Решение № 474 от 10.07.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова при участието на секретаря Даниела Ив. Танева като разгледа докладваното от Камелия Маринова Касационно гражданско дело № 20258002102254 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на ищцата К. И. Р. чрез пълномощника й адвокат А. П. и на „Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна чрез пълномощника му адвокат А. М. против решение № 224 от 29.11.2024 г., постановено по гр. д. № 401 по описа за 2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново, с което е потвърдено решение № 190 от 27.03.2024 г. по гр. д. № 526/2022 г. на Окръжен съд - Велико Търново за осъждане на „Електроразпределение Север“ АД да заплати на К. И. Р. на основание чл. 49 ЗЗД сумата 60 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й С. М. Т., настъпила на 26.06.2021 г., причинена от служители на ответното дружество, поради допуснато нарушение на предписани правила, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 26.06.2021 г. до окончателното изплащане, като искът по чл. 49 ЗЗД е отхвърлен за разликата от уважения размер от 140 000 лв. до предявения размер от 200 000 лв. и изцяло е отхвърлен предявения от К. И. Р. против „Електроразпределение Север“ АД иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди от 200 000 лв. от същото събитие на основание чл. 50 ЗЗД ведно със законната лихва от датата на увреждането. Решението е постановено при участие на ЗК „Уника“ АД като трето лице-помагач на ответника „Електроразпределение Север“ АД.

1

Ищцата К. И. Р. атакува въззивното решение в частта, с която искът по чл. 49 ЗЗД е отхвърлен, като твърди неправилност при определяне размера на обезщетението и на приетия процент съпричиняване, както и в частта, с която е разгледан и отхвърлен алтернативно съединения иск по чл. 50 ЗЗД с довод за процесуална недопустимост.

Ответникът „Електроразпределение Север“ АД атакува въззивното решение в частта, с която е уважен искът по чл. 49 ЗЗД с доводи за неправилност на изводите на съда.

Страните взаимно оспорват касационните си жалби.

С определение № 1157 от 10.03.2026 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК за преценка дали при уважаване, макар и частично на един от алтернативно предявените искове (в хипотеза като настоящата, когато е предявено едно и също материално право – за заплащане на деликтно обезщетение за неимуществени вреди от едно събитие – но на две алтернативни правни основания, приложението на всяко от които правната норма свързва с различни факти) е процесуално допустимо съдът да разгледа и другия алтернативно съединен иск.

Данните по делото са следните:

Ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й С. М. Т., настъпила на 26.01.2021 г., в резултат на токов удар от скъсан фазов проводник, в размер на 200 000 лв. на основание чл. 49 ЗЗД, алтернативно на основание чл. 50 ЗЗД.

Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 26.06.2021 г. в гр. Златарица, в резултат от силна буря, придружена със силен вятър, гръмотевици и проливен дъжд се е скъсал един фазов проводник (фаза R) на електрическата разпределителна мрежа, собственост на ответното електроразпределително дружество („оператор на разпределителна мрежа“ по смисъла на § 1, т. 34б ДР на ЗЕ и собственик на процесната въздушна мрежа ниско напрежение (ВМНН) в гр. Златарица), по линия „В“ от трафопост № 15 между стълб № 6 и стълб № 7 на ул. "Северно сияние", като проводника откъм стълб № 7, падайки надолу се допира до другия фазов проводник фаза S и по този начин се „офазява“, и след хващането му от сина на ищцата С. М. Т. с дясната му ръка, който е бил и със скъсани и мокри обувки, настъпва смъртта му в резултат от действието на електрически ток с високо напрежение (смъртта се дължи на спиране на сърцето и дишането в резултат от действие на ток с високо напрежение, преминал между дясна китка, гърдите и долни крайници-мокри стъпала и обувки).

Във връзка със спора дали са налице предпоставките за отговорността на ответното дружество и ако са налице дали тя е като възложител на работа на основание чл. 49 вр. чл.

45 ЗЗД или алтернативно - отговорността му като собственик на вещта, на основание чл. 50 ЗЗД, съдът е възпроизвел съдържанието на заключението на съдебно електротехническата експертиза, на справка на Национален институт по метрология и хидрология, филиал гр.

Плевен, хидрометеорологична обсерватория гр. Веилико Търново, на показанията на свидетелите Й. К., К. Й., Н. Ш., С. С. и Н. Т. и на Постановление за прекратяване на наказателното производство от 31.05.2022 г. (влязло в сила на 20.06.2022 г.) по сл. д. № 50/2021 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура - Велико Търново, с което 2 наказателното производство образувано по случая е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, като прокурорът е приел, че в случая не е констатирано действие или бездействие на конкретно длъжностно лице, с което последното да не е изпълнило свое конкретно правно регламентирано задължение и което да е в причинна връзка с настъпилия резултат – смъртта на С. Т., поради което не са осъществени елементите на престъпление по чл. 115 НК и на престъпление по чл. 123, ал. 1 НК.

Апелативният съд се е позовал на разясненията в ППВС № 7/29.12.1958 г. и ППВС № 4/30.10.1975 г. и е посочил предпоставките за ангажиране на деликтна отговорност по чл. 49 ЗЗД. Проследил е нормативната уредба по Закона за енергетиката (чл. 88, чл. 89, т. 4, чл. 113, т. 1), както и по приложимите съгласно чл. 83, ал. 1 ЗЕ Наредба № 9 от 9.06.2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи и по специално чл. 109, чл.

767, чл. 770, чл. 774, ал. 3, чл. 115 от същата и Наредба № 3 от 9.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.

