Протокол № 68 от 06.03.2025, Върховен касационен съд

ПРОТОКОЛ

№ 68 гр. София, 06.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова при участието на секретаря София Л. Гаджева

Сложи за разглеждане докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20238002901105 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Производството е по чл. 290 ГПК.

След изпълнение на разпоредбите на чл. 142, ал. 1 ГПК и на поименното повикване в 13:40 ч. страните се представиха така:

Касаторът „Уникредит Лизинг“ АД, гр. София чрез процесуалните му представители адв. Р. Г. и адв. Христо Хинов и Адвокатско дружество „Калайджиев и Г.“ редовно призован чрез публикация в ДВ. бр. 108/27.12.2024 г., стр. 57, съгласно изискванията на чл. 289 от ГПК. За него се явява адв. К., с пълномощно по делото.

Ответникът „Еър Лазур - Дженерал авиейшън“ ЕООД /н./ редовно призован чрез публикация в ДВ. бр. 108/27.12.2024 г., стр. 57, съгласно изискванията на чл. 289 от ГПК. За него се явява синдикът на дружеството Аделина Манова.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Синдик Манова: Да се даде ход на делото.

1

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поР. което:

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.

С определение № 2859/01.11.2024 г. по т. д. № 1105/2023 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 259 от 20.04.2023 г. по т. дело № 1014/2022 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по уточнения в определението материалноправен въпрос.

Адв. К.: Поддържам касационната жалба. Моля да уважите същата и да отмените обжалването решение.

Синдик Манова: Поддържам депозирания отговор на касационната жалба. Считам, че е налице основание касационната жалба да бъде оставена без уважение

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Второ отделение счете делото за изяснено от фактическа страна, поР. което ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВИ съдебното дирене за приключено.

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

Адв. К.: Моля да уважите касационната жалба и да отмените въззивното решение, с което е отменено решението на първата инстанция и е уважен искът на Еър Лазур - Дженерал авиейшън“ ЕООД /н./ при липса и на двата елемента от фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. По допуснатия до разглеждане с оглед точното прилагане на закона първи въпрос, 2 касаещ първия елемент от фактическия състав на приложимата норма, искам да отбележа, че реалният ефект, че разрешението, което е дала първата инстанция, отговорът на този въпрос, защото той безспорно е разрешен по различен начин, считам за правилен, тъй като съответства първо с възприетото в много категорично и безпротиворечиво в практиката на ВС, а също и на ВКС понастоящем разрешение, че първият елемент винаги изисква всъщност реална престация, т. е. даване и получаване на имущественото благо, което се претендира за връщане. При прихващането такъв ефект няма и това е видно от самата правна уредба на прихващането и конкретно то е една правна сделка, която води до погасяване на задължението без всякакво съмнение, но релевантно е не дали е погасено задължението, а дали има преминаване на такава парична сума или каквото и да е имуществено благо.

Твърдя, че от това, което следва от чл. 103 и което е видно, че при прихващането кредиторът използва едно свое вземане, за да погаси с него едно свое задължение. В резултат на което срещу погасеното му парично вземане нищо не постъпва като актив специално в имуществото на кредитора и така и при двамата. Действително със стойността на това вземане се намалява стойността на активите, но респективно се намалява и стойността на пасива, тъй като там е погасено едно задължение на същата стойност.

Подробни доводи по разлика между прихващане и плащане съм изложила в писмени бележки. Не считам, че изобщо може да се третира като начин на плащане, защото плащането е ясно кои са двата основни начина. Относно безкасовото плащане си има изрична разпоредба в Търговския закон как се осъществява, така че не считам, че следва да бъде споделен изводът на САС, че прихващането било начин на плащане, защото не е според правната си уредба, не е и според правната уредба на плащането.

По отношение на втория елемент, същият по никакъв начин не е обоснован да е наличен. От една страна двата факта на разваляне, които са наведени от ищеца, САС за никой от тях не приема да е осъществен.

