Решение № 47 от 18.01.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Бургас, 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20222100501598 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на Р. Г. П. от ***, чрез пълномощника му адв.Марио Златарев от АК Бургас, против Решение № 260076 от 26.05.2022 г. по гр.д.6548/2020 г. по описа на Бургаски районен съд, с което е отхвърлен искът на въззивника срещу А. Г. И. от *** за приемане на установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на прилежащо към собствения му апартамент, таванско помещение № ***, с площ от 21.33 кв.м., находящо се в таванския етаж в сграда с идентификатор ***, прилежащо към жилище апартамент с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, по силата на нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 166, том I, per.№ 1390, дело № 244 от 16.03.1999 г., на нотариус Кремена Консулова, с per.№ 248 на НК, и за осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението върху процесния имот и с който акт въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата А. Г. И. сумата от 2150 лв - съдебно-деловодни разноски.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост.

По-конкретно се твърди, че са неправилни и не кореспондират с приетите по делото доказателства, изводите на съда, че по делото е безспорно установено, че било налице вътрешно преустройство в апартамента, вследствие на което било обособено складово помещение в същия. Твърди се, че вещото лице по приетата СТЕ изрично е посочило, че в ТД „Приморе" не се съхранява одобрен архитектурен проект за вътрешно преустройство в апартамент с идентификатор ***, а първоинстанционният съд е приел, че въпросният архитектурен проект, цитиран като приложение към нотариален акт № 166, том I, peг.№ 1350, дело № 244 от 16.03.1999 г., е именно за вътрешно преустройство 1 в апартамента, вследствие на което да е обособено складово помещение в същия.

Излагат се твърдения, че ответникът, върху когото лежи тежестта за доказване на този факт, не само не е установил, че е било извършено вътрешно преустройство по одобрен архитектурен проект, в резултат от което било обособено складово помещение в апартамент с идентификатор ***, но и от приетите по делото доказателства би могъл да се направи единственият извод, че не е налице подобно преустройство, което е довело до обособяването на складово помещение в апартамент с идентификатор ***.

На следващо място се твърди, че неправилно и необосновано съдът е приел, че „в нотариалният акт е отразено наличие на такова обслужващо обекта помещение в очертанията на самото жилище", като този извод на съда е в противоречие както с представения нотариален акт № 166, том I, per.№1350, дело № 244 от 1999 г., така и с приетото заключение по СТЕ, в която вещото лице изрично е посочило, че в апартамента няма обособено складово помещение.

Оспорват се като неправилни и изводите на съда, че процесното помещение № ***, с площ от 21.33 кв.м., находящо се в таванския етаж в сграда с идентификатор *** не представлява прилежащо помещение към апартамент

№***, като се твърди, че тези изводи противоречат на приетите по делото доказателства - нотариални актове, договор за доброволна делба и пр., в които ясно е записано, че процесното таванско помещение № *** е прилежащо към апартамента на ищеца.

Твърди се, че е неправилен, голословен и необоснован предвид представените по делото доказателства, изводът на съда, че предназначението на таванското помещение по "проект", не било като складови помещения. Твърди се, че от приложените договор за доброволна делба на