Определение № 1715 от 26.05.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 2747/2023
- Вид
- Определение № 1715
- Подписан
- 26.05.2023
- Състав
- СИМОНА ИВАНОВА УГЛЯРОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 2883 от 01.03.2023 · СИМОНА ИВАНОВА УГЛЯРОВА
- Решение № 1652 от 08.04.2023 · СИМОНА ИВАНОВА УГЛЯРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1715 гр. София, 26.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20231110202747 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, вр. чл.
248, ал. 1 ГПК.
Същото е инициирано по молба на въззивника „С.“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. М. П. – САК, с която се иска допълване на Решение № 1652 от 08.04.2023 г., постановено по НАХД № 2747/2023 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав, в частта за разноските, като се осъди въззиваемата страна РД“АА“ – София да заплати на дружеството адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лева, съобразно изхода на делото.
В предоставеното право на отговор е постъпило становище от насрещната страна – ИД Директор на РД“АА“ – София, с което се релевира възражение за прекомерност на претендирания размер на адвокатското възнаграждение.
След преценка на данните по делото и доводите на страните, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
С Решение № 1652 от 08.04.2023 г., постановено по НАХД № 2747/2023 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав, съдът е отменил Наказателно постановление № 42-0004198/01.12.2022 г., издадено от и.д.Директор на РД“АА“ - гр. София, с което на дружеството – жалбоподател „С.“ ЕООД, ЕИК *********, за административно нарушение по чл. 11б, изр. 1 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС, на основание чл. 178б, ал. 7, предл. 1 от Закона за движение по пътищата е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева.
1
С решението съдът не се е произнесъл по въпроса за разноските по делото, касаещи такива за адвокатско възнаграждение във връзка с осъществено процесуално представителство на въззивника, чието присъждане е поискано изрично в проведеното по делото открито съдебно заседание.
Представени са в производството и относими документи, а именно – пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 02.02.2023 г., видно от който уговорената сума за адвокатско възнаграждение е изплатена изцяло и в брой при подписване на договора, списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения срок от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустимо.
Производството по чл.248 от ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебният акт (в този смисъл Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О. на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС).
По отговорността за разноските съдът не се произнася служебно, а само по молба на заинтересованата страна. В разглеждания случай, въззивникът в производството е релевирал своевременно искане за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, като е представено доказателство за разходването им - сключен договор за правна защита и съдействие от 02.02.2023 г., видно от който уговорената сума за адвокатско възнаграждение е изплатена изцяло и в брой при подписване на договора и списък на разноските по реда на чл. 80 ГПК.
2
Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В АПК отговорността за разноски е уредена в чл. 143, в който е предвидено, че: когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ /ал. 1/; подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт /ал. 2/; когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ /ал.
3/; Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен /ал.
4/.
С оглед на така установеното – осъществено процесуално представителство и направено искане за присъждане на разноски, искането за допълване на решението в тази му част е основателно.
Своевременно релевираното възражение за прекомерност на претендирания размер на адвокатското възнаграждение от страна на ИД Директор на РД“АА“ – София, обективирано в съпроводително писмо рег.№ 52-00-56-86/2/08.02.2023 г. и поддържано в становище/възражение вх.№ 133090/12.05.2023 г., съдът намира за основателно, с оглед разпоредбата на чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения № 1 от 2004 г., съобразно която при интерес до 1000, възнаграждението е в размер на сумата от 400 лева, респективно в настоящия случай минималният размер на възнаграждението е фиксиран и същият съответства и на фактическата и правна сложност на делото. Поради изложеното, претендираният такъв в размер на 450,00 лева е прекомерен и следва да бъде намален.
По изложените съображения на въззивника в производството „С.“ ЕООД, ЕИК ********* следва да се присъди сумата в размер на 400,00 лева за 3 адвокатско възнаграждение - минималният размер, предвиден в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, респективно за разликата над присъдения размер до пълния претендиран такъв от 450,00 лева молбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение № 1652 от 08.04.2023 г., постановено по НАХД № 2747/2023 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав В ЧАСТТА за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ************, представлявано от управителя А. Й. С., сумата в размер на 400,00 (четиристотин) лева – адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от „С.“ ЕООД, ЕИК
********* молба вх.№ 102425/12.04.2023 г. с правно основание по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските за разликата над присъдения размер на адвокатското възнаграждение от 400,00 лева до пълния претендиран такъв от 450,00 лева, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4