Определение № 1783 от 02.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1783 гр. София, 02.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501428 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и е образувано по частна жалба на И. Н. Н. от гр.София насочена против Определение № 6886/25.03.2026 г., постановено по гр.д. № 14463/2024 г. по описа на СГС, ГО, с което е оставено отхвърлено искането на жалбоподателя за определяне на срок на Т. Р. Ш. с ЕГН ********** и Р. Л. А. с ЕГН **********, в който да заявят дали приемат наследството на М. В. Т. - ЕГН **********, оставено по линия на Р. Т. Т. с ЕГН **********.

В жалбата, инициирала настоящето производство, се поддържа неправилност на атакуваното определение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон - Закона за наследството, както и за необоснованост.

Твърди се, че обжалваното определение било постановено преждевременно, преди да бъдат изчерпани всички процесуални възможности за довършване на отпочнатата от първоинстанционния съд процедура по чл.51, ал.1 ЗН, чрез всички относими и допустими правни способи за достигане до всички надлежно идентифицирани наследници.

Поддържа се СГС да не е изчерпал напълно отправеното до него процесуално искане за насочване процедурата по чл.51, ал.1 ЗТ към всички установени наследници на общи наследодател, какъвто бил и Л. К. А., съпруг на Р. Р. А..

Поддържа и че през недовършването на процедурата се създавал риск част от спорното право да остане извън предмета на съдебна защита и да бъде благоприятствана насрещната страна.

Чрез постановеното определение се прехвърляли неблагоприятните последици от недовършената процедура върху добросъвестната страна, упражнила законоустановеното си право.

По подробно изложените доводи в подкрепа на всяко едно от посочените оплаквания се иска от настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и да върне делото на СГС с указания да продължаване и довършване на процедурата по чл.51, ал.1 ЗН, вкл. чрез адресиране до всички установени наследници, както и чрез изчерпване процесуалните възможности за международно връчване, вкл. чрез използване съдействието на компетентните органи, дипломатическите и консулските представителства.

1

В отговора на частната жалба насрещната страна поддържа неоснователност на същата.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на страните и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно активно процесуално легитимирана страна – частният жалбоподател има качеството на ищец по първоинстанционното производство, а жалбата му е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на последващ съдебен контрол, по арг. от чл.274, ал.1, т.1, във вр. с ал.2 ГПК.

Разгледани по същество оплакванията за неправилност на обжалваното определение на СГС настоящата инстанция приема за неоснователни, по следните съображения:

Жалбоподателят не оспорва изводът на първоинстанционния съд да има правен интерес от иницииране на производството по чл.51, ал.1 ЗН, с оглед предявените от него искове по делото.

При упражняването му анализът на ангажираните от него доказателства установява безсъмнено, че общата наследодателка на страните по делото М. В. Т. е починала на 31.07.2018 г. и е оставила за свои наследници освен двамата си синове - страни по делото И. Н. Н. и К. Н. Н., и съпруг Р. Т. Т..

Последният е починал на 20.11.2021 г., като е оставил за свои наследници две дъщери Т. Р. Ш. и Р. Р. Ш. /така удостоверението за наследници, приложено към исковата молба/.

Според приложеното такова по-късно от жалбоподателя - с молбата му с вх.№ 93594/05.08.2025 г. /л.212-л.213 от първоинстанционното дело/, под № РВТ25-УГ015502/13.05.2025 г. на Столична община, р-н Витоша, Р. Р. А. е починала на 24.07.2023 г. и е оставила за свои наследник съпруга си Л. К. А. и дъщеря си Р. Л. А..

С определението си под № 24917/08.12.2025 г. е указал на Т. Р. Ш. и Р. Р. Ш. за заявят по реда на чл.51, ал.1 ЗН в едноседмичен срок от получаване на определението дали приемат наследството на М. В. Т., оставено по линия на баща им Р. Т. Т..

Съобщението на Т. Р. Ш. е върнато в цялост с отбелязване, че по данни на съседката от ап.78 Д. Д. лицето живее от години в Канада.

Съобщението на Р. Р. Ш. също е върната в цялост с отбелязване, че по данни на същата съседка лицето не живее на адреса за връчване, а от години живее в Канада, където е починало.

Фактът посочените лица да не пребивават в страната и че са се установили от години в Канада не е установен по никакъв начин от събраните по делото доказателства, както правилно е посочил първоинстанционния съд.

За прецизност следва да се посочи, че такъв факт изобщо не е твърдян и от самия молител - жалбоподател в настоящето производство.

Първоинстанционният съд служебно е извършил справка в Националната база данни на населението /л.245 - л.260 от първоинстанционното дело/, при която е установил, че според отразяването в базата единствената родствена връзка на Р. Р. Ш. е с нейните родители, сестра Т. Ш. и дъщеря Р. Л. А..

На установените постоянен/настоящ адрес от тази справка на Т. Ш. и Р. А. са изпратени съобщения с определението от 08.12.2025 г., но и те са останали невръчени.

Поради тази причина с обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил искането на жалбоподателя за определяне на срок на същите лица, в който да заявят дали приемат наследството на М. В. Т., оставено по линия на Р. Т. Т..

