Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 486 от 24.04.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 4670/2025
Вид
Решение № 486
Подписан
24.04.2026
В сила
13.07.2026
Състав
Теодора Шишкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. Варна, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Т. Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Т. Шишкова Административно наказателно дело № 20253110204670 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на *** ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя С. Д. Д., против Наказателно постановление (НП) № *** от 01.10.2025 г., издадено от и.д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Варна. С обжалваното НП, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл.

414, ал. 7 и чл. 416, ал. 9 от Кодекса на труда (КТ), на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на НП. Твърди се, че не е извършено вмененото нарушение, тъй като лицето М. С. М. не е полагало труд за жалбоподателя, а е служител на подизпълнител – *** ЕООД. Сочи се, че присъствието му на обекта е било по лични причини. Иска се отмяна на НП и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно представлява от адв. Н. М., която поддържа жалбата. призован, се

Въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, редовно призована, се представлява от юрк. Т. Х., която оспорва жалбата като 1 неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 19.08.2025 г. свид. В. и свид. Т. - контролни органи от ДИТ – Варна извършили проверка на строителен обект – многофамилна жилищна сграда, находящ се в гр. Варна, ул. ***.

При проверката било установено присъствието на лицето М. С. М., ЕГН **********. В хода на проверката лицето попълнило декларация по чл.

402 от КТ, в която посочило, че работи като „бригадир“ за *** ЕООД без сключен писмен трудов договор.

Въз основа на тези констатации, на 23.09.2025 г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № *** срещу *** ЕООД за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. Видно от приложената разписка, АУАН е връчен на същата дата на лицето С. Д. Д., ЕГН **********.

Жалбоподателят е подал искане за сключване на споразумение, което е отказано от наказващия орган с мотив, че е налице „системно нарушение“ по смисъла на чл. 416, ал. 9 от КТ, предвид три предходни влезли в сила наказателни постановления за нарушения от същия вид.

Въз основа на съставения АУАН и събраните в хода на административното производство материали, на 01.10.2025 г. е издадено обжалваното НП № ***.

В него е прието, че на 19.08.2025 г. дружеството е допуснало до работа лицето М. С. М., което е полагало труд като „бригадир“, извършвайки „декофриране на четвърта етажна плоча“, без да има сключен писмен трудов договор. Нарушението е квалифицирано като системно и е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева на основание чл. 414, ал. 7 от КТ.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства. В хода на съдебното следствие е разпитан свид. В. (актосъставител), който описва как точно е 2 преминала проверката в обекта и какво е възприел. Разпитан е и свид. М. С.

М.. Същият заявява, че към датата на проверката е работил за *** ЕООД и не е полагал труд за жалбоподателя. Обяснява, че е бил на обекта, за да се види с работници от неговата бригада, които били „прехвърлени“ да работят за *** ЕООД. Твърди, че по време на проверката е бил в „кафено време“ и не е извършвал трудова дейност. Относно попълнената от него декларация, свидетелят заявява, че съдържанието му е било диктувано от проверяващите инспектори. Съдът не кредитира показанията му в тази част, поради това, че са в противоречие с доказателствения материал по делото и с показанията на свид. В., който казва, че лично е възприел свид. М. да полага труд в обекта на дружеството и от него е взел телефона на управителя. Още повече, че управителя е поискал да се сключи споразумение, което само по себе си показва признаване на обстоятелствата установени от контролните органи на ДИТ по време на проверката.След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира от правна страна следното:

Жалбата предмет на разглеждане в производството е подадена в съответните за това срокове, от процесуално легитимиран субект поради което същата се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Административно наказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване.

Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства - собствените си възприятия; заявените данни от работещото лице и др.

В акта за установяване на административно нарушение е била посочена правилната правна квалификация на описаното административно нарушение.

С НП адм.наказателната отговорност на въззивното дружество е ангажирана за нарушаване на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Съгласно чл.62, ал.1 от КТ трудовия договор трябва да бъде сключен в писмена форма.

3

В случая от събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът прецени, че правилно АНО е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. От събраните по делото доказателства - показанията на свид. В., от съдържанието на констативния протокол и декларацията отразяваща волята на лицето М., по безспорен начин се установява, че в деня на проверката той е изпълнявал трудови функции на „бригадир“ в полза на възз. дружество, без да е имало сключен трудов договор в писмена форма между страните (което обстоятелство е било декларирано и от управителя на дружеството върху констативния протокол).

