Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 27 от 15.02.2022, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
Въззивно гражданско дело 467/2021
Вид
Решение № 27
Подписан
15.02.2022
В сила
14.02.2022
Състав
СВЕТЛА ЖЕЛЯЗКОВА СТОЯНОВА, ГАБРИЕЛ ПЕТКОВ ЙОНЧЕВ, НИНА ДОНКОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 125 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417,т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. В., 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

Г. П. Й.

Н.Д. Н. при участието на секретаря Н. Ц.. К. като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело № 20211300500467 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Дял втори, Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С решение №513/19.10.2021г. ,постановено по гр. д. №268/2021г.

Районен съд-В е признато за установено по отношение на В. АНК. Ц. с ЕГН ********** с адрес: гр. в., че дължи на „ОТП Ф. Б.“ ЕАД с ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С. представлявано от И. Г. Д.- М. в качеството на цесионер на „Б. ДСК” ЕАД гр.С. по Договор за стоков кредит от 28.10.2014г. по издадена Заповед № 1041-РЗ от 15.06.2016г. за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1334/2016г. по описа на РС - В. сумата от 1619.00 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 14.06.2016г. до изплащане на вземането, като в останалата част за вземането за договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 28.11.2014г. до 13.06.2016г. в размер на 1078.66 лева, за вземането за наказателна лихва в размер на 104.22 лева за периода от 04.05.2016г. до 13.06.2016г. и за вземането за сумата от 120.00 лева - такса изискуемост са отхвърлени претенциите като неоснователни.

1

Осъден е В. АНК. Ц. с ЕГН ********** с адрес: гр. в. да заплати на „ОТП Ф. Б.“ ЕАД с ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от И. Г. Д.- М. разноски по делото в общ размер от 381.72 лева, както и разноски по заповедното производство в общ размер от 198.61 лева.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от ищеца „ОТП Ф. Б.“ ЕАД с ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. С. в частта, с която са отхвърлени изцяло претенциите за присъждане на договорна и наказателна лихва.

В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.

Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Излага се, че съгласно чл. 422 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Поддържа се, че след като това условия е изпълнено, то вземането не се е погасило по давност в период, следващ издаването на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист. Счита, че в конкретния случай между настъпването на изискуемостта и подаването на заявлението за издаване на заповед е минал минимален период от време, поради което и вземанията не са погасени по давност.

Жалбоподателят твърди, че е доказал всички елементи от фактическия състав на вземането в първоинстанционното производство, включително и размера, като сумите са установени с приетото заключение на вещото лице.

Излага се, че тези обстоятелства са приети и от първоинстанционния съд, като в мотивите към решението изрично е посочил,че цесията е валидна, както и че длъжникът е уведомен; датата на настъпване на изискуемостта; датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение; спазването на срока по чл.415, ал. 4 ТПК; размерът на задълженията за лихви съгласно приетото заключение.

Поддържа се, че единствената причина за отхвърляне на претенцията в обжалваната част е неприлагане на правилото на чл. 422, ал. 1 от ГПК, поради което решението следва да бъде отменено в обжалваната част.

Моли съда да отмени обжалваното решение в частта, с която са отхвърлени исковете за договорна (възнаградителна) лихва за периода от 2

28.11.2014 г. до 13.06.2016 г. в размер на 1078,66 лв. и за наказателна лихва в размер на 104,22 лв. за периода от 04.05.2016 г. до 13.06.2016 г., като неправилно и да постанови решение, с което да уважи предявените искове, като признае за установено по отношение на В. АНК. Ц., ЕГН **********, че дължи претендираните суми.

В условие на евентуалност, че бъде уважена въззивната жалба, иска от съда да измени обжалваното решение и в частта за разноските в заповедното производство. Във връзка с това искане посочва разрешението, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС), доколкото първоинстанционният съд е присъдил сумите съобразно отхвърлената част от иска.

Претендира присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция, включително и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.

78, ал. 8 от ГПК в размер съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ и в условие на евентуалност и разноски по заповедното производство, ако жалбата бъде уважена.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата по жалбата страна - В. АНК. Ц..

От страните по делото не са направени доказателствени искания и във въззивното производство не са събрани нови доказателства.

Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното :

Делото е образувано по искова молба от „ОТП Ф. Б.“ ЕАД - С., чрез юрисконсулт С.З. против В. АНК. Ц. от гр. В. с която са предявени установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, а при условията на евентуалност е предявен осъдителен иск по чл. 79 от ЗЗД, чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за съществуване на вземането на ищеца по Договор за стоков кредит № 60541сключен на 28.10.2014г. между „Б. ДСК“ ЕАД, като кредитор и ответника в качеството на кредитополучател.

С отговора на исковата молба от ответната по делото страна чрез назначеният особен представител е въведено правопогасяващо възражение 3 за недължимост на претендираните с исковата молба суми, поради изтекла погасителна давност на вземането за главницата и лихвите.

От представените и приети по делото доказателства пред ВРС се установява от фактическа страна , че по силата на сключеният на 28.10.2014г.

