Определение № 365 от 07.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 365 гр. София, 07.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600410 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXII НПК.

В Софийски апелативен съд е депозиран протест и допълнение към него от прокурор при Софийска градска прокуратура срещу определение от 25.02.2025г. по НОХД № 3784/2024г. по описа на Софийски градски съд Наказателно отделение, 23 състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на констатирани от съда допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърнили правото на защита на подсъдимия.

С протеста прокурорът изразява недоволството си от позицията на първостепенния съд, че несъответствието между посочената в обвинителния акт и в постановлението за привличане на обвиняем дата на довършване на второто деяние от продължаваната престъпна дейност съществено нарушавало правата на подсъдимото лице. Въпреки принципното си съгласие, че подобно несъответствие всякога представлявало процесуално нарушение от категорията на съществените, прокурорът счита, че в конкретния случай посочената в постановлението за привличане на обвиняем дата, различна от коректната, представлява фактическа грешка, която била отстранена по реда на чл. 248а, ал.1 НПК. В допълнение към позицията си посочва, че служебният защитник на подсъдимия, на когото е предявено постановлението за привличане на обвиняем и който участва в процеса, провеждащ се в отсъствие 1 на неговия подзащитен, няма възражения да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Застъпва схващането, че след отстраняване на очевидната грешка в обвинителния акт, всички факти вече са напълно ясни за съда, служебния защитник и останалите страни, както и че при установяване на подсъдимия, той ще реализира в пълен обем правата си в съдебната фаза на процеса. В заключение прокурорът афишира и убеждението си, че процесуалният закон дава възможност съдът да връща еднократно делото на прокурора за отстраняване на констатирани нарушения, още повече такива, които не са установени при предходно прекратяване на съдебното производство.

В допълнението към протеста се излагат аргументи и за посочената от съда неяснота относно качеството на К. П. и Д. Д. в процеса. Прокурорът прилага и фотокопия на техни заявления от 04.03.2025г., в които те удостоверяват, че са получили постановление от 13.05.2024г. на Софийска апелативна прокуратура за отмяна на постановленията, с които те са привлечени като обивняеми лица.

Моли атакуваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстационния съдебен състав за разглеждане по същество на спора.

Постъпило е и възражение от повереника на частния обвинител П. З. - Б. адв. М. С., в което се изразява съгласие с констатацията на Градски съд за „разминаване между датите на изпълнителното деяние“, което не само нарушавало правата на подсъдимия, но и рефлектирало върху възможността за последващо обосноваване на обвинителната теза. Излагат се твърдения за налично противоречие относно статута на инкриминираните документи - дали те са неистински или с невярно съдържание, както и за необходимостта от привличане към наказателна отговорност и на други, различни от подсъдимия, лица, които също са извършили престъпни посегателства с дадени от повереника техни правни квалификации. По отношение на допълнението към протеста адв. С. заявява, че той е недопустим, тъй като чрез него прокурорът оспорвал възможността на съдията-докладчик да сезира административния ръководител на Софийски градски съд с жалби от пострадалите, като се осуетявала и възможността им за достъп до съд. В заключение заявява, че частният протест следва да бъде оставен без уважение, за да бъде дадена възможност на наблюдаващия прокурор да съобрази своите действия със закона и указанията на Градски съд.

2

Протестът е подаден от активно легитимирана страна и в процесуалноопределения срок за атакуване на съдебни актове от такъв характер, поради което е и допустим. Разгледан по същество, този съдебен състав преценява, че е основателен, макар и не по всички, изложени в него, доводи.

Първостепенният съд е сезиран с обвинителен акт срещу П. В. П. с предявено му обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал.5 вр. ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК.

В проведено на 29.10.2024г. разпоредително заседание по делото, съдът прекратява съдебното производство, констатирйки допуснати, според него, съществени процесуални нарушения и връща делото на прокурора за тяхното отстраняване. След протест от страна на държавното обвинение, с определение от 28.11.2024г на Софийски апелативен съд - Наказателно отделение, 3 състав атакуваният акт на Градски съд е отменен и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и за даване на указания по чл.248а, ал.1 НПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка, посочена в мотивите на второинстационния съдебен акт.

В изпълнение на указанията на контролиращата инстанция, съставът на Софийски градски съд е дал указания на прокурора за отстраняване на сочената грешка, след което е провел и разпоредително съдебно заедание, в което отново прекратява съдебното прозиводство. Именно този съдебен акт е предмет на контрол, иницииран от прокурора, от настоящия съдебен състав.

Разглеждащият делото състав на Софийски градски съд е приел, че въпреки отстраненото несъответствие в обвинителния акт касателно една от визираните дати -16.03.2020г., продължава да е налице такова между нея и сочената в постановлението за привличане на обвиняем на П. П. от 31.05.2024г., в което е визирана дата 20.03.2020г. Според съда това несъответствие нарушава правата на обвиняемия и следва да бъде отстранено от прокуратурата в хода на досъдебното производство.

П. П. е обвинен за това, че през периода 11.10.2019г. до 23.03.2020г. в град София в условията на продължавано престъпление при условията на посредствено извършителство посредством различни лица чрез използване на неистински частни документи с невярно съдържание е получил без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои като 3 документната измама е в особено големи размери и представлява особено тежък случай. Твърдяната от прокурора в обвинителния акт продължавана престъпна деятелност на П. е афиширана чрез две деяния: на 11.10.2019г. при условията на посредствено извършителство е използвал неистински частни документи с невярно съдържание и на 23.03.2020г. е получил без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои и на 11.03.2020г. при условията на посредствено извършителство използвал неистински частен документ с невярно съдържание и на 16.03.2020г. получил без право основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои.

