Определение № 1651 от 18.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1651 гр. София, 18.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Боян Балевски Касационно търговско дело № 20248002900343 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника н а „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ /НЕК/“ ЕАД, ЕИК 000649348, със седалище в гр. София срещу решение №138/10.10.2023 г. по в.т.д. № 66/2023 г. на АС-Велико Търново, с което е потвърдено решение № 57 /16.12.2022 г. по т.д. №77/2021 г. по описа на ОС-Габрово, с което са били отхвърлени предявените искове от „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ /НЕК/“ ЕАД, ЕИК 000649348, със седалище в гр. София, срещу ответника „ТОПЛОФИКАЦИЯ ГАБРОВО“ ЕАД, ЕИК 107009273, със седалище в гр. Габрово, с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за сумата 400 087,88 лева, с ДДС, с която е намалено имуществото, заплащайки за произведената за месеците октомври, ноември и декември 2015 г. ел. енергия от 1 602 МВтч по преференциална цена, без ответника да има сертификат за произхода й, по фактури: № 56/ 31.10.2015 г. и ДИ № 57/ 31.10.2015 г. за сумата 8 689,61 лева, с ДДС; № 61/ 30.11.2015 г. за сумата 136 738,84 лева и № 74/ 31.12.2015 г. за сумата 254 659,43 лева, като погасени по давност;

Излагат се основания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока уважаване на иска. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение н е e съобразено с началния момент, от който започва да тече потасителната давност за процесното вземане като неправилно е приел, че това е датата , на която НЕК е погасило задължението си към крайния снабдител, който от своя страна я е бил закупил преди това от ответника „Топлофикация Габрово“ ЕАД като според касатора давността започва да тече от датата на постановяване на Решението на КЕВР за обезсилване на 1 сертификата за произход на произведената енергия от „Топлофикация Габрово“ЕАД-03.02.2017 г. В тази връзка се навежда и оплакване за неправилна правна квалификация на иска по чл.59 ЗЗД, вместо по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Ответникът по касация „Топлофикация – Габрово“ЕАД в писмен отговор от процесуалния си представител оспорва касационната жалба, като излага доводи както за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, така и за правилността му. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева, намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият спора съдебен състав е изложил следните съображения в мотивите на същото:

Спорът се основава на изложените в ИМ на НЕК АД обстоятелства , че ищецът е титуляр на лицензия за обществена доставка № Л-147- 13/ 17.12.2004 г., а ответникът – титуляр на лицензия за производство на електрическа и топлинна енергия № Л-008-03/ 17.10.2000 г., издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ и публично достъпни на сайта на КЕВР. За периода 25.10.2015 г. – 31.12.2015 г. ответникът е продал произведената при условията на чл. 162 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ електроенергия на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, който е титуляр на лицензия за краен снабдител № Л-139-11/ 13.08.2004 г., който при условията на чл. 94 от ЗЕ е продал на ищеца „НЕК“ АД закупената ел. енергия по цената, на която я е закупил. Съгласно чл. 162 от ЗЕ крайният снабдител и обществения доставчик трябва да изкупуват по преференциални цени ел. енергия от високо-ефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, регистрирано със сертификат за произход. За процесния период ответникът е произвел и продал на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД по преференциални цени количества ел. енергия в размер на 2 196,2 Мвч на обща стойност 538 947,48 лева, с ДДС, за които производителят е декларирал, че са от високоефективно комбинирано производство. С Решение № С-2/ 04.02.2016 г. КЕВР е издала на производителя сертификат за произход № ЗСК-12-03-15 за произведената по комбиниран начин ел. енергия. За исковия период „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД е изкупило от ответника, при условията на чл. 162 от ЗЕ, по три бр. фактури, количества енергия, както следва: за месец октомври 2015 г.

– 11 705,58 лева, с ДДС; за месец ноември 2015 г. – 184 197,24 лева, с ДДС; за месец декември 2015 г. – 343 044,66 лева, с ДДС, след което е препродало на ищеца, в съответствие с чл. 94 от ЗЕ, изкупените количества ел. енергия, 2 както следва: за месец октомври 2015 г., по Ф № 2421/ 31.10.2015 г. - 11 705,58 лева, с ДДС; за месец ноември 2015 г., по Ф № 2441/ 30.11.2015 г. – 184 197,24 лева, с ДДС; за месец декември 2015 г., по Ф № 2454/ 31.12.2015 г.

– 343 044,66 лева, с ДДС. „НЕК“ АД е погасил дължимите към „ЕНЕРГОПРО ПРОДАЖБИ“ АД чрез извършени от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД изявления за прихващания, с които се погасяват взаимни задължения до размера на по-малкото, потвърдени от „НЕК“ АД с представени към исковата молба писма, към които са приложени изявленията за прихващане. На 03.02.2017 г. КЕВР е издала Решение № С-2, с което е отменила свое Решение № С-2/ 04.02.2016 г., в частта му по т. 18 и е обезсилила издадените сертификати на ответника за периода 26.10.2015 г. – 31.12.2015 г., тъй като в сертифицираните количества е била включена припадащата се част ел. енергия на невъведения в експлоатация с разрешение за ползване енергиен парогенератор ЕПГ № 8. Следователно, според ищеца, по преференциална цена е следвало да се изкупи, след което да се препродаде, единствено електроенергия в размер на 565,85 Мвч, като разликата над тази сума в размер на 1 602,99 Мвч е несертифицирана и не е следвало да се изкупува и препродава, при условията на чл. 94 от ЗЕ. Вследствие на това е настъпило обедняване в патримониума на ищеца и обогатяване в патримониума на ответника, с оглед на което се иска от съда да осъди ответника, да възстанови на ищеца неоснователно получените суми общо в размер на 400 087,88 лева, с ДДС, ведно с лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил допустимостта и основателността на предявените искове, като е направил възражение за прихващане за вземане в размер на 380 523,68 лева, с ДДС, както и възражение за изтекла погасителна давност.