Съответно приема, че договорът е прекратен по два начина каквито не съществуват в закона и изводите на САС не са основани на нито една разпоредба, защото сам по себе си фактът дори и да приема, че било налице виновно неизпълнение, виновното неизпълние на задължение на длъжника по него е посочено какви са в закона последиците. Възникват права за кредитора или по чл. 79, ал. 1, респективно по чл. 87, ал. 1 ЗЗД. По отношение също така 3 на това, което съдът приема като фактическа обстановка моля да обърнете внимание все пак на доказателствата по това дело, включително заключението на вещото лице в цялост, защото тази фактическа обстановка, която е описана в мотивите на САС, не е просто неправилно установена, тя е буквално изопачена. Там се говори за неизпълнение пълно на задължението на лизингодателя за предоставяне на ползването при положение, че не е даже спорно и то е установено с двата протокола, че за период над пет години ползването е предоставено в деня на сключване на договора за финансов лизинг и активът си е бил в лизингодателя над пет години, а вече дали е отнето държането му чрез някакви принудителни действия по скрит начин от лизингодателя или всъщност е върнато доброволно, е извод, който съдът е следвало да направи въз основа на протокола, на който се позовава самият ищец, защото други доказателства няма и от този протокол не се установява отнето държане. Така че това нарушение дето го е видял САС, всъщност не е осъществено, но най-интересното е, че лизингодателят от датата, на която бил отнел държането, САС приема, че договорът е прекратен чрез саморазкъсване на връзката и едностранно незаконосъобразно прекратен от лизингодателя и в резултат на това от този момент насетне лизингодателят е изпаднал в неизпълнение за период, за който няма договорна връзка между страните.

Считам, че противоречията и с материалния закон и с правилата на формалната логика са твърде много и очевидни в частта на това решение, в което се произнася САС по втория елемент, за който така и не видях някъде да е казал с какво действие приема, че има това прекратяване. Накрая ще обърна внимание и върху това, че то очевидно няма действие дори занапред по отношение на задълженията на лизингодателя, след като той си е останал задължен да предоставя ползване и т.н. за период след възприетата от САС дата на прекратяване. Но за сметка на това е отпаднало с обратна сила задължението на ищеца за тази вноска, която е падежирала още на датата на сключване на самия договор, т. е. далеч преди датата на прекратяване и то при положение, че доверителят ми определено си е изпълнил задължението да придобие поръчания обект, като е платил в случая, понеже е обратен лизинг на самия ищец съвсем ефективно без никакви прихващания над 21000 $, но не получил това насрещно изпълнение, което е трябвало да се случи, затова е развалил договора. Но ако съдът приема, че не е развален, то още по-малко има основание, защото ние само сме признали този факт, ние не сме го навели, 4 защото не сме страната, която по принцип някакви последици извежда и права от него. Подробни доводи съм изложила в писмени бележки. Моля да отмените обжалваното решение. Прилагам списък на разноски и моля да ги присъдите.

Синдик Манова: Безспорно по делото е налице сключен между страните договор за обратен лизинг, именно във връзка с тези договорни правоотношения доверителят ми изначално е продал движимата вещ, представляваща самолет на лизингодателя. Плащането в тази връзка се извършва чрез прихващане, с първата лизингова вноска по договора за лизинг сключен с „Уникредит Лизинг“ АД, като този начин на плащане е бил приет и от двете страни, като в тази връзка не е имало направени никакви възражения. Не съм съгласна с изложеното становище, че прихващането не е способ за разплащане, напротив законът признава прихващането като способ за погасяване на задълженията, като същото на практика има същата или идентична сила, както и директното плащане и резултатът е идентичен, а именно погасяване на съответното задължение. ПоР. изложеното с настоящото считам, че предявеният иск е основателен. Изложените подробно аргументи в съдебното решение на САС са достатъчно обосновани и мотивирани, поР. което моля същите да бъдат взети предвид. Ще представя в кратък срок допълнителна писмена защита. Моля да оставите без уважение касационната жалба и да се произнесете с решение, с което да оставите в сила постановеното апелативно решение.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА представения списък на разноски по чл. 80 ГПК.

ПРИЕМА представените към него доказателства за разноски – фактура № 4309/05.05.2023 г. и преводно нареждане от 11.05.2023 г.

Счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе след съвещание.

Разглеждането на делото приключи в 13:55 ч.

5

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

6