Времевите рамки на обвинението, както по отношение на цялостната продължавана престъпна дейност, така и касателно отделните включени в нея деяния еднопосочно и непротиворечиво се поддържат във внесения за разглеждане обвинителен акт /след отстраняване от страна на прокурора на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 248а, ал.1 НПК/ като липсва разминаване в темпорално отношение между обстоятелствена и диспозитивна част на акта. В постановлението за привличане на обвиняем на П. от 31.05.2024г., предявено на 05.06.20204г. на служебно назначения му защитник при условията на чл. 206 НПК е отразено, че чуждото движимо имущество получено без правно основание в резултат на използване на неистински частен документ с невярно съдържание на 11.03.2020г. е преминало в патримониума на обвиняемия не на 16.03.2020г. /която дата се поддържа в обвинителния акт/, а на 20.03.2020г. Това несъответствие е дало основание на първостепенния съд да прекрати съдебното производство, приемайки, че е накърнена възможността на подсъдимия да разбере обвинението си. Всъщност, тази позиция съставът на Софийски градски съд е заел и в прекратителното си определение от разпоредително заседание, проведено на 29.10.2024г., поради което са и некоректни упреците на прокурора, че този въпрос е поставен за първи път от съда в заседанието от 25.02.2025г. Не съответства на процесуалния закон и декларираното в протеста, че съдът в хода на разпоредително съдебно заседание има възможност еднократно да връща делото на прокурора за отстраняване на констатирани съществени нарушения на процесуалните правила - такава забрана чл.249, ал.1 и ал.2 НПК не поставят и това е резонно при напълно реална възможност прокурорът да не 4 отстрани констатирани вече процесуални нарушения и отново да внесе тъждествен, страдащ от пороци, обвинителен акт или след връщане на делото от съда да допусне нови нарушения. В конкретния случай, при предходно свое произнасяне от 29.10.2024г. съставът на Софийски градски съд е констатирал както това, така и друго нарушение /което ще бъде обсъдено по-късно/ и тяхната основателност не е била обект на последвалия въззивен контрол. В този смисъл и заявената позиция на първостепенния съдебен състав за съществеността на констатираните нарушения е напълно последователна и не е заявена за първи път в разпоредителното съдебно заседание, проведено на 25.02.2025г.

Настоящият съдебен състав, обаче, стои на позицията, че дори да бъде прието за нарушение несъответствието в описаните дати, то не е от такъв характер, който съществено да препятства обвиняемия да разбере обвинението и респективно да организира защитата си. Доводи за това този съдебен състав черпи от постановките, залегнали в Тълкувателно решение №2/07.10.2022г. по Наказателно дело № 2/2002г. на ОСНК на ВКС.

Действително, посочването на престъплението, в чието извършване едно лице се обвинява и приложимия материален закон са задължителни реквизити на постановлението за привличането му като обвиняем, включително и информация за време и място на извършване на деянието. Тази информация е възможно да бъде представена в по - обобщен вид от съдържимата във внесения за разглеждане обвинителен акт, който вече определя предмета на доказване по делото и неговите предели. Липсва пречка с внесения за разглеждане обвинителен акт прокурорът да измени обвинението касателно неговите времеви характеристики, но при положение, че те попадат в рамките на периода, посочен като начален и краен от твърдяна продължавана престъпна дейност. В конкретния случай П. е обвинен за осъществяване на две деяния за период от 11.10.2019г. до 23.03.2020г. и спорната дата /16/20.03.2020г./ попада именно в този времеви период без промяната й да рефлектира върху крайния момент на престъпната деятелност, когато се твърди тя да е довършена. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е посочил коректната дата - 16.03.2020г. и тя напълно съответства на сочената в неговия диспозитив като време на довършване на едно от деянията от продължаваната престъпна дейност. Съгласно Тълкувателно решение №2/07.10.2022г. по Наказателно дело № 2/2002г. на ОСНК на ВКС:

5

„…Прокурорът може сам да вземе решение на внесе обвинителен акт в съда за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, когато липсва съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Това процесуално действие е форма на изменение на обвинението, която по принцип не води до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия по акта“. Не без значение в настоящия случай е и факта, че коментираното постановление за привличане на обвиняем не е предявено на него самия, тъй като досъдебното производство се е водило и приключило в негово отсъствие и на практика актуалното обвинение му е повдигнато с внесения за разглеждане обвинителен акт с посочената коректно дата /част от времевите рамки на продължаваната престъпна деятелност/ и тази дата фигурира и в издадената от съдебния състав на Софийски градки съд Европейска заповед за арест на П.. Друга би била ситуацията, ако спорната дата не бе била част от рамкирания период от продължаваната престъпна дейност, а бе сочена като дата, на която е довършено продължаваното престъпление - в този случай прокурорът би следвало ясно да заяви позицията си кога тя е преустановена чрез изготвяне или на постановление за прекратяване на производството в тази част, или на ново постановление за привличане на лицето в качеството на обвиняем. В контекста, обаче, на спецификите на конкретното обвинение, настоящият състав не споделя позицията на контролирания, че наличната несъответност на една от сочените в постановлението за привличане дати накърнява съществено правата на обвиняемото лице.

Разпечатката съдържа 24 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6e1ea6a0-5963-47d4-8089-4c347f2c9385