Въззивният съд е приел за доказано по делото, че че ответникът „ТОПЛОФИКАЦИЯ ГАБРОВО“ ЕАД е произвел посочените в исковата молба количества ел. енергия за месеците октомври, ноември и декември 2015 г. и ги е продал по преференциални цени на крайния снабдител „ЕНЕРГОПРО ПРОДАЖБИ“ АД, за което са съставени: Ф № 56/ 31.10.2015 г. и ДИ № 57/ 31.10.2015 г.; Ф № 61/ 30.11.2015 г.; Ф № 74/ 31.12.2015 г., като тези писмени доказателства са приложени в оригинал към исковата молба. Заплащането на преференциална цена от страна на крайния снабдител е във връзка с издаден сертификат за произход на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ГАБРОВО“ ЕАД, за периода 26.10.2015 г. – 31.12.2015 г., с Решение № С-2/ 04.02.2016 г. на КЕВР, отменено с последващо Решение № С-2/ 03.02.2017 г. на КЕВР, с което последващо Решение е обезсилен издадения сертификат. Съгласно Ф № 2421/ 31.10.2015 г./със срок за плащане – 14.11.2015 г./; Ф № 2441/ 30.11.2015 г. /със срок за плащане – 14.12.2015 г./; Ф № 2454/ 31.12.2015 г. /със срок за плащане – 14.01.2016 г./ крайният снабдител „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД е продал на обществения доставчик „НЕК“ АД закупените количества ел.енергия от производителя на същата преференциална цена. Следователно, 3 според решаващия състав, за процесния период „НЕК“ АД е заплатило преференциална цена за закупената от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ГАБРОВО“ ЕАД, електрическа енергия, която не е регистрирана с месечен сертификат за произход и производителят няма законово основание да получи преференциална цена за произведената ел. енергия, нито пък „НЕК“ АД има задължение да закупи по тази по-висока цена ел. енергия от крайния снабдител, поради което е приел, че е налице обогатяване на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ГАБРОВО“ ЕАД и обедняване на „НЕК“ АД, между които състояния има връзка и това обуславя правото на „НЕК“ АД да търси обезщетение по реда на чл. 59 от ЗЗД.

От представените с исковата молба писмени изявления за прихващане от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД до „НЕК“ АД, както следва: по отношение на Ф № 2421/ 31.10.2015 г./със срок за плащане – 14.11.2015 г./ изявление за прихващане с дата 16.11.2025 г.; по отношение на Ф № 2441/ 30.11.2015 г. /със срок за плащане – 14.12.2015 г./ - изявление за прихващане с дата 15.12.2015 г.; по отношение на Ф № 2454/ 31.12.2015 г. /със срок за плащане – 14.01.2016 г./ - изявление за прихващане с дата 18.01.2016 г., получени от „НЕК“ АД е, че е било извършено прихващане, до размера на помалкото, на вземанията на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД за продадените на „НЕК“ АД количества ел. енергия по преференциални цени, закупени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ГАБРОВО“ ЕАД за процесния период, с вземания на „НЕК“ АД. Прихващането, според съда, има обратно действие, съгласно чл.

104, ал. 2 от ЗЗД, като насрещните вземания се смятат за погасени от момента на изискуемостта на активното вземане, съгласно чл. 103, ал. 1 от ЗЗД. В случая активните вземания, с които е извършено прихващане, са на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ и изискуемостта им е настъпила с настъпване срока за плащане, посочен във фактурите, а имено: на 14.11.2015 г., 14.12.2015 г. и на 14.01.2016 г.

За неоснователен е счетен доводът на ищеца „НЕК“АД във въззивната жалба, че изискуемостта на вземането започва да тече от 03.02.2017 г., когато е постановено решението на КЕВР, с което е обезсилен издадения сертификат на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ГАБРОВО“ ЕАД за процесния период, тъй като това твърдение се намирало в противоречие с посочените по-горе законови разпоредби, както и с постановките в т. 1 от ТР № 2/ 18.03.2022 г. на ОСГК на ВКС. Цитираните в подкрепа на довода ППВС № 1/ 28.05.1979 г. – т. 7 и ТР № 7/ 2018 г. по т.д. № 7/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС са неотносими, доколкото е било отклонено предложението на председателя на Висшия адвокатски съвет за приемане на процесното ТР. С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност, на основание чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, развивайки съображения, че се касае за периодични плащания. Съгласно ТР № 3/ 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС понятието периодични плащания се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари и други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през 4 предварително определени интервали от врема, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Претенцията по чл. 59 от ЗЗД не покрива тези условия – тя не произтича от един правопораждащ факт, падежът й не настъпва през предварително определени интервали от време, а от момента на разместване на благата, с оглед на което твърдението за приложение на тригодишния давностен срок спрямо вземанията на „НЕК“ АД не може да бъде споделено. В случая обаче приложение намира общото правило на чл.

110 от ЗЗД, според което с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а вземанията на „НЕК“ АД са станали изискуеми от посочения срок за плащане във фактурите, както следва: на 14.11.2015 г., съответно на 14.12.2015 г. и на 14.01.2016 г. Исковата молба е подадена в съда на 30.11.2021 г., поради което въззивният съд е приел, че вземанията са погасени по давност и предявените искове по чл.59 ЗЗД са неоснователни.