Определение № 8378 от 18.02.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8378 гр. София, 18.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110167859 по описа за 2022 година

Производството е образувано по осъдителен иск, предявен от Е. Д. М., ЕГН **********, с адрес в ****** против С.Й.Л., с адрес за призоваване по месторабота в ****, Главна дирекция „Охрана“.

Твърди се в исковата молба, че в периода от 09.12.2022 г. до 13.12.2022 г. ответникът е причинил на ищеца неимуществени вреди с противоправното си поведение, изразяващо се в изтезаване с белезници на ръцете и краката, завеждане по-рано (преди идването на съдебния състав) в съдебна зала на Софийски градски съд с белезниците. В следствие на това противоправно поведение на ответника, ищецът е претърпял болки и страдания, унижение, отчаяние, страх, безнадежност, безпомощност. В следствие на преживения страх Е. М. е развил паник атаки, депресия и хипертония. Действията на ответника са унищожили вярата на ищеца в Българската държава.

Като излага горните фактически твърдения ищецът предявява осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за претърпяните неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. (двадесет хиляди лева).

С протоколно определение от 26.11.2024 г. производството по делото е прекратено, а ищецът е осъден да заплати на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за предоставена безплатна правна помощ при условията на чл. 38 ал. 1 т. 3 от Закона за адвокатурата.

Срещу прекратителното определение е депозирана частна жалба, в която са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, включително и в частта му за разноските. Във връзка с така наведените доводи, с определение № 2297 от 05.02.2025 г., постановено по въззивно частно гражданско дело № 15064 по описа за 2024 г. на Софийски градски съд, IV-З състав, въззивното производство е прекратено и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по искането за изменение на определението в частта за разноските, инкорпорирано в частната жалба.

В отговора на частната жалба ответника, чрез процесуалния си представител, твърди, че при прекратяване на производството на ответника се дължат разноски, а с оглед материалния интерес по делото, определеното от съда адвокатско възнаграждение е в минимален размер.

Съдът, като взе предвид данните по делото и съображенията на страните, намира молбата по чл. 248 от ГПК за допустима, но неоснователна, предвид следните съображения:

1

Искането е допустимо. Молбата за изменение е подадена в преклузивния срок по чл.

248 ал. 1 от ГПК – в срока за обжалване на прекратителното определение. Искането изхожда и от процесуално легитимирано лице – ищецът по делото, чрез неговия пълномощник.

Молбата за изменение на решението на първостепенния съд в частта за разноските е неоснователна. С крайния съдебен акт решаващият състав на Софийски районен съд е прекратил производството и е присъдил в полза на адвокат М. О., който е представлявал ответника безплатно, адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. В частната жалба ищецът навежда доводи, че пълномощникът на ответника не е извършил адвокатска работа („нищо не е свършил“), поради което не му се дължи възнаграждение.

Съдът намира така изложените съображения за неоснователни. Пълномощникът на ответника е изготвил и депозирал отговор на исковата молба, което е основното процесуално действие на ответната страна в рамките на първоинстанционното исково производство. Действително по делото е проведено само едно открито съдебно заседание, в което производството делото е прекратено, не са събирани доказателства (освен писмени такива) и не са извършвани други процесуални действия. Изготвянето и подаването на отговор, обаче, е най-трудоемкото и важно процесуално действия на ответника.

Същевременно, определеното от съда адвокатско възнаграждение далеч под минималния размер, определен с Наредба № 1 от 09.07.2004 г., съобразно цената на иска – 20 000 лв.Ето защо, съдът не намира основание за изменение на решението в частта му за разноските.

Водим от горното и на основание чл. 248 ал. 3 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца Е. Д. М., ЕГН **********, с адрес в от ****** за изменение на протоколно определение от 26.11.2024 г., постановено по гражданско дело № 67859 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав, в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2