От показанията на проверяващите органи, депозирани в хода на съдебното следствие, става ясно, че при визуално наблюдение в обекта работника е изпълнявал съответните на длъжността му трудови функции. От друга страна видно от приложения констативен протокол в същия се съдържат основни белези на трудово правоотношение като длъжност, работно място, работно време, почивни дни и уговорено заплащане.

Всъщност фактът, че към момента на проверката сключен в писмена форма трудов договор между въззивника и лицето М. не е бил налице не е спорен между страните, като основния спорен въпрос е дали към тази дата той е бил работник на въззивника - изпълнявал е трудови функции в негова полза.

Съдът намира, че обстоятелството, че лицето М. е изпълнявало трудова функция в полза на възз. е установено по делото по безспорен и категоричен начин от посочените по-горе доказателства.

В контекста на изложеното по-горе съдът счете, че правилно в случая АНО е възприел отношенията между въззивното дружество и лицето М., като трудови и законосъобразно е приел, че с допускането до работа без сключване на трудов договор в писмена форма въззивника е нарушил разпоредбите на чл.62 ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ и спрямо него следва да се реализират неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в санкционната норма на чл. 414,ал.7 вр.чл. 416, ал. 9 КТ.

Съобразно възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови 4 функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място.

При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брой пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват.

В нормата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено правилото, че трудовия договор се сключва в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1, ал.

1 и ал. 2 КТ. Първата алинея определя кръга отношения, които КТ урежда и това са трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. Втората алинея определя всички отношения при предоставянето на работна сила, да се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ определя момента, в който между работника или служителя и работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е преди постъпването на работа.

Посочването на тези текстове в АУАН и НП е било сторено с оглед яснота, че между страните е нямало сключен трудов договор и не представлява реализиране на отговорност за няколко нарушения.

Към санкционната норма на чл. 414, ал. 7 КТ вр. чл. 416,ал.9 КТ АНО правилно е съотнесъл трите влезли в сила наказателни постановления (НП) срещу един и същ работодател за допускане до работа без сключен трудов договор е достатъчно, за да се квалифицира поведението като „системни нарушения“ по смисъла на Кодекса на труда (КТ) и да се наложи предвидената за това по-висока санкция. Легалната дефиниция на „системни нарушения“ е дадена в чл. 416, ал. 9 от КТ.

Според тази разпоредба, такива са налице, когато са извършени три или повече административни нарушения от същия вид, установени с влезли в сила наказателни постановления в рамките на три години (Чл. 416 ал. 9 от КТ).

За системни нарушения, свързани с допускане до работа без сключен и регистриран трудов договор (нарушения по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3, и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ), законодателят е предвидил специална, по-висока санкция (Чл. 414 ал. 7 от КТ). Съгласно чл. 414, ал. 7 от КТ, работодателят се 5 наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 до 30 000 лв. (Чл.

414 ал. 7 от КТ).

Следователно, при наличието на точно три влезли в сила НП за нарушение от вида „допускане до работа без трудов договор“ (нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ) срещу един и същ работодател – *** ЕООД, са изпълнени всички елементи от състава на „системност“ (Чл. 416 ал. 9 от КТ). Това задължава наказващия орган да приложи по-тежката санкционна норма на чл.

414, ал. 7 от КТ.

Важно е да се отбележи, че съгласно чл. 415в, ал. 2 от КТ, нарушенията по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 не могат да бъдат квалифицирани като „маловажни“, което изключва възможността за прилагане на по-леко третиране (Чл. 415в ал. 2 от КТ).

Налагането на имуществена санкция в размер на 20 000 лв. при наличието на три влезли в сила НП за работа без трудов договор е законосъобразно и обосновано поради следните причини:

Сумата от 20 000 лв. представлява минималният праг на санкцията, предвиден в чл. 414, ал. 7 от КТ. Наказващият орган и съдът не могат да определят наказание под този размер, след като веднъж е установена хипотезата на системност.

Системността сама по себе си е квалифициращо обстоятелство, което отразява по-висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

Повтаряемостта на нарушенията демонстрира трайно незачитане на трудовото законодателство и е отегчаващо обстоятелство по смисъла на чл. 27, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Допускането до работа без трудов договор е едно от най-тежките нарушения на трудовото законодателство, тъй като лишава работниците и служителите от основни трудови и социалноосигурителни права .