Определение № 1328 от 02.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1328 гр. Пловдив, 02.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско дело № 20235300501381 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

Образувано е по възражение по чл.423 от

ГПК вх.

№272791/06.12.2022г., подадено от Н. Д. Н., ЕГН **********, против Заповед №11812/17.11.2010г. за изпълнение на парично задължение въз основа но документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №18562/2010г. по описа на РС- Пловдив, ХVІІ гр.с. Във възражението се твърди, че заповедта за изпълнение била връчена на жалбоподателката чрез работодателя й „СКФ Берингс България“ ЕАД, като й била предадена на 23.11.2022г. На следващия ден- 24.11.2022г. тя депозирала възражение по чл.414 от ГПК срещу нея.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на възражението от заявителя „Обединена българска банка“ ЕАД, ЕИК 000694959, чрез пълномощника й „Еос матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, представляван от юрк. Й.К., с който същото се оспорва и се иска оставянето му без разглеждане.

Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид изложените във възражението и отговора становища на страните и извърши служебна проверка, намира за установено следното:

От приложените по делото писмени доказателства се установява че ч.гр.д. №18562/2010г. по описа на РС- Пловдив, Х VІІ гр.с., по което е издадена процесната заповед за изпълнение, е унищожено, поради изтичане 1 на 5-годишния срок на съхранение. От представеното извлечение от деловодната програма на съда е видно, че делото е било образувано на 11.11.2010г. по подадено заявление по чл. 417 от ГПК от Обединена българска банка“ ЕАД, ЕИК 000694959, против длъжника Н. Д. Н., ЕГН **********. Въз основа на заявлението е издадена Заповед №11812/17.11.2010г. за изпълнение на парично задължение въз основа но документ по чл. 417 от ГПК за претендираните със заявлението суми и изпълнителен лист. От приложените по делото писмени доказателства е видно, че издадената срещу длъжника Н. Д. Н. заповед за изпълнение е била връчена от съдебния изпълнител по образуваното изпълнително дело №20208210400585 по описа на ЧСИ П.И., рег. №821, по куриер на 14.10.2022г., чрез работодателя й „СКФ Берингс България“ ЕАД- гр.

София. На 24.11.2022г. жалбоподателката е подала възражение по чл.414 от ГПК срещу същата, което с определение на първоинстанционния съд, потвърдено от Окръжен съд- Пловдив, е прието за просрочено. В определението си въззивната инстанция е приела, че подадената по делото от жалбоподателката молба вх. №272791/06.12.2022г. представлява възражение по чл.423 от ГПК срещу заповедта за изпълнение и е дала указания на първоинстанционния съд за администрирането й като такова.

При тези данни възражението е процесуално допустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства /т.3/ и не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее /т.4/. В случая жалбоподателката твърди, че е узнала за издадената срещу нея заповед за изпълнение на 23.11.2022г., когато работодателят й е предал получената покана за доброволно изпълнение. За установяването на това обстоятелство, на което се позовава жалбоподателката и от което тя извлича изгодни за себе си правни последици, не са били ангажирани никакви доказателства, въпреки че жалбоподателката носи тежестта да го докаже. Предвид горното и след като фактите, на които се основава възражението не са доказани, то не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 423, ал.1, т.3 или т.4 от ГПК, поради което последното 2 не може да се приеме за основателно.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Н Е ПРИЕМА възражение по чл.423 от

ГПК вх.

№272791/06.12.2022г., подадено от Н. Д. Н., ЕГН **********, против Заповед №11812/17.11.2010г. за изпълнение на парично задължение въз основа но документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №18562/2010г. по описа на РС- Пловдив, ХVІІ гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3