Определение № 1667 от 30.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1667 гр. София, 30.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

И. Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20258002900257 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Б. М. Б. и ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“АД срещу решение №328/25.09.2024 г. по в.т.д.№320/24 г. на Пловдивски апелативен съд.

С касационната жалба на Б. М. Б. се обжалва въззивното решение в частта, с която апелативният съд е отменил решение №8/19.02.2024г. по т.д.

№25/23г. на Окръжен съд Кърджали в частта, с която ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ЕАД е осъдено да му заплати на основание чл.432 ал.1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от смъртта на неговия баща М.А. Б., настъпила в резултат на възникнало на 18.05.20г. ПТП, в размер на разликата над 120 000 лв. до 150 000 лв., като в тази му част искът му е отхвърлен. Наведени са оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на въззивното решение в обжалваната от този касатор част. Касаторът счита,че при определянето на размера на обезщетението съставът на апелативния съд не е отчел всички специфични обстоятелства, сочещи на установена близка емоционална връзка между ищеца и починалия му баща; формално е цитирал някои критерии,относими към определянето на този размер; не е подложил на прецизен анализ доказателствата, установяващи претърпените и търпими в бъдеще морални вреди от понесената загуба. Касаторът моли жалбата му да бъде допусната до 1 разглеждане по същество и след отмяната на решението в обжалваната от него част,да му бъде присъдено обезщетение в първоначално присъдения от първата инстанция размер от 150 000 лв. Сочи,че обезщетение именно в такъв размер е присъдено на неговата сестра по друго образувано гражданско дело за търпените от нея неимуществени вреди от смъртта на баща им.Претендира разноски за всички инстанции,съобразно изхода на делото.

В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, която счита за осъществена със следните, формулирани от него, въпроси: 1.

При определяне размер на обезщетението за неимуществени вреди длъжен ли е съдът да извърши прецизна оценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за правилното определяне на обезщетението по справедлИ.ст и точното приложение на чл.52 ЗЗД – вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, особеностите на личните взаимоотношения?; 2.

Местоживеенето на починалия при ПТП и увреденото лице определящ критерий ли е за съществуване на изключително близка, трайна и дълбока емоционална връзка между тях?; 3.Съставлява ли нарушение на чл.52 ЗЗД позоваването в съдебното решение, че обезщетението се определя по справедлИ.ст, без да са посочени обстоятелствата и критериите или посочените критерии са упоменати само формално, а не съотнесени към доказателствата по делото, въз основа на които се определя същото?; 4.

Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти и върху закона?;

5.Съществува ли разлика в критериите и начина на определяне на обезщетение за обезвреда на наследници /деца/ на починал при ПТП, при идентичен съдебен спор, касаещ едно и също застрахователно събитие, разглеждан от различни съдилища в различни съдебни райони, при което се е стигнало до определяне на различен размер на обезщетение за обезвреда на двамата наследника на починалия при едни и същи вреди? По всички тези въпроси,според касатора, въззивният съд се е произнесъл в протИ.речие с разрешенията, дадени в ППВС №4/61г.,ППВС №5/69г., ППВС №2/84г., ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС,решение №372/14.01.2019г. по т.д.№1199/15г. на ВКС ІІ т.о. /по въпроси 1 и 2/; решение №253/07.03.2018г. по гр.д.

№4430/16г. на ІV г.о. на ВКС /по 3 въпрос/, решение №470/16.01.12г. по гр.д.

2

№1318/10г. на ІV г.о. на ВКС и решение №127/09.06.11г. по гр.д.№761/10г. на ІV г.о. на ВКС /по 4 въпрос/. Касаторът счита,че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/ касационната инстанция да даде отговор на въпросите: 6.Какъв е критерият, респективно кои са предпоставките за уважаване на пряк иск срещу застраховател обезщетение за вреди, причинени на сестрата на починалия? и 7.При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, длъжен ли е съдът да съобрази психическите и емоционални травми, които се проявяват в резултат на настъпила смъртта на негов брат при ПТП?

Ответникът по тази касационна жалба ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“АД не е депозирал отговор на същата. Становище по нея не е представило и третото лице помагач ЗК“Лев инс“АД.

