Решение № 107 от 12.02.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Горна Оряховица, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20234120100792 по описа за 2023 година

Ищецът М. Д. Д. от гр. Г. О. претендира сумата от 11 500 лв., с която П.

Н. Д. неоснователно се е обогатила, в резултат на това, че не му е прехвърлила половината от сумата 23 000 лв. Твърди, че на 15.04.2019 г. чрез договор за покупко – продажба обективиран в НА № *** на нотариус К. Боева заедно с дъщеря си и ответницата продали недвижим имот за сумата от 51 000 лв. Част от сумата в размер на 46 000 лв. била платена от купувачите по банковата сметка на ответницата. Счита, че с оглед квотата му в продадената съсобствена вещ и след развода между страните, настъпил след постановяване на решението по гр. д. № 1738/2019 г. на РС-Г. Оряховица, ответницата му дължи сумата от 11 500 лв., с която се е обогатила неоснователно. Иска от съда да осъди ответницата да му заплати сумата от 11 500 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

Особеният представител назначен на ответницата П. Н. Д. оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдението на ищеца, че извършения превод по банковата сметка посочена в нотариалния акт принадлежи на ответницата.

Оспорва също така че след подписване на споразумението за развод по взаимно съгласие страните са се споразумели притежаваните от тях общи недвижими имоти и движими вещи да останат в режим на обикновена 1 съсобственост, както и че това важи за паричните влогове. Счита, че по сега действащият Семеен кодекс паричните влогове са изключени от режима на СИО и представляват лично имущество на съпруга-титуляр, независимо от това дали придобиването им е в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи. Мотивира се с разписаната в кодекса възможност, че съпругът който е допринесъл за набирането на паричните средства е можел да се защити с иска по чл. 30 от СК. В обобщение намира, че след като в нотариалния акт е изразена волята на страните за титулярство на получателя на сумата по сделката, то предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представената от „Юробанк България“ АД справка относно сметката на ответницата П. Н. Д., с IBAN ***, е, че е открита на 17.12.2018 г. и е закрита на 04.07.2019 г. От извлечението по сметката за периода 01.04.2019 г. до 04.07.2019 г. се установява, че на 22.04.2019 г. е получен превод от Т.Й.Г. на сума размер на 21 455,94 евро. Като основание за транзакцията е посочено „покупка на имот с идент 16“.

От приложената по делото нотариална преписка по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 319, том. II, рег. № 3795, дело № 229 от 15.04.2019 г. се установява, че на 15.04.2019 г. в кантората на нотариус К.

Боева с рег. № 296, ответницата П. Н. Д. – лично, и в качеството си на пълномощник на ищеца М. Д. Д. и Галя М. Д. – Хадзиру, съгласно пълномощни с нотариална заверка на подписите, съответно № 1224,1225/13.04. 2018 г., и М. П. А. продали на третото за делото лице Т.Й.Г., действащ също чрез пълномощника си Й.Т.Й. и В.А.Г. недвижим имот с административен адрес гр. Г. О., ул. *** за сумата от 51 000 лв.

По делото е прието и приложено решение №589/17.12.2019 г. по гр. д.№ 1738/2019 г. по описа на РС-Г. О., видно от което е, че бракът между страните е прекратен с развод по взаимно съгласие.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По предявеният иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД:

2

Съгласно чл. 59 от ЗЗД - всеки, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Чл. 59, ал.1 от ЗЗД урежда възможност за обеднелия да търси онова, с което обогатилия се за негова сметка е получил без основание, когато не съществува друг иск, с който може да се защити. Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните основни елементи: обогатяване на ответницата за чужда сметка, обедняването на ищеца, свързано със съответното обогатяване, липсата на правно основание за обогатяване и липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия. Тези обстоятелства са в доказателствена тежест на ищеца.

В тежест на ответницата е да докаже основанието за задържането на процесната сума.

В редица решения на ВКС - решение № 86 от 14.07.2016 г. по гр. д. № 914/2016 г., ІІ г. о.; решение № 168 от 30.11.2016 г. по гр. д. № 2411/2016 г., ІІ г. о.; решение № 264 от 21.03.2017 г. по гр. д. № 2060/2016 г., ІV г. о.; и решение № 60148 от 02.02.2022 г. по гр. д. 2208/2021 г., ІІ г. о. и др., се приема, че по сега действащия Семеен кодекс от 2009 г. паричните влогове са изключени от режима на съпружеска имуществена общност /не са посочени в нормата на чл. 21, ал. 1 СК/ и представляват лично имущество на съпругатитуляр, независимо от това дали придобиването им е резултат на съвместен принос на двамата съпрузи. По тази причина, съдът намира, че ответницата има право да задържи процесната сума, т.к. тя е нейно лично имущество. В случай, че съпругът-ищец, който не е титуляр на влога, и счита, че е допринесъл за набирането на наличните по него средства, то е разполагал с възможността да защити правата си по реда на чл. 30 СК, като могъл е в едногодишния срок предвиден в чл. 31 СК, след прекратяване на брака им на 17.12.2019 г. да предяви иск за получаване на част от личното имущество.

Следва да му се отхвърли възможността да търси сумата чрез иск за неоснователно обогатяване, при положение, че е разполагал с иска по чл. 30 СК. В тази насока са и възраженията на особения представител назначен на ответницата, доразвити впоследствие и от упълномощения от П. Д. процесуален представител. Ето защо, съдът намира, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

По разноските:

3

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответницата се следват направените в хода на производството разноски в размер на 2005 лв., в съответствие с направеното искане, представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК. Съдът намира, че възражението на процесуалния представител на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ответницата за основателно, поради което същото следва да се намали от претендираната сума 2005 лв. на 1005 лв .

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. Д., ЕГН********** с адрес: гр. Г. О., ул. *** против П. Н. Д., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. В. Т., ул. *** – чрез адв. Г. Г., иск с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 11 500 лв., представляваща сума, с която ответницата неоснователно се е обогатила при продажбата на недвижим имот, за който е съставен нотариален акт № *** на нотариус К.

Боева, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на исковата молба - 13.04.2023 г. до окончателното погасяване на задължението, като неоснователен.

ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН********** с адрес: гр. Г. О., ул. *** да заплати на П. Н. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1005/хиляда и пет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 4