр. ....., представляващ ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ № 3, намиращо се на втория етаж в сграда с идентификатор ....., ведно с принадлежащото към жилището СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ/ИЗБА с площ от 30, 60 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ...., под обекта: ...., над обекта: ...., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, при равни квоти от по ½ идеална част.

С исковата молба е направено искане с правно основание чл. 344, ал. 2, пр. 2 ГПК за осъждане на ответницата да заплаща на ищцата сумата от по 500 лева всеки месец, представляваща обезщетение за ползването на собствените й ½ идеални части от жилището, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, от момента на съдебното администриране до датата на осъществяване на същинската подялба.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните са сестри и че с нотариален от 1997г. родителите им са им дарили при равни квоти процесния делбен имот. Твърди се също, че имотът са ползва единствено и изключително от ответницата и нейното семейство.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата Н. Л. В., която оспорва предявения иск за делба и моли за отхвърлянето му. Поддържа се, че имотът е изключителна собственост на ответницата на основание устно споразумение за 1 разпределение на съсобствено имущество и придобивна давност при условията на владеене със съзнание на собственик на целия имот в продължение на повече от 10 години. Излагат се твърдения, че след смъртта на баща им на 03.12.2005 г. страните и майка им са постигнали устно споразумение, че ще продадат съсобствения им апартамент, находящ се в ......., придобит по време на брака между родителите на страните, като ответницата и майка й ще предоставят парите от продажбата на припадащите им се части на ищцата, вземайки предвид, че родителите на страните са закупили на името на ищцата друг апартамент в гр.

....., а в замяна ищцата се е съгласила съсобственият между страните апартамент в гр. .....да остане за ответницата, т. е. отказала се е от нейната ½ идеална част в полза на ответницата.

Твърди се, че в изпълнение на уговорките им за разпределение на наследството от баща им с нотариално заверено пълномощно от 12.05.2011 г. ищцата е дала на ответницата право да продаде нейния дял от апартамента, включително и на себе си, предала й е и оригиналните документи за собственост за апартамента, както и ключовете си от този апартамент. Посочва се, че след предаване на владението ответницата и съпругът й И..В..веднага започнали да полагат грижи за имота, представили се на съседите като новите собственици и им предоставили телефоните си, участвали в поддръжката на общите части в етажната собственост, всяка година посещавали апартамента, плащали данък за целия апартамент, партидите за тока и водата били на името на ответницата, извършили основен ремонт на стойност около 50 000 лева въз основа на личния дизайнерски проект и дипломна работа на ответницата. Сочи се, че през всичките тези години ищцата не се е интересувала от състоянието на апартамента в гр. .....и никога не е изявила претенции да го ползва, като на поканите на ответницата за гостуване през лятото е отказвала категорично с мотива, че апартаментът е собственост на ответницата. Поддържа се, че за страните въпросът за собствеността върху процесния апартамент е бил приключен още през 2011 г., а през 2013 г. ответницата и майка й изпълнили уговорката да предадат на ищцата парите от продажбата на апартамента в ....., но ответницата така и не намерила време да прехвърли в своя полза от името на сестра си нейната ½ идеална част от него. Отбелязва се, че през всички тези години ищцата е била е със съзнанието, че ответницата може да прехвърля на себе си дела й и дори не я е попитала дали го е направила. Сочи се, че на 12.01.2022 г. ответницата се е отказала от направените между страните уговорки и е оттеглила даденото пълномощно поради влошаване на отношенията между семействата им.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска за делба:

По иска за делба с правно основание чл. 34 ЗС ищцата следва да докаже фактите, на които се основава твърдяното от нея придобивно основание, по силата на което участва в съсобствеността върху делбения имот, а ответницата следва установи при условията на пълно и главно доказване направеното от нея възражение за придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС – непрекъснато владение в продължение на 10 години.

По делото е представен нотариален акт от 15.10.1997 г. за дарение на недвижим имот № ..., том ..., дело № .../1997 г. на нотариус при Бургаския районен съд (л. 10), по силата на който Л..П..Т..е дарил на дъщерите си Р. Л. Т..и Н. Л. Т..в равни идеални части собствения си недвижим имот, представляващ апартамент в гр. ....., състоящ се от две стаи, веранда, тоалетна и антре – едната стая с югоизточно изложение, а втората – с югозападно изложение, заедно с прилежащото му избено помещение, ведно със съотвените идеални части от общите части на сгрдата, както и 1/7 идеална част от дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 451 кв. м., съставляващо парцел I-1421, в квартал 90, бивш парцел I, в бивш квартал 73 по плана на гр. Бургас, урегулиран от ...кв. м., при граници за парцела: ...“, парцел ... и парцел I....

