Решение № 141 от 13.10.2022, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно търговско дело 156/2022
- Вид
- Решение № 141
- Подписан
- 13.10.2022
- Състав
- ИЛИЯНА ПОПОВА, МАЯ ПЕЕВА, ГАЛЯ МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 2, изр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 42, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 42, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 492 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1, пр. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 141 гр. Велико Търново, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:
ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. С.А като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20224001000156 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260005 от 24.01.20 22 г. по т. д. № 31/2020 г. Окръжен съд Ловеч е осъдил „Армеец“ АД да заплати на А. О. О. сумата 150000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на съпруга й Ш. О., настъпила при ПТП от 29.09.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.11.2019 г. до окончателното изплащане, като искът до пълния претендиран размер от 300000 лв. и претенцията за законна лихва за периода от 29.09.2019 г. до 10.11.2019 г. са отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Осъдено е „Армеец“ АД да заплати на А. О. О. сумата от 150000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на нейния син О. Ц. И., причинена при ПТП от 29.09.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.11.2019 г. до окончателното изплащане, като предявеният иск за разликата над 150000 лв. до претендираните 300000 лв., както и претенцията за законна лихва за 1 периода от 29.09.2019 г. до 10.11.2019 г. са отхвърлени като неоснователни.
Със същото решение е осъдено „Армеец“ АД да заплати на И. Й., чрез А. О. О., негова майка и законен представител, сумата 50000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от смъртта на баща му Ш. О., настъпила при ПТП от 29.09.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.11.2019 г. до окончателното изплащане, като искът до пълния претендиран размер от 300000 лв., както и претенцията за законна лихва за периода от 29.09.2019 г. до 10.11.2019 г. са отхвърлени като неоснователни и недоказани.
С решението са отхвърлени исковете на И. Й., чрез А. О. О. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия брат О. Ц. И. в размер на 60000 лв., на Д. Ц. И. и на Н. Ц. К. за заплащане на сумите от по 50000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на брат им О. Ц. И., настъпила при ПТП от 26.09.2019 г., ведно със законна лихва върху тези суми, считано от 29.09.2019 г. до окончателното изплащане, като неоснователни и недоказани. Присъдени са разноски.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от А. О.
О., И. Й., чрез своята майка и законен представител А. О., Н. Ц. К. и Д. Ц. И., като решението се обжалва, както следва: в частта, в която предявеният от И.
Й. иск е отхвърлен за разликата над сумата 50000 лв. до сумата от 250000 лв., за претърпените неимуществени вреди от смъртта на баща му Ш. О., ведно със законната лихва от 10.11.2019 г. до окончателното изплащане; в частта, в която предявеният от А. О. О. иск е отхвърлен за разликата над сумата 150000 лв. до сумата от 250000 лв., за претърпените неимуществени вреди от смъртта на сина й О. Ц. И., ведно със законната лихва от 10.11.2019 г. до окончателното изплащане; в частта, в която предявеният от А. О. О. иск е отхвърлен за разликата над сумата 150000 лв. до сумата от 250000 лв., за претърпените неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Ш. О., ведно със законната лихва от 10.11.2019 г. до окончателното изплащане; в частта, в която предявените от И. Й., Н. Ц. К. и Д. Ц. И. искове са отхвърлени за претърпените неимуществени вреди от смъртта на брат им О. Ц. И., ведно със законната лихва от 10.11.2019 г. до окончателното изплащане.
В жалбата са наведени оплаквания, че определеният размер на 2 обезщетението на А. О. за претърпените неимуществени вреди вследствие на загубата на сина й не отговаря на реално претърпените от нея вреди. Не е съобразено, че тя е загубила освен сина си и съпруга си, на които е разчитала относно издръжката на семейството. Не е обсъдена съдебно-психиатричната експертиза и установените от нея остра стресова реакция, разстройство в адаптацията и кратка депресивна реакция, от които А. О. страда. По отношение на присъдения размер на обезщетението на И. Й. липсват изброени и анализирани критериите, по които е определен той, не е съобразено, че отношенията между него и баща му са били много силни емоционално и е била налице силна привързаност и обич. Недопустимо е занижено обезщетението, поради заболяването на ищеца И. Й., без да се отчетат специфичните потребности, които има детето, и нуждата от бащина подкрепа и грижи. Оспорват се изводите на съда за отхвърляне на претенциите на И. Й., Н. Ц. К. и Д. Ц. И. за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния брат О. Ц. И.. В тази връзка в жалбата се анализират събраните доказателства по отношение на всеки един от жалбоподателите, от които следва извода, че между тях и загиналия им брат е имало много силна емоционална връзка, поради което те са приели тежко загубата му и са търпели болки и страдания с по-висок интензитет от нормалното.
Отправено е искане до въззивния съд решението да се отмени в обжалваните части, като вместо това се постанови друго, с което се уважат предявените искове в пълния претендиран размер, ведно със законната лихва за забава, считано от 10.11.2019 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски.
Насрещната страна „ЗАД Армеец“ АД е заела становище по жалбата в депозираната насрещна въззивна жалба, като счита доводите на жалбоподателите за неоснователни.
Третото лице „ЗК Лев Инс“ АД оспорва жалбата в депозирания отговор.
