Решение № 6036 от 08.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6036 гр. София, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.

Диана В. при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. И. Въззивно гражданско дело № 20241100510143 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 12534 от 25.06.2024 г. по гр.д. № 32500/2022 г. на Софийски районен съд е признато за установено, че В. Г. В. дължи на „Юробанк България” АД сумата 3945 лв. – главница по договор за потребителски кредит № FL958730 от 20.12.2018 г., изчислена за периода от 20.01.2019 г. до 21.01.2020 г.; сумата 415,23 лв. – договорна лихва за периода от 20.01.2019 г. до 14.11.2019 г.; сумата 108,58 лв. – обезщетение за забава за периода от 20.02.2019 г. до 21.01.2020 г.; и сумата 33,67 лв. – такси за обслужване на сметка за периода от 20.01.2019 г. до 21.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6221/2020 г. на СРС – 28.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6221/2020 г. на СРС /отразено е, че към датата на приключване на устните състезания по настоящото дело - 04.06.2024 г., от В. Г. В. е събрана /погасена/ сума от 1226,10 лв. в изпълнителното производство по изп. дело № 65/2021 г. на ЧСИ Г.Н., образувано въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6221/2020 г. на СРС/, и е отхвърлен иска за установяване, че В. Г. В. дължи на „Юробанк България” АД сумата 54 лв. – такса за нотариална покана. Ответницата е осъдена да заплати на 1 ищеца разноските по делото съразмерно на уважената част от исковете.

Решението е обжалвано от ответницата В. В., чрез пълномощника й адв. Г. В., като неправилно – постановено при непълнота на доказателствата и без да е взето предвид становището й представените от нея платежни нареждания.

Жалбоподателката излага възражение, че представените от нея платежни нареждания, установяващи внесените от нея суми по изпълнителното дело, не са отчетени от вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, което заключение било изрично оспорено. Въззивницата счита за необосновани и изводите на съда, че освен по изпълнителното дело, няма плащания по кредита от нея. Сочи, че от представеното от банката извлечение от сметката й било видно, че по кредита са постъпили 1410 лв.

От представените платежи нареждания било видно, че по изпълнителното дело са преведени 2210 лв. на ЧСИ Г. Н.. Въззивницата счита, че тази сума е незаконно събрана от ЧСИ, и претендира същата, като отправя искане да й бъде издаден обратен изпълнителен лист за сумата.

Въззиваемата страна „Юробанк България” АД е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

„Юробанк България” АД е предявило срещу В. Г. В. искове за установяване съществуването на негови вземания за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 6221/2020 г. на Софийски районен съд, а именно: сумата 3945 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № FL958730 от 20.12.2018 г.; сумата 415,23 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.01.2019 г. до 14.11.2019 г.; сумата 108,58 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 20.02.2019 г. до 21.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане; сумата 33,67 лв., представляваща сбор от 10 бр. месечни такси за обслужване на разплащателната сметка за периода от 20.01.2019 г. 21.01.2020 г.; и сумата 54 лв., представляваща дължими такси за връчване на нотариална покана за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Ищецът твърди, че вземанията произтичат от сключен между него и ответницата договор за потребителски кредит № FL958730 от 20.12.2018 г., по силата на който й бил предоставен кредит в размер на 3945 лв. Предоставените парични средства били изцяло усвоени от ответницата. Твърди се, че поради неплащане в уговорения срок на погасителна вноска с падеж 20.01.2019 г. и следващите, на основание чл. 14, вр. чл. 19 от договора за кредит, банката е обявила предсрочната изискуемост на кредита с изявление до кредитополучателката, обективирано в нотариална покана, получена лично от последната на 14.11.2019 г. На 28.01.2020 г. банката подала заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на 2 документ по чл. 417, т. 2 от ГПК и било допуснато незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми. Въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника било образувано изпълнително дело № 65/2021 г. по описа на ЧСИ Г.Н.. Длъжникът В.

В. депозирала възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

С писмения си отговор ответницата оспорва исковете. Твърди, че по кредита са превеждани суми в размер на 1410 лв., както и че на ЧСИ Г.Н. са преведени 1650 лв.

Навежда възражение, че след като 1650 лв. са събрани по изпълнителното дело, за което банката се е сдобила с изпълнителен лист въз основа на заповед за незабавно изпълнение, завеждането на установителен иск е недопустимо.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с наведените възражения, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Видно е от приложеното ч.гр.д. № 6221/2020 г. на СРС, че в полза на ищеца на 14.02.2020 г. е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника В. Г. В. за следните суми: 3945 лв. - непогасена главница по договор за потребителски кредит № FL958730 от 20.12.2018 г, ведно със законната лихва от 28.01.2020 г. до изплащане на вземането; 415,23 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.01.2019 г. до 14.11.2019 г.; 108,58 лв. – мораторна лихва за периода от 20.02.2019 г. до 21.01.2020 г., и 87,67 лв. – такси за периода от 20.01.2019 г. до 21.01.2020 г., както и суми за разноски.

Длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.

414, ал. 2 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, и искът е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

С оглед на горното така предявените установителни искове са допустими.

Не е спорно по делото и се установява от представените писмени доказателства, че на 20.12.2018 г. между „Юробанк България” АД – като кредитор и В. Г. В. – като кредитополучатели, е сключен договор за потребителски кредит № FL958730, по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 3945 лв., с краен срок на издължаване 20.02.2028 г., при месечни погасителни вноски съгласно погасителен план. Съгласно чл. 3 от договора страните са се съгласили, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи лихва, която през първите 24 месеца от срока на издължаване се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 12% процентни пункта, а след изтичане на този период до крайния срок на издължаване – като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 14% процентни пункта.

3

Посочено е, че за референтен лихвен процент по договора ще се ползва референтния лихвен процент ПРАЙМ на „Юробанк България” АД за необезпечени кредити, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, който към датата на определянето му е в размер на 1,150%. Посоченият в договора годишен процент на разходите по кредита е 17,12 %, а общата дължима от кредитополучателя сума е 7286,24 лв. Видно от погасителния план месечната погасителна вноска включва частта от главницата, договорната лихва и месечната такса за обслужване на сметката /3,50 лв./.

Сключеният между страните договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит. С оглед на това, съдът дължи служебна проверка относно действителността на договора съобразно изискванията на ЗПК и съответствието на договорните клаузи с правилата на добрите нрави. Съобразявайки съдържанието на правата и задълженията по сключения договор за кредит, съдът намира, че същият отговаря на изискванията за действителност, регламентирани в ЗПК.

Договорът е сключен в изискуемата форма по чл. 10, ал. 1 от ЗПК, по ясен и разбираем начин и има изискуемото по чл. 11, ал. 1 от ЗПК съдържание. В него се съдържат всички реквизити, предвидени в горепосочената разпоредба. В погасителния план се съдържа информацията по чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК – относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Посочен е конкретния размер на лихвения процент по кредита и годишния процент на разходите, както и останалите законоустановени реквизити. В договора не са налице клаузи, имащи за цел или резултат заобикаляне на императивните изисквания на ЗПК. Не са налице неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Клаузата за заплащане на договорна лихва /възнаграждение за ползването на заетата сума/ е действителна – размерът на договорената лихва е в рамките на допустимата граница по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Възнаградителната лихва е включена като елемент на всяка погасителната вноска, включваща и главницата, съгласно погасителния план.

Установено е от заключението на СТЕ, че сумата по кредита е усвоена изцяло на 20.12.2018 г. по банковата сметка на кредитополучателя. След проверка в счетоводството на ищеца вещото лице е установило, че по кредита не са отразени постъпили плащания. Не са представени по делото доказателства в подкрепа на твърдението на ответницата, че е превеждала суми по кредита. Представени са само платежни нареждания за постъпили суми по изпълнително дело № 20219230400065 по описа на ЧСИ Г.Н. след 09.03.2022 г. - въз основа на наложен запор върху трудовото възнаграждение на ответницата, в общ размер 1226,10 лв. Посоченото изпълнителното дело е образувано въз основа на издадените по ч.гр.д. № 6221/2020 г. на СРС заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. Събраните суми по принудителен ред в изпълнителното производство не се вземат предвид в исковия процес по чл. 422 от ГПК. Съгласно приетото в т. 9 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.

4

№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. В мотивите към т. 9 на посоченото ТР са изложени съображения, че в хипотезата по чл. 418 ал.1 о т ГПК заповедта подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила, поради което сумите, събрани по принудителен ред в изпълнителното производство са на основание на издадения съдебен акт разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи на проверка в исковия процес. Разяснено е и кога възниква правото на обратен изпълнителен лист по чл.245, ал.3 ГПК за длъжника при събрани суми в изпълнителното производство за погасяване на вземане - когато вземането не съществува към момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство, но не е съществувало и към момента на осъщественото принудително изпълнение.

С оглед на задължителното за съдилищата разрешение, дадено в т. 9 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, правилно първоинстанционният съд е приел, че извършените погасявания на вземанията по кредита в хода на изпълнителното дело нямат отношение към дължимостта на процесните суми по издадената заповед за незабавно изпълнение. Частичното удовлетворяване на вземането, предмет на предявения иск по чл. 422 от ГПК, чрез осъщественото принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6221/2020 г. на СРС, въз основа на който е образувано изп. дело № 65/2021 г. на ЧСИ Г.Н., не следва да съобразява в настоящото производство по чл. 422 от ГПК. Следователно, направеното във въззивната жалба възражение за неправилност на първоинстанционното решение поради неотчитане на представените доказателства за внесени суми по изпълнителното дело, е неоснователно.