Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260211 от 08.12.2020, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 374/2020
Вид
Решение № 260211
Подписан
08.12.2020
В сила
08.12.2020
Състав
ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№260211/8.12.2020г.

08.12.2020 година град Ямбол

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Ямболският районен съд, ХVI-ти граждански състав

На двадесет и седми ноември две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: Георги Георгиев при секретаря Е. В. като разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело № 374 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД против Д.П.Х. , с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС в размер на общо 1086, 26 лв., като в молба – уточнение от 02.03.2020 год. ищецът конкретизира, че всъщност и съобразно изложеното в обстоятелствената част на заявлението по чл. 410 от ГПК са предявени два ОСИ за сумите от 632,92 лв. – главница и съответно 453, 34 лв. – неустойка по договори за мобилни услуги от 09.04.2015,изм. с допълнително споразумение към договора от 24.08.2016 г.,от 13.10.2015 г.,изм. с допълнително споразумение от 08.07.2016 г. и от 29.12.2016 г.,изм. с допълнително споразумение от 13.03.2017 г., както и законна лихва и разноски в заповедното производство .

В исковата молба и уточнението се посочва, че по заявление на ищеца е издадена ЗИ по горепосоченото ч.гр.д., като длъжникът е уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК , което поражда правният му интерес от предявяване на настоящия иск. Посочва се, че между страните били сключени договори за мобилни услуги от 09.04.2015 год.,изм.с допълнително споразумение към договора за мобилни/фиксирани услуги от 24.08.2016 г.,договор за мобилни услуги от 13.10.2015 г., изм.с допълнително споразумение към договора за мобилни/фиксирани услуги от 08.07.2016 г. и договор за мобилни услуги от 29.12.2016 г., изм.с допълнително споразумение към договора за мобилни/фиксирани услуги от 13.03.2017 г. Ответникът не изпълнявал своите задължения, а именно да заплаща дължимите месечни такси, цена за разговори и услуги, като тези му задължения били начислени в четири броя фактури , подробно описани. Договорите били прекратени едностранно от ищцовата страна предвид виновно поведение на ответника,поради което и на осн. Р.3,т.4 от допълнителните споразумения на последния била начислена неустойка в размер на 453, 34 лв. Иска се уважаване на исковете, както и присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В депозирана молба прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Ответникът, редовно и своевременно уведомен, не се явява, както и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези предпоставки са налице.

Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

Според настоящия съдебен състав е налице и последната предпоставка за постановяване на неприсъствено решение - иска е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК.

Вероятната основателност на същия се установява от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – договори за мобилни услуги от 09.04.2015 г., от 13.10.2015 г.,от 29.12.2016 г. ; допълнителни споразумения към договори за мобилни/фиксирани услуги от 22.12.2015 г.,от 21.01.2016 г.,от 08.07.2016 г.,от 24.08.2016 г.,от 13.03.2017 г.;ценови листи за абонаментни планове за частни лица;декларация съгласие; ОУ по договора; фактури и общи потребления за мобилен/фиксиран номер.

Събраните по делото доказателства, неоспорени от ответника, водят до единствения и категоричен извод,че между страните е съществувало валидно облигационо отношение , по което ищецът е бил изправна страна-факт отново неоспорен от ответника. По делото не са релевирани твърдения, нито ангажирани доказателства за плащане на процесните суми.

Исковете са основателни и следва да бъдат уважени в пълния си предявен размер.

Само за пълнота следва да се отбележи,че Законът за електронните съобщения урежда изрично случаите на недължимост на неустойка в хипотези на безвиновно прекратяване от потребителя на договор за мобилни услуги -в чл. 228, ал. 5 вр. с ал. 3 -при едностранно прекратяване на срочен договор за мобилни услуги в периода на влизането му в сила и в чл. 229а, ал. 1 -при едностранно прекратяване на безсрочен договор за мобилни услуги. Извън изрично уредените случаи уговарянето на неустойка при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, което има действие занапред, е допустимо (арг. и от чл. 228, ал. 1, т.

4, б. "в" ЗЕС), т.е. законът изрично признава правото на кредитора да обезпечи изпълнението с неустойка. В процесния случай договорната клауза е в съответствие със специалния закон, като касае обезпечаването на срочен договор извън посочените законови хипотези на недължимост на неустойка.Искът за неустойка се основава на клауза в индивидуалния договор. Самото прекратяване е уредено в Общите условия. Задължението за неустойка се предпоставя от неспазване на задължение от потребителя, който в случая не е заплатил предоставените мобилни телефонни услуги.

Прекратяването на услугите е безспорен факт, т.е. операторът е упражнил правото си да прекрати договора едностранно. Клаузата дерогира общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като не предвижда форма, в която изявлението на кредитора да бъде отправено към длъжника. Т.е. може да бъде и конклудентно – с действията по прекратяване на услугите. Тези действия стават неминуемо достояние на абоната. Самата искова молба играе ролята на покана по смисъла на чл. 87 от ЗЗД. В този смисъл е практиката на ВКС (Решение № 218/29.11.2016 г. по гр.д.№ 1306/2016 г., IV г.о., Решение № 4/23.06.2017 г. по т.д.№ 50183/2016 г., IV г.о. и др.). Ответникът не е изпълнил паричното си задължение до приключване на съдебното дирене, до който момент може да се приеме, че му е предоставен достатъчен срок от кредитора. Поради това е налице и вторият елемент от фактическия състав, пораждащ задължение за неустойка.

Ищецът не претендира договорения с клиента размер на неустойката - сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти до края на срока на договора, а по-малък, договорен с КЗП.

Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, дори и да не изменя размера на същите. В този смисъл и на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер на 385,00 лв.

Искането на ищеца за присъждане на разноските по настоящото производство е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. В негова полза следва да бъдат присъдени разноски в размер на 542,24 лв., заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, Я Р С

Р

Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Д.П.Х. ***, ЕГН **********, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление град София, сумата от 1086,26 лв. – главница,представляващи неплатени абонаметни такси и използвани услуги и неустойка за неизпълнение на задължения,произтичащи от договори за мобилни услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.11.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.

ОСЪЖДА Д.П.Х. ***, ЕГН ********** да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК ***, разноски в заповедното производство в размер на 385,00 лв., както и разноски за настоящата инстанция в размер на 542,24 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: