Присъда № 20 от 18.09.2026, Районен съд - Харманли

МОТИВИ към Присъда № 20/18.09.2026 г. по НОХД 111/2026 г. по описа на РС Харманли Производството по делото е образувано по внесен обвинителен акт от РП Хасково ТО Харманли срещу Ю. Б. Ж., с ЕГН **********, роден на **** в гр.Харманли, българин, с българско гражданство, неосъждан, с основно образование, неженен, с постоянен адрес гр.Симеоновград, ул.**** и настоящ адрес - гр.Симеоновград, ул.***.

Повдигнатото обвинение е в това, че в периода от 13.05.2024г. до 16.06.2024г. в с.Княжевско, общ.Опан, обл. Стара Загора и гр.Симеоновград, обл.Хасково, при условията на продължавано престъпление - с три деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление - по чл.151 от НК, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при " еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, се е съвкупил с лице ненавършило 14-годишна възраст - З., с ЕГН - **********, доколкото извършеното не представлява престъпление по чл.152 от НК и макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като отделните деяния са извършени както следва:на 13.05.2024г. в с.Княжевско, общ.Опан, обл.Стара Загора се е съвкупил с лице ненавършило 14-годишна възраст - З., с ЕГН **********, доколкото извършеното не представлява престъпление по чл.152 от НК; на

14.05.2024г. в гр.Симеоновград, обл.Хасково се е съвкупил с лице ненавършило 14-годишна възраст - З., с ЕГН **********, доколкото извършеното не представлява престъпление по чл.152 от НК и на 15.06.2024г. в гр.Симеоновград, обл.Хасково се е съвкупил с лице ненавършило 14-годишна възраст - З., с ЕГН **********, доколкото извършеното не представлява престъпление по чл.152 от НК – престъпление по чл.151, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.З от НК.

Въпреки, че след привличането на подсъдимия Ж. като обвиняем, същият е навършил пълнолетие, пред съда, производството протече по реда на особените производства – Глава 30 "Особени правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от непълнолетни". Това е така, доколкото съгласно практиката на ВКС - Решение № 575 от 16.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 590/2008 г., II н. о. - винаги, когато делото е за престъпление, извършено от непълнолетен и обвинението е повдигнато преди да е навършил пълнолетие, съдебното производство се провежда по особените правила за разглеждане на дело за престъпления, извършени от непълнолетни, без значение че в хода на производството подсъдимият е навършил пълнолетие.

Производството по делото протече по реда на Глава 27 от НПК при условията на чл.371 т.2 от НПК, подсъдимият Ж. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия самопризнания. Счита, че при приложение на чл.55 ал.1 т.2 б.Б от НК на подсъдимия следва да бъде наложено наказание "Пробация", включваща задължителните две пробационни мерки за срок от шест месеца всяка, като в негова тежест да се възложат и направените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимия - адв. М.К. от АК Разград моли, съда да признае подсъдимия за виновен и акцентира на смекчаващите вината обстоятелства.Счита,че налагане на наказание "Обществено порицание",ще постигне целите на генералната и индивидуалната превенция.

1

Подсъдимият Ж. заявява, че се придържа към казаното от защитника му. В предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че съжалява за извършеното и твърди,че няма да се повтаря.Извършил деянието понеже не знаел ,че е престъпление.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 от НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Ю. Б. Ж., с ЕГН **********, роден на **** в гр.Харманли, българин, с българско гражданство, неосъждан, с основно образование, неженен, с постоянен адрес - гр.Симеоновград, ул.**** и настоящ адрес - гр.Симеоновград, ул.***.

В периода от 13.05.-16.06.2024г. подсъдимият бил на седемнадесет години и живеел с родителите си в гр.Симеоновград. По това време подсъдимия бил ученик в СОУ "Васил Левски", гр.Гълъбово през учебната 2024/2025 г.-самостоятелна форма на обучение.

През месец октомври 2023г. подсъдимия и пострадалата се запознали в гр.Симеоновград.Разменили контакти.З. живеела с баща си С. Х.в/починал/.След смъртта му З. се отглеждала в с.Опан от своята баба –по майчина линия-св.Т..

През месец декември 2023г. св.К. – майка на пострадалата се завърнала в страната и взела З. при себе си в с.Княжевско общ.Стара Загора.

Подсъдимия и пострадалата контактували непрекъснато след запознанството си.На 12.02.2024г.пострадалата навършила тринадесет години и на празненството поканила и Ю.

Ж..Майка и св.М.К.,знаела за контактите им и разрешила подсъдимия да присъства.Покъсно майката заминала отново за чужбина и З. се върнала при баба си-св.Т. в с.Опан.Бабата държала много на възпитанието и образованието на момичето.След завръщането си З. имала промени в поведението си и в училище ,и в къщи.Бабата смятала,че причината за промяната е контакта с подсъдимия и настоявала тези отношения да бъдат прекратени.Това довело до неразбирателство между двете и З. открито заявявала ,че не желае да живее при баба си.

Майката-св.К. на З. се върнала в страната през месец май 2024г.,за да се снабди с документи и да вземе детето при себе си.След завръщането и З. заживяла при нея в с.Княжевско.Контактите между двамата младежи продължавали и при поредното гостуване на подсъдимия в с.Княжевско на 13.05.2024г. осъществил полов контакт с пострадалата.Смятали,че по този начин ще бъдат заедно,тъй като пострадалата не искала да се връща при баба си,а и не искала да се разделя с подсъдимия отивайки да живее в Испания с майка си.

С оглед обичайте св.К. ,пострадалата и подсъдимия отишли в дома на последния.Показали изцапаното с кръв бельо на пострадалата.родителите на двамата били на мнение,че са малки да живеят заедно,но въпреки това К. упълномощила св.М. /майка на подсъдимия/ да я представлява в качеството и на родител на непълнолетната З. Х..От този ден-14.05.2024г. пострадалата заживяла в дома на подсъдимия.Още същата вечер те имали полов контакт и по време на престоя и там също продължили.

Разбирайки,че З. е оставена от майка си в дома на подсъдимия св.Т.,св.Д. и св.Ст.Т.,сигнализирали полицейските органи.Моми„ето било установено в дома на подсъдимия и настанено в Център за настаняване от семеен тип.

За извършеният полов акт освен свидетелски показания е направил преглед и съдебен лекар,който е установил стореното,видно от експертното заключение От назначена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия Ж., от заключението, на която е видно, че към момента на извършване на деянието той е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си при условията на неговото непълнолетие. Подсъдимият е можел правилно да 2 възприема фактите, които имат значение за наказателното производство и да дава достоверни обяснения.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното от подсъдимия Ж. самопризнание, което се подкрепя от събраните по досъдебното производство доказателства, а именно:свидетелските показания на разпитаните свидетели,които са логични правдиви и еднопосочни и съда ги кредитира изцяло.

От писмените доказателства:Удостоверение за характеристики;Съдебно-медицинска експертиза;вкл.комплексна психологическа и психиатрична. раждане,Справки, медицинска,

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373 ал.3 от НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.

Самопризнанията на подсъдимия Ж. се подкрепят от гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице.

Предвид разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В случая, доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви такъв доказателствен анализ е и безпредметен.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 151, ал 1, вр. с чл.26 ал.1,вр.чл.63, ал. 1, т 3 от НК,за което му е повдигнато обвинение.

От обективна страна изпълнително деяние се изразява в "съвкупление" – т. е. в полов акт. В случая безспорно се установява, че подсъдимият е осъществил полов акт с пострадалата, прониквайки с пениса си във влагалището й. При това положение, съдът приема, че с активни действия подсъдимият е осъществил предвидената в закона форма на изпълнителното деяние.

На следващо място от обективна страна законът изисква половият акт да е осъществен с лице, което не е навършило 14 годишна възраст. В случая и това изискване на закона е спазено. Пострадалата Х. е родена на ***.., т. е. към датата на инкриминираното деяние, същата все още не е била навършила 14 години. Този факт се е съзнавал от подсъдимия, който го призна по реда на чл.371 т.2 от НПК, заявявайки, че е съгласен да не се събират доказателства за него.

На последно място от обективна страна законът изисква извършеният полов акт да не съставлява престъпление по чл.152 от НК. Доколкото безспорно се установява, че съвкуплението с пострадалата е било осъществено без употреба на сила, заплашване или привеждане в безпомощно състояние, а с нейното изрично съгласие и желание – то и този признак от обективна страна е налице.

Към датата на деянието подсъдимият е бил непълнолетен, като от материалите по делото и най-вече от заключението на изготвената комплексна съдебно психологическа и психиатрична експертиза не остава никакво съмнение, че същият много добре е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си – т. е. е 3 наказателноотговорно лице по смисъла на 31 ал.2 вр. с ал.1 от НК.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на 11 ал.2 от НК, тъй като Ю.ов е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е обективирано в неговото поведението - съзнавал е, че пострадалата не е навършила 14 години, както й, че с действията си осъществя съвкупление с нея, за което същата е съгласна. От волева страна подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните последици, а именно – осъществяване на полов акт с пострадалата.Твърденията на подсъдимия,че не знаел извършеното от него е осъществил престъпление е ирелевантно.Незнанието на закон не е води до липса на субективен елемент, а и съда го счита като защитна версия изградена от посъдимия.

При създаването на състава на чл.151 ал.1 от НК, законодателят е взел предвид всички обективни обстоятелства, които имат връзка с престъпното деяние и основателно е приел, че то представлява престъпление независимо от субектите между които е извършено.

Да се приеме, че традициите в определени групи от населението изключват съставомерния характер на деянието, означава да се допусне неравнопоставено третиране на гражданите, което е недопустимо. В същата връзка не бива да се подценява обществената опасност на деянието, което се обективира в няколко направления - преждевременното сексуално общуване смущава нормалното психо-физическо съзряване на девойката, нейното обучение, възпитание и квалификация. Поради това законът е презюмирал, че извършването на полов акт (дори доброволен), преди навършване на 14 години всякога засяга негативно личността на пострадалия и именно поради това не е необходимо във всеки отделен случай да се изследва дали реално деянието е довело до травми у него или не. Нещо повече – ненавършилите 14 години лица се считат за "деца" по смисъла на закона и се ползват с особена закрила, поради което и всяко посегателство спрямо тях е с повишена обществена опасност.