Определение № 88 от 20.10.2026, Районен съд - Левски
- Съд
- Районен съд - Левски
- Дело
- Частно наказателно дело 91/2026
- Вид
- Определение № 88
- Подписан
- 20.10.2026
- Състав
- Десислава Константинова Николаева
Цитирани разпоредби
- чл.89 · Наказателен кодекс
- чл.89, б."а" · Наказателен кодекс
- чл.432, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.432, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 88 гр. ЛЕВСКИ, 20.10.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. И.-И. в присъствието на прокурора Г. Сл. Г. като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Частно наказателно дело № 20264410200091 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Внесено е предложение от Районна прокуратура - Плевен с правно основание чл.432, ал.2 НПК за прекратяване или замяна на наложената на Т. Г.
А. от с.Обнова, общ.Левски принудителна медицинска мярка по чл.89, б.“а“ от НК - предаване на негова близка - майка на освидетелствания, за лекуването му под наблюдение и контрол на психо-неврологически диспансер - ОДНБПЗ при УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД, гр.Плевен.
В проведеното съдебно заседание прокурорът пледира да бъде продължена принудителната медицинска по чл.89, б.“а“ от НК.
Защитникът на освидетелствания адв.А.А. - ПлАК подкрепя становището на прокуратурата за продължаване на мярката.
Майката на освидетелствания Е. Т. М. счита, че синът й следва да продължи да бъде лекуван, доколкото може ще му дава предписаните лекарства.
Освидетелстваният Т. Г. А. заявява да продължи приема на лекарствата, които взима сега.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
С определение №31 от 27.04.2026г. по ч.н.д.№91/2026г. на РС Левски, влязло в законна сила на 04.05.2026г., съдът е постановил на основание чл.431 от НПК, вр. чл.89 от НК по отношение на Т. Г. А., принудителна медицинска 1 мярка по чл.89, б.„а“ от НК, а именно: предаване на негова близка – Е. Т. М. – майка на освидетелстваното лице, за лекуването му под наблюдение на психоневрологически диспансер - ОДНБПЗ към УМБАЛ „Д-р Г.Странски”, гр.Плевен.
На основание чл.432, ал.3 НПК от съда е изискано и представено мнение от лечебното заведение ОДНБПЗ към УМБАЛ „Д-р Г.Странски”, гр.Плевен относно продължаване, замяна или прекратяване на принудителното лечение по чл.89, б.“а“ от НК на Т. Г. А.. В становището на лечебното заведение е посочено, че Т. Г. А. се води на диспансерно наблюдение към ОДНБПЗ на УМБАЛ „Д-р Г.Странски”, гр.Плевен с ЛАК №07/2026г. В момента е хоспитализиран по задължителен ред с решение на РС Левски от 30.08.2026г. в Първа психиатрична клиника и лечението продължава.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-психиатрична експертиза се установява, че Т. Г. А. боледува от F20.0 Параноидна шизофрения. Психични и поведенчески разстройства дължащи се на употреба на алкохол. Вредна употреба. Води се на диспансерно наблюдение към ОДНБПЗ с ЛАК № 7/2026г и горната диагноза. Заболяването е с давност от 2013г. и следва епизодично протичане с устойчив дефицит. По време на провеждане на принудителното лечение е задвижена процедура по Закона за здравето. Освидетелстваният е провел задължително стационарно лечение от 20.07.2026г. до 06.10.2026г. в Първа психиатрична клиника на УМБАЛ „Д-р Г.
Странски“ ЕАД, гр.Плевен във връзка с пореден психотичен епизод на заболяването. Понастоящем в състояние на частична ремисия - липсват актуални халюцинации и налудности, налице е формална критичност към заболяването и добра терапевтична ангажираност.
Съгласно заключението на вещото лице от една страна, към настоящия момент Т. А. е клинично стабилизиран, придържа се към медикаментозното лечение и не проявява актуална психотична симптоматика или поведенческа дезорганизация. От друга страна, тежестта на предходните епизоди и връзката им поведенчески нарушения, и злоупотребата с алкохол поставят въпрос за риск при евентуална бъдеща декомпенсация.
Дадено е заключение, че предвид потенциала за нови декомпенсации и гарантиране на стриктно придържане към указаната терапия, е удачно принудителното му лечение да бъде продължено при условията на чл.89, б.”а” 2 от НК, което би могло при съдействие от страна на майка му да бъде контролирано от специалистите в ОДНБПЗ при УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД гр.Плевен.
С оглед на така установеното от събраните по делото доказателства съдът намира, че предложението на РП Плевен е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. От заключението на вещото лице се установява, че към настоящия момент продължава да съществува необходимост от провеждане на принудително лечение при условията на чл.89, б.“а“ от НК, като не е настъпила такава промяна в психичното състояние на лицето, която да обосновава отпадане на необходимостта от приложената мярка или замяната й с друга.
Следователно липсват основания за замяна или прекратяване на принудителната медицинска мярка по чл.89, б.“а“ от НК по реда на чл.432, ал.2 НПК и същата продължава своето действие.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предложението на Районна прокуратура П л е в е н з а прекратяване или замяна на наложената на Т. Г. А., ЕГН:********** от ***, принудителна медицинска мярка по чл.89, б.“а“ от НК - предаване на негова близка Е. Т. М. – майка на освидетелстваното лице, за лекуването му под наблюдение на психо-неврологически диспансер ОДНБПЗ към УМБАЛ „Д-р Г.Странски”, гр.Плевен, като продължава действието на мярката по чл.89, б.“а“ от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Плевенски окръжен съд в 7-дневен срок от днес.
ПРЕПИС от определението да се изпрати след влизането му в сила на ОДНБПЗ към УМБАЛ „Д-р Г.Странски”, гр.Плевен за сведение.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 3