Направил е извод, че е безспорно установено противоправно бездействие на служители на ответното дружество, които не са извършили основен ремонт на въздушната електропроводна мрежа „ниско напрежение“ в гр. Златарица, област Велико Търново, каквото нормативно задължение за ремонт най-малко на 12 години имат според чл. 774, ал. 3 от действащата Наредба № 9 от 9.06.2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи. Бездействието е попречило на служителите на „ЕРП – Север“ АД да констатират, че въздушните медни неизолирани проводници от мрежата „ниско напрежение“ между стълб № 6 и стълб № 7 на ул. "Северно сияние" в гр. Златарица, област Велико Търново са много стари, монтирани преди 1944 г. (заключението на СЕлТЕ) и не са изолирани. Всички свидетели, включително и тези на ответното дружество, установяват, че скъсаните проводници са били в непосредствена близост до земната повърхност, на ул.

"Северно сияние" в гр. Златарица, а вещото лице от техническата експертиза установява, че един от тях и бил под напрежение и по него е протичал ел. ток. В този момент по улицата минавал пострадалият Т. и с дясната си ръка е хванал проводника, като същият бидейки със скъсани мокри обувки през него е протекъл ел. ток. В резултат на това е налице спиране на сърцето и дишането в резултат от действието на ток с високо напрежение. Доказателствата по делото (писмени, гласни и експертно заключение) установяват, че ответното дружество не е изпълнявало нормативноустановените си минимални задължения за контрол върху електроразпределителната мрежа, да извършва основан ремонт веднъж на 12 години.

Апелативният съд е споделил и препратил към изводите на първоинстанционният съд за нарушение на разпоредбите на чл. 177 – 179 от Наредба № 3 от 09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, като е счел, че макар да са изпълнени законовите изисквания, предприетите от ответника действия не са достатъчни.

По отношение размера на определеното обезщетение въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че сумата от 150 000 лв. отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, отчитайки възрастта на пострадалия и на ищцата, факта, че са живеели заедно и установените между тях близки отношения, начина, по който се е отразила внезапната смърт на ищцата. Препратил е към изводите на първоинстанционния съд и относно наличието на 3 съпричиняване (пострадалият С. М. Т. се спрял, огледа скъсания неизолиран проводник от ВМНН и го е хванал с дясната си ръка, въпреки ясно видимото, че той е част от действаща електроразпределителна мрежа и е напълно възможно по него да протича електрически ток с високо напрежение, който може да причини смъртта му и така с поведението си пострадалият е проявил нехайство по отношение на собствения си живот и здраве, без което поведение на пострадалия, наред с допуснатото от служители на ответника възложител нарушение на предписани правила, не би се стигнало до вредоносният резултат), като действията на пострадалия в конкретния причинен процес, без които вредоносният резултат не би настъпил и размера на действителния обем на участието му в причиняването на вредата, води до извод, че приносът му в настъпването на вредоносния резултат е 60 %.

По тези съображения въззивният съд е счел, че следва да се потвърди първоинстанционното решение по иска по чл. 49 ЗЗД, като се присъди сумата 60 000 лв. и искът се отхвърли за разликата над уважения размер от 140 000 лв. до предявения размер от 200 000 лв.

По отношение иска по чл. 50 ЗЗД апелативният съд е посочил, че тази деликтна отговорност на собственика на вещ е лична и обусловена от свойствата на вещта, като предпоставка за ангажирането й е да има вреда, причинена от вещ, имаща опасни свойства и причинна връзка между опасните свойства на вещта и вредата, без при ползването (притежанието) на вещта да е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила. Когато е допуснато нарушение и виновно поведение, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, респ. чл. 49 ЗЗД при възлагане на работа. В случая смъртта на С. Т. е настъпила не пряко от свойствата на вещта, а в следствие на допуснато нарушение на предписани правила, поради което искът по чл. 50 ЗЗД следва да се отхвърли.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

Правната теория разграничава три вида първоначално обективно съединяване на искове по чл. 210, ал. 1 ГПК: кумулативно (при което съдът разглежда и може да уважи всеки от съединените искове), евентуално (при което процесуална предпоставка за разглеждането на евентуалния иск е отхвърлянето на главния иск) и алтернативно (при което съдът може да уважи иска на едно от заявените конкуриращи основания).

Съдебната практика е дала тълкуване, че критерият за определяне вида на съединяването на исковете е дали основанията, на които са предявени, се изключват или могат да са налице едновременно и независимо едно от друго, както и правните последици от уважаването на всеки един от исковете. Правното основание на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищеца в исковата молба, за да извлече претендираното право и заявения от ищеца петитум. Част от служебните задължения на съда по правната квалификация на иска е и преценката за вида на първоначалното обективно съединяване на искове и затова съдът не е обвързан от изявлението на ищеца относно начина на обективното съединяване на исковете, а следва да ги разгледа в поредност, следваща от естеството на правоотношенията. Начина на първоначално обективно съединяване на искове зависи от волята на ищеца само, когато съотношението между исковете не се определя от естеството на материалните правоотношения, предмет на делото.

Първоначално обективно алтернативно съединяване на искове е допустимо, когато ищецът 4 притежава няколко конкуриращи притезания или няколко основания за същото право, които посочва в исковата молба. И в двата случая ищецът претендира един и същ правен резултат, поради наличието на едно и също по съдържание субективно материално право с източник различни факти (основания) или различни субективни материални права, които водят до един и същ материалноправен резултат. В такава хипотеза изрично заявената воля на ищеца, че предявява исковете алтернативно, т. е., че независимо кой от тях ще бъде уважен, интересът му ще е изцяло удовлетворен, определя и вида на съединяване на исковете.