В касационната жалба на ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“АД се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт в частта, с която е потвърдено първоинстанционното осъдително решение,както по отношение на предявения от ищеца Б. М. Б. иск /до размер на присъдените 120 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди/, така и по отношение на иска, предявен от съпругата на починалия при ПТП М. Б. Ш. К. Б., който е уважен в пълния, претендиран от нея, размер от 190 000 лв. Поддържа се,че в тази му част въззивното решение е неправилно, поради допуснати процесуални нарушения, материална незаконосъобразност и необоснованост.Твърди се,че така определените размери на обезщетение не са съобразени с реално претърпените от ищците вреди, тъй като съдът е преекспонирал психическите болки и страдания на ищците, надценил е събраните по делото доказателства, като не е обсъдил общественоикономическите условия в населеното място,в което е живял загиналият и неговите близки към датата на ПТП, социално-битовите условия, в които живеят и финансовите им възможности. Този касатор формулира искане към касационната инстанция да отмени изцяло въззивното решение в осъдителната му част и да отхвърли исковете, евентуално – да намали размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. Претендира разноски за всички инстанции

Искането си за допускане на въззивното решение в обжалваната му част до касационен контрол застрахователното дружество-касатор обосновава с 3 твърдение,че въззивният съд се е произнесъл по обуславящите изхода на делото въпроси При определяне на справедлИ.то обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях? и Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане и общественоикономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение размера на обезщетението към даден период?

Поддържа,че при разрешаването на първия от въпросите съдът е допуснал протИ.речие с практиката на ВКС – ППВС №4/68г. и решения по т.д.

№566/10г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№2998/13г. на І т.о. на ВКС, т.д.№3334/13г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№1053/12г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№4391/13г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№3594/13г. на І т.о. на ВКС, т.д.№40/14г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.

№795/08г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№387/08г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№596/12г. и т.д.

№2273/15г. на ІІ т.о. на ВКС. Според касатора произнасянето на касационната инстанция по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото разглеждането им ще допринесе за преодоляване на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика и за създаване на такава според точния смисъл на закона /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/.

Наред с това в изложението касаторът е навел твърдение,че въззивното решение „е очевидно неправилно, тъй като е присъдено високо по размер застрахователно обезщетение при неотчитане на всички релевантни и обективни критерии за справедлИ.ст, което е основание за допускане на касационното обжалване с оглед разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК“.

Насрещните по тази касационна жалба страни Б. М. Б. и Ш. К. Б. също не са се възползвали от правото си на отговор. Не е подаден отговор и от третото лице помагач ЗК“Лев инс“АД.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване, при наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, съдебен акт, поради което са допустими.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да постанови решението си, Пловдивски апелативен съд е 4 констатирал като безспорно, че на 18.05.2020 г. на разклона за с.Садовица общ.Момчилград обл.Кърджали е настъпило ПТП, при което е починал М.А.

Б., съпруг и баща на ищците; че вина за причиняването на това ПТП има водачът на лекия автомобил, в който е пътувал пострадалият /при съобразяване и на влязлата в сила присъда/; че гражданската му отговорност е била застрахована при ответното застрахователно дружество; че от ищците са предявени претенции в законоустановения срок, които не са били уважени от дружеството към датата на подаването на исковата молба.

Без да е било спорно между страните, съдът е приел и за установено от заключението на медицинската експертиза наличието на пряка причинноследствена връзка между смъртта на наследодателя на ищците и настъпилото ПТП. Отчел е обстоятелството, че заявената в процеса позиция на ответното застрахователно дружество е свързана с оспорване дължимостта и размера на претендираните обезщетения за неимуществени вреди и с довод за наличие на съпричиняване от починалия на вредоносния резултат.