Въззивната инстанция приема за обосновани и съответни на наличните по делото данни фактическите констатации на първоинстанционния съд, че въпреки положените от него усилия призованите към наследяване не са били открити на известните им постоянен/настоящ адрес, на които вкл. са били залепени уведомления по реда на чл.47 ГПК, вкл. са се е явили в съдебноопределения срок за получаване на книжата.

2

Същите не са открити и след като са търсени по месторабота.

Затова и несъстоятелни са оплакванията на жалбоподателя първоинстанционният съд да е нарушил съдопроизводствените правила, установени от чл.7 ГПК, предвид че същият вкл. и служебно е извършил всички необходими съдопроизводствени действия по движението на делото при наличните данни относно местонахожданието на лицата, призовани към наследяване на Р. Т. Т., вкл. и служебно.

Данните по делото категорично сочат, че СГС е положил всички усилия за редовното призоваване на наследниците по чл. 51, ал.1 ЗН, като е издирвал служебно и е изпращал съобщения на обявените им постоянни/настоящи адреси, с оглед осигуряване на личното им участие в процеса и заявяването от тяхна страна приемат ли или се отказват от наследството на своя общ наследодател.

Несъстоятелни са и оплакванията процедурата по чл.51, ал.1 ЗН да не е проведена спрямо посочения като наследник като преживял съпруг на Р. Р. Ш. в удостоверението под № РВТ25-УГ01-5502/13.05.2025 г. на Столична община, р-н Витоша, доколкото след издаденото удостоверение първоинстанционният съд е извършил служебна справка в НБДН и е установил, че единствените лица с посочена родствена връзка с починалата Р. Р. Ш. са нейната сестра Т. Ш. и дъщеря Р. Л. А., поради което и е разпоредил връчване на книжа на същите на всички налични в базата техни адреси.

При тези налични по делото доказателства правилно, в съответствие с нормата на чл.51, ал.1 ЗН и наличната практика по приложението му на касационната инстанция първоинстанционния съд е извел, че в настоящето охранителното производство приложими са съответно и правилата на исковото такова, при съобразяване и на особения характер на производството по чл. 51 ЗН.

Отговарящ на възприеманото от теорията и практиката е и изводът му, че приемането или отказът от наследство са едностранни и неотменими волеизявления, имащи строго личен характер и зависещи изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване.

Затова и когато няма данни призованият наследник да е приел наследството и му е даден срок по реда на чл. 51 ЗН, той следва да изрази своята воля лично и самостоятелно, което правило изключва приложението на предвидените в ГПК фикции по чл. 40 и чл. 41 ГПК, както и призоваване чрез залепване на уведомление или чрез "Държавен вестник", които предполагат назначаване на особен представител.

Последното, предвид че особеният представител не би могъл да изрази воля в смисъл дали призованият към наследяване приема или се отказва от наследството, което зависи изцяло от личната преценка на призования наследник и се отразява в неговата имуществена сфера.

Ето защо когато наследникът не е намерен на известния адрес, както в процесния казус, извършване на съдопроизводствени действия по реда на чл.51, ал.1 ЗН се явява невъзможно.

В горната насока е и разбирането, възприето в Определение № 2289 от 1.05.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1359/2026 г., IV г. о., ГК, което настоящият решаващ състав изцяло споделя и към което се присъединява.

Последното провежда последователно възприетото и от първоинстанционния съд при съобразяване разясненията в Определение № 315 от 23.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3092/2015 г., I г. о. виждане, че ответната страна в производството по чл.51, ал.1 ЗН следва да бъде лично уведомена за указанията на съда да заяви дали приема наследството или се отказва от него и да направи лично волеизявление за това, като тази страна не може да се приеме за редовно уведомена на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, нито са приложими разпоредбите на чл. 40 и чл. 41 от ГПК, т.к. не й е връчвано съобщение със съответното предупреждение съгласно чл. 40, ал. 2, изр. 2 и чл. 41, ал. 2, изр. 2 от ГПК.

Несъстоятелни са оплакванията на жалбоподател, че съдът бил длъжен да прояви „по-висока процесуално прецизност“ и да изчерпи всички допустими и относими способи за 3 лично достигане до наследниците, предвид че наличните по делото данни сочат първоинстанционният съд да е проявил такава прецизност, вкл. чрез извършените от него множество служебни справки относно наличните адреси за призоваване/уведомление на ответниците по искането.

На отделно основание - самият жалбоподател не сочи кои са онези процесуални възможности за международно връчване, които първоинстанционният съд не бил изчерпал.

В тази връзка следва да се подчертае, че самият молител в охранителното производство и настоящ жалбоподател нито е твърдял по делото, нито е сочил доказателства ответниците - наследници на Р. Т. Т., да се намират в чужбина, респ. - конкретно къде /в коя държава/ и какъв е там адресът им за призоваване, за да може съдът да приложи международните разпоредби, относими към тези факти, както и да поиска съдействие на компетентните органи /дипломатически и консулски представители/.

При липса на такива твърдения и доказателства съдът не може да предостави исканото от жалбоподателя съдействие.

По изложените съображения, като правилно, обжалваното определение следва да се потвърди.

Така мотивиран Софийският апелативен съд, ГО, 16-ти състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6886/25.03.2026 г., постановено по гр.д. № 14463/2024 г. по описа на СГС, ГО.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя пред ВКС на РБългария, по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4