Решение № 318 от 28.12.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Враца, 28.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско дело № 20231400500236 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. Ц. М. като особен представител на К. П.

Г., срещу решение № 240 от 25.04.2023 г., постановено по гр. д. № 3462/2023 г. по описа на Районен съд - Враца, с което на основание чл.558, ал.7 вр. чл.557, ал.1,т.2, б „а“ КЗ К. П. Г. с ЕГН:********** е осъден да заплати на Гаранционен фонд *** сумата от 1125,22 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изплатено на Х.

К. Е. като собственик на лек автомобил „Мерцедес“ с ДКН ВР *** СС, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 05.09.2019г., около 21:40 ч. в гр.Враца по вина на ответника като водач на л.а. „ Санянг Х 150А“ с рег.№ВР***К, управляван без задължителната застраховка ГО, ведно със законна лихва от 22.11.2022г. до окончателно изплащане на задължението.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че не е установено по безспорен начин да са налице елементите от фактическия състав на предявения регресен иск и че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на такъв иск. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна - „Гаранционен фонд *** чрез адв. Е. Г. е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Излага подробни съображения, целящи да оборят всички изложени от въззивника 1 доводи.

Страните не сочат нови доказателства и не правят доказателствени ескания.

Претендират разноски.

В проведеното на 17.12.2025г. открито съдебно заседание въззивникът не се явява, постъпила е молба от адв. Ц. М. като особен представител, с която моли делото да се разгледа в нейно отсъствие. Поддържа жалбата, не сочи нови доказателства и не прави доказателствени искания.

Въззиваемата страна - „Гаранционен фонд" гр. София, се представлява от адв. Е.

Г., която оспорва жалбата, не сочи нови доказателства и не прави доказателствени искания.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валиднo и допустимо.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Окръжен съд - Враца намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Районен съд Враца е сезиран с искове с правно основание чл. 558, ал. 7 КЗ за сумата от 1125.22 лева.

По делото са приети като доказателства заверено копие от протокол за ПТП № 1469341 за настъпило на 05.09.2019г. ПТП, справка от ОД на МВР - гр. Враца, справка от Гаранционен фонд и доклад по щета №19110442/ 26.09.2019г., платежно нареждане от 01.11.2019 г. и регресна покана до ответника, изпратена от Гаранционен фонд.

Както е посочил първоинстанционният съд в решението си, за да бъде уважен и с к с правно основание чл. 558, ал. 7 КЗ е необходимо да са налице следните предпоставки: ищецът да е платил обезщетение на увреденото лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента в търсения размер; за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание 2

(непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента на територията на Република България и делинквентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка "Гражданска отговорност" към момента на реализиране на ПТП.

В настоящия случай от представените по делото доказателства се установява безспорно, че Фондът е изплатил сума в размер на 1125,22 лева, на собственика на увредения автомобил „Мерцедес“ с ДКН ВР *** СС - Х. К. Е., както и че процесното пътнотранспортно произшествие, вследствие на което са причинени имуществени вреди, е в резултат от противоправното поведение на ответника, изразяващо се в нарушаване на правилата за движение по пътищата. Районният съд е ценил протокола, наред с другите доказателства, отчитайки всички обстоятелства от значение по делото и правилно приемайки, че презумпцията чл.45, ал.2 от ЗЗД не е оборена от ответника въззивник. Между страните няма спор, че деликтната отговорност е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента на територията на Република България, както и че К. П. Г. не е имал валидно сключена за автомобила застраховка „гражданска отговорност“ към момента на настъпване на ПТП, което се потвърждава и от събраните доказателства.

Така мотивиран, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Споделя фактическите и правни изводи на районния съд и намира, че решениет о е поставено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и правилна преценка на доказателствата по делото, като на основание чл.272 от ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които напълно споделя.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има само въззиваемият. Такива са претендирани в срок и е представен надлежен списък, поради което следва да му бъдат присъдени претендираните разноски в размер на 400 лв., представляващи внесен депозит за особен представител на въззивника.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжен съд - Враца РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА № 240 от 25.04.2023 г., постановено по гр. д. № 3462/2023 г. по описа на Районен съд - Враца.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К. П. Г., ЕГН: ********** да заплати на Гаранционен фонд, ЕИК по БУЛСТАТ ***, *** сумата от 400,00 лв., представляваща направени разноски в производството по делото /депозит за особен 3 представител на въззивника - ответник/.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване - чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4