2

Представено е по делото пълномощно от 12.05.2011 г. с нотариално заверен подпис на упълномощителя и съдържание (л. 49), по силата на което Р. Л. П. упълномощава Н. Л.

В. да продаде на кое да е лице и на цена каквато намери за добре притежавания от упълномощителката недвижим имот, описан в нотарилаен акт от 15.10.1997 г. за дарение на недвижим имот № ..., том ..., дело № .../1997 г., както и да я представлява пред всички физически и юридически лица във връзка с издаване и получаване на необходимите документи за това.

Приложена е по делото нотариална покана (л. 12) от Р. Л. П., връчена на адресата Н.

Л. В. на 31.01.2022 г., съдържаща изявления: за оттегляне на пълномощното от 12.05.2011 г., по силата на което П. е упълномощила В. да продаде, включително и на себе си съгласно сделката помежду им, на собствената й половина от процесния делбен имот; за връщане на документите, предадени в оригинал; за отказ от изпълнение на споразумението относно разпределение на наследственото имущество, оставено от баща им; за предаване на ключ от общото жилище или за заплащане на обезщетение в размер на 500 лева месечно.

По делото са приети писмени доказателства (л. 94 – л. 102), от които се установява, че с покана от 26.04.2021 г. Р. Л. П. е била поканена от „ВиК Бургас“ ЕАД да прехвърли на нейно име партидата за процесния делбен имот, открита на наследниците на П..Г..Т.., а за задълженията за местни данъци и такси за процесния имот е открита партида при Община ...на името на Р. Л. П. и Н. Л. В.. По отношение на задълженията за заплащане на дължимите суми за електроенергия за процесния апартамент не са представени доказателства за титулярството на партидата. Поради това съдът приема за недоказани твърденията на ответницата, че партидите за тока и водата за процесния имот са били на нейно име.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В..Н..С..и К..И.а А.., които споделят непосредствените си впечатления като живущи в сградата в режим на етажна собственост, където се намира процесният делбен имот. От тях съдът приема за установено, че за периода след 2011 г. ответницата Н. и съпругът й И..са заплащали дължимите суми за ремонт и поддръжка на общите части в етажната собственост, както и че са извършили основен ремонт на процесния апартамент.

Свидетелката А..разказва, че познава Н. и Р. от деца, като за периода от 1991 г. до 2000 г. са идвали в апартамента всяко лято на почивка с майка им Н...

По делото е разпитан и свидетелят К..Н..П..– съпруг на ищцата Р. Л. П., чиито показания съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК. От тях се установява, че ищцата П. никога не е имала ключ от апартамента. За периода от 2006 г. до 2011 г. П. и съпругът й са посещавали имота през лятото, като ключът им е бил предоставян от В., която е живеела в едно домакинство с майка им Н... През 2011 г. Н. е опразнила апартамента по искане на човека, с когото е водила преговори за продажба на апартамента, но до сделка не се е стигнало. За периода след 2011 г. апартаментът е бил опразнен, като в него е имало само един диван и една прахосмукачка. На 18.10.2018 г. свидетелят П.., ищцата Р. П. и синът им К..са нощували в гр. ..в хотел „...“, а на 19.10.2018 г. са посетили апартамента само за да го видят, като достъпът до него им е бил осигурен от съсед, който е имал ключ и към когото ги е насочила Н. В..

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

На основание чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Според дефинитивната норма на чл. 68, ал. 1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Следователно владението се характеризира с два основни признака: обективен, изразяващ се в упражняване на фактическа власт върху вещта /corpus/, и субективен, изразяващ се в 3 намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. По отношение на субективния елемент е установена законовата оборима презумпция на чл. 69 ЗС, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. При т. нар. „съвладение“ са налице и двата признака на владението: фактическата власт се упражнява едновременно от две или повече лица, които държат вещта заедно като своя.

С Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС са дадени задължителни за съдилищата разяснения относно приложенито на презупмцията по чл. 69 ЗС в отношенията между съсобственици. Прието е, че презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл. 79 ЗС. Когато обаче основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Ето защо самото обективно съществуване на съсобственост и наличието на изрична правна уредба на вътрешните отношения в хипотезата на съпритежание на право на собственост във връзка с управлението, поддържането и ползването на общата вещ - чл. 30 - 32 ЗС, не може да обоснове извод за оборване презумпцията на чл. 69 ЗС. Такъв може да се направи само ако се докаже, че основанието на което е придобито владението върху чуждите идеални части, изключва намерението те да се държат като собствени. Разяснено е, че са възможни различни хипотези, при които един от владелците упражнява фактическа власт върху общата вещ, като разграничителният критерий е по какъв начин е започнало владението.