Съобразил е, че, според приетото в ППВС № 4/25.05.1961 г., обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява страданията и загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредения вследствие на увреждането, като нямат право на обезщетение за неимуществени вреди лица, които са били с починалия в лоши лични отношения, например родители, изоставили децата си, и обратно, защото е явно, че те не понасят никакви неимуществени вреди; че двамата ищци безспорно са в кръга на лицата, на които, съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г., ППВС №5/24.11.1969 г. и ППВС № 2/30.11.1984 г. по гр.д. № 2/1984 г., в общия случай се дължи обезщетение за неимуществени вреди. Кредитирал е показанията на разпитаните по делото като свидетели брат на починалия и съсед на семейството в гр.Джебел, приемайки за установено с тях,че ищцата и починалия й съпруг са били в брак към датата на ПТП и са живеели заедно, без да са се разделяли през цялото време на съвместния им жИ.т; ищецът Б. е работел и живеел със семейството си в гр.Бургас; отношенията между починалия, неговата съпруга и техния син били много близки и те са били задружно семейство. Не е констатирал обстоятелства, сочещи на влошени лични отношения между починалия и ищците, поради което не е намерил основания да приеме, че те не са търпели неимуществени вреди от смъртта му, съответно, че ответното застрахователно дружество не дължи заплащане на 5 обезщетение за такива техни вреди. Поради това е отказал да уважи като основателна тезата на застрахователното дружество – жалбоподател,че не дължи и не следва да се присъжда изобщо на ищците застрахователно обезщетение за понесените от тях неимуществени вреди.

По останалите спорни пред въззивния съд въпроси за размерите на дължимото обезщетение и наличието или липсата на съпричиняване от страна на пострадалия съдът отново е обсъдил показанията на същите свидетели, по отношение на които е намерил,че имат преки и непосредствени впечатления от жИ.та на семейството на починалия М. Б.. Въз основа на тях е приел,че семейството е било задружно, били близки, обичали се, били за пример; че съпругата след смъртта му се съсипала, посещавала психолог в болницата в гр.Кърджали, вземала и продължава да взема успокоителни лекарства. Тази част от показанията на свидетелите съдът е приел за потвърдена и от заключението на психологичната експертиза, според което, по данни от медицинска документация, ищцата е постъпвала два пъти за лечение в ДПБКърджали; първия път е постъпила скоро след смъртта на съпруга си и е престояла в психиатричната болница в продължение на повече от месец, през което време й е провеждано комбинирано медикаментозно лечение и психотерапия за овладяване на психичното й състояние, определено с окончателна диагноза „умерено тежък депресивен епизод“; година по-късно отново е постъпила за лечение с оплаквания за интензивни потиснатост, тревожност, множество астено-вегетативни изживявания и нарушен сън; при освидетелстването от вещото лице, което е извършено 4 години по-късно, е установено,че ищцата продължава да изразява признаци на умерен депресивен синдром. Кредитирани са от съда изводите на вещото лице,че след трагичния инцидент тя е преживяла интензивен, наситен стрес и шок, който малко след смъртта на съпруга й се е превърнал в тъга, мъка, а впоследствие в гняв и неприемане на случилото се, преобразувани по-късно в депресивна реакция с доминиране на остри негативни емоции като тревожност, страх, депресия с висок интензитет, които са затруднили адаптацията й; че са налице последици за психиката на ищцата, които са в пряка връзка с инцидента, тъй като събитието е възникнало внезапно, стресорът е бил силен, провокиращ състояние на остър дистрес, налице са изразени изживявания на тъга и емоционална потиснатост, изразени разстройства на съня, нарушения в личностовата и социалната сфера на функциониране, психотравменото 6 събитие е довело до психотравмиращи преживявания, които от своя страна са отключили нарушен сън, безапетитие, тежки неврологични и депресивни преживявания, които ищцата контролира с прием на изписана медикаментозна терапия; че претърпените болки и страдания, интерпретирани от гледна точка на клиничната психология, предвид привързаността на ищцата към съпруга й и изградената силна емоционално-доверителна връзка между тях, са създали усложнена реакция на скръб; че към момента на освидетелстване при ищцата не се установява преодоляване на психическата травма от смъртта на нейния съпруг, което сочи,че претърпените страдания от гледна точка на клиничната психология са със значим интензитет и актуални към този момент и макар функционирането да е възстановено, емоционалното състояние все още е с депресивен регистър.