Третото лице „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД също депозира отговор по въззивната жалба, с който заема становище за нейната неоснователност.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от ЗАД „Армеец“ АД против 3 постановеното решение, като същото се обжалва, както следва: в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на А. О. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й в размер на 150000 лв., ведно със законна лихва, считано от 11.11.2019 г. до окончателното изплащане, в частта, в която е осъдено да заплати на А. О. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й в размер на 150000 лв., ведно със законна лихва от 11.11.2019 г. до окончателното изплащане; в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на И. Й., чрез неговата майка и законен представител А.
О., обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на баща му в размер на 50000 лв., ведно със законната лихва от 11.11.2019 г. до окончателното изплащане и съответно присъдените разноски.
Наведени са доводи за допуснати процесуални нарушения при анализа на събраните доказателства. Не е установен по категоричен начин механизмът на настъпване на ПТП, от събраните доказателства се установява, че пострадалият Ш. О. е управлявал лекия автомобил Мазда без включени светлини. Като се съобразят конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, релевантни за правилното определяне на размера на обезщетенията, се налага извод, че размерът на предявените искове е силно завишен. Присъдените обезщетения за неимуществени вреди на А. О. и И. Й. са завишени с оглед съдебната и застрахователната практика и не съответстват на интензитета и обема на търпените вреди. Неправилно е определен началният момент, от който е присъдена законна лихва за забава, като според жалбоподателя такава се дължи в три месечен срок от предявяване на претенциите пред застрахователя.
Отправено е искане за отмяна на постановеното решение в обжалваните части, вместо което се постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове, евентуално се намалят размерите на определените от първоинстанционния съд обезщетения.
По тази жалба е депозиран отговор от ищците по делото, с който се заема становище за неоснователност на постъпилата насрещна жалба.
Третото лице помагач ЗК „Лев Инс“ АД също депозира отговор на насрещната въззивна жалба, като същата се оспорва в частта относно механизма на ПТП като неоснователна.
Третото лице помагач „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД не 4 депозира отговор на насрещната въззивна жалба, но с писмено становище, постъпило преди съдебното заседание заявява, че се присъединява към нея в частта относно размерите на присъдените обезщетения, които счита за завишени, и се оспорва насрещната въззивна жалба в частта относно механизма на ПТП.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
Съдът е сезиран с искови молби, подадени от А. О. О. и И. Й., действащ чрез своята майка и законен представител А. О., както и от Н. Ц. К. и Д. Ц. И., против ЗАД „Армеец“ АД за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на О. Ц. И. – син на А. Й. и брат на останалите ищци, и от смъртта на Ш. О. – съпруг на А. О. и баща на И. Й., като двамата са загинали при ПТП, настъпило на 26.09.2019 г.
Изложени са обстоятелства, че на 26.09.2019 г. около 07,15 ч. на път І4, км 32+600, е настъпило ПТП между лек автомобил БМВ 535И, управлявано от Д. Д. С.а, лек автомобил Мазда 323Ф, управляван от Ш. О. и товарен автомобил Скания, управляван от Пламен В. Събчев, като причината за ПТП е, че водачът на лек автомобил БМВ 535И, движейки се в посока ВарнаСофия, предприема маневра изпреварване на движещия се в същата посока товарен автомобил, навлиза в лентата за насрещно движение и удря челно движещия се в посока София-Варна лак автомобил Мазда, след което със задната си част удря и товарния автомобил. Произшествието е изцяло по вина 5 на водача на лек автомобил БМВ535И, който поради предприемане на маневра изпреварване на движещия се пред него товарен автомобил, без да се убеди, че няма насрещно движещи се автомобили, навлиза в насрещното пътно платно и се блъска челно с насрещно идващия лек автомобил Мазда.
Вследствие на настъпилото ПТП водачът на лек автомобил Мазда Ш. О. и возещия се отпред вдясно пътник О. Ц. И. са загинали на място.
О. Ц. И. е син на А. О.. До настъпване на инцидента двамата са живели в едно домакинство, като в продължение на двадесет и шест години ищцата е отглеждала и възпитавала сина си, чието житейско развитие до голяма степен е осмисляло живота й. Тя е разчитала на него физически и психически, споделяла е радости, тревоги и надежди. Неочакваната му загуба е прекъснала най-близката и най-силна родствена връзка – тази между майка и дете. С времето болката и страданието й не намаляват, напротив – липсата му се усеща все повече. В резултат на инцидента А. О. е загубила и съпруга си Ш.
О.. С него са имали планове да ремонтират къщата, която закупили в с.
Български извор, да се установят там и да отглеждат детето си И., който към този момент е седемгодишен. Мъката на ищцата е огромна, тъй като за в бъдеще ще трябва сама да се справя с отглеждането на сина си, да продължи да живее без подкрепата на съпруга си и на сина си. В резултат на смъртта на Ш. О. е прекъсната връзката между баща и сина му И., който към този момент е на седем години. Детето ще трябва да се справя без подкрепата на баща си, без бащинско рамо и съвети, и ще чувства липсата му. И. е загубил и своя поголям брат О. Ц. И., с когото е бил в изключително близки отношения. И. продължава да пита за брат си, да го очаква да се завърне, иска да играе с него. От загубата у И. е останала празнина, тъй като двамата са израснали заедно и брат му е бил пример за подражание.