Договор за стоков кредит №60541 „Б. ДСК“ ЕАД като кредитор е отпуснала стоков кредит на въззиваемия /ответника/ Ц. като кредитополучател в размер на 1619.00 лева за закупуване на климатик със срок на издължаване 18 месеца, считано от неговото усвояване. В договора е посочено, че кредитът се усвоява еднократно, безкасово по сметка на търговеца и че ще се погасява чрез посочена банкова сметка на ответника по уговорен погасителен план.

Падежната дата на издължаване на месечните вноски е 28-мо число на месеца, съгласно погасителния план към договора при месечна вноска в размер на 121.84 лева, като последната вноска е в размер на 121.89 лева В договора е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40.93 % годишно или 0.1137% на ден. Годишният процент на разходите е 49.55%.

Договорената датата на усвояване на кредита е 28.10.2014г., датата на първата погасителна вноска е 28.11.2014г., а на последната погасителна вноска е 28.04.2016г.

От приложеното гр.д.№1334/2016 на РС-В. се установява, че на 14.06.2016 г. „Б. ДСК“ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответника В. АНК. Ц. като длъжник за парично вземане по така сключеният между страните Договор за стоков кредит №60541 от 28.10.2014г. и извлечение от счетоводните книги по чл.417,т.2 от ГПК

Със Заповед № 1041-РЗ от 15.06.2016г. по ч.гр.д. № 1334/2016 г. по описа на РС - Видин съдът е разпоредил длъжникът В. АНК. Ц. с ЕГН ********** от гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТОРА „Б. ДСК” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. С. с ЕИК, представлявано от В. М. С. и Д. Н. Н. чрез пълномощника юрисконсулт Л. ц. Л. сумата от 1619.00 лева главница, договорна лихва в размер на 1078.66 лева за периода от 28.11.2014г. до 13.06.2016г., наказателна лихва в размер на 104.22 лева за периода от 04.05.2016г. до 13.06.2016г„ ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 14.06.2016 г. до изплащане на вземането, сумата от 120.00 лева - такса изискуемост, както и 4 разноски в размер на 58,44 лева за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева.

В издадената заповед е посочено, че вземането произтича от извлечение от счетоводните книги на банката по Договор за стоков кредит № 60541 от 28.10.2014 г. На основание чл. 418 от ГПК е постановено незабавно изпълнение на издадената заповед и е издаден изпълнителен лист в полза на кредитора на 15.06.2016г., получен на 16.06.2016 г.

С разпореждане от 27.07.2020г. РС-В. е указал на кредитора в едномесечен срок от съобщението да представи доказателства за предявен иск срещу длъжника. Съобщението е получено от кредитора на 17.08.2020 г.

С молба от 17.09.2020 г. въззивникът/ищец/ „ОТП Ф. Б.“ЕАД е представил доказателства за предявен иск, като е посочил че на 17.10.2016г., след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, е сключен договор за цесия по силата на който „Б. ДСК“ЕАД е прехвърлила вземанията си на „ОТП Ф. Б.“ЕАД. От представения договора за цесия, както и приемо предавателен протокол от 18.10.2016г. е видно, че процесното вземане е цедирано.

Представено е пълномощно, от което е видно, че „ОТП Ф. Б.“ ЕООД е било упълномощено от изпълнителните директори на „Б. ДСК“ЕАД да уведоми всички длъжници по цедираните с договора за цесия вземания. По делото е представено потвърждение за извършената цесия.

По делото не са представени доказателства за уведомяване на въззиваемия /ответника/ за извършената цесия, но настоящата инстанция приема, че ответникът е уведомен за цесията с връчване на препис от исковата молба, което е станало на 04.08.2021 г.

По делото е назначена и приета съдебносчетоводна експертиза, неоспорена от страните и която съдът кредитира като компетентно изготвена и обоснована. Вещото лице е констатирало, че сумата по договора за стоков кредит в размер на 1619,00 лева е преведена на 28.10.2014 г. на „Т. .б.“ЕАД за заплащане на един брой климатик, закупен от ответника.

Вещото лице е посочило, че към 14.06.2016 г. - датата на подаване на заявлението в съда, ответникът не е внасял суми за погасяване на кредита.

Съгласно заключението на вещото лице задължението на ответника е както следва: непогасена главница – 1619,00 лева, непогасена договорна 5 лихва за периода от 28.10.2014 г. до 13.06.2016 г. – 1078,66 лева, непогасена наказателна лихва за периода от 04.05.2016 г. до 13.06.2016 г. – 104,22 лева, такса изискуемост на кредита – 120,00 лева. Според заключението след издаване на заповедта за изпълнение и към момента на изготвянето му ответникът не е извършвал плащания по кредита.

Изискуемостта на вземанията на въззивната страна по договорът за стоков кредит спрямо въззиваемия е настъпила с изтичане на срока на договора и договорения краен срок на издължаване на 28.04.2016 г., когато е следвал да заплати последната погасителна вноска съгласно погасителния план към договора.

С оглед на така установената фактическа обстановка, Видинският окръжен съд намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правна квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д.

212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.