Решение № 26 от 20.02.2024, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Радомир, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20231730100936 по описа за 2023 година

Предявени са в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 14.02.2011 г. бил сключен договор за потребителски кредит № . между „Юробанк И Еф Джи България“ АД (с настоящо наименование „Юробанк България“ АД) и М. Д. А., по силата на който кредиторът отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 1810 лева срещу задължение на кредитополучателя да погаси задължението си на 120 месечни вноски с краен срок за погасяване - 14.02.2021 г. След усвояване на кредита кредитополучателят погасил част от месечните си вноски, след което преустановил плащанията си и останал задължен за сумата 3215,05 лева, от които: главница – 1718,97 лева, договорна лихва – 985,15 лева и лихва за забава – 510,93 лева. Кредитът станал изцяло изискуем на 14.02.2021 г.

Излага се, че на 18.01.2016 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Юробанк България“ АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, по силата на който задължението на М.

Д. А., произтичащо от договор за потребителски кредит № ./14.02.2011 г., било изкупено от „ЕОС Матрикс” ЕООД. Длъжникът бил надлежно уведомен за цесията. Исковата претенция е основана на твърдения, че вземането е претендирано по реда на заповедното производство, но с оглед депозираното възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е налице правен интерес от предявяване на установителната искова претенция.

Искането към съда е да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответницата М. А. дължи на ищцовото дружество „ЕОС Матрикс” ЕООД следните суми по договор за потребителски кредит № ./14.02.2011 г., а именно: главница в размер на 1718,97 лева, договорна лихва в размер на 985,15 лева за периода от 14.03.2012 г. до 14.02.2021 г. и лихва за забава в размер на 510,93 лева за периода от 16.07.2020 г.

1 до 22.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 22.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. С писмена молба изразява становище за основателност на предявения иск, като моли в случай, че са налице законовите предпоставки съдът да постанови неприсъствено решение.

Ответницата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Въпреки дадената ú възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК не е депозирала такъв. На същата са указани последиците по чл. 133 ГПК, както и по чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно, че ако не подаде в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.

След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответницата е получила препис от исковата молба и приложенията към нея на 24.11.2023 г., не е представила в срок отговор на исковата молба, като не се е явила и не се е представлявала в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, указани са ú последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването ú в първото заседание по делото, както и че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявеният иск е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковата претенция. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 408,76 лева, от които 168,76 лева – внесена държавна такса и 240,00 лева – адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Д. А., с ЕГН: **********, с адрес: с.

К., общ. З., обл. Перник, че дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“ ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4 - 6, следните суми по договор за потребителски кредит № ./14.02.2011 г., а именно: главница в размер на 1718,97 лева (хиляда седемстотин и осемнадесет лева и деветдесет и седем стотинки), договорна лихва в размер на 985,15 лева (деветстотин осемдесет и пет лева и петнадесет стотинки) за периода от 14.03.2012 г. до 14.02.2021 г. и лихва за забава в размер на 510,93 лева (петстотин и десет лева и деветдесет и три стотинки) за периода от 16.07.2020 г. до 22.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 22.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА М. Д. А., с ЕГН: **********, с адрес: с. К., общ. З., обл. Перник ДА ЗАПЛАТИ 2 на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“ ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4 – 6 сумата от 408,76 лева (четиристотин и осем лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща направени разноски в производството по делото.

Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

Препис от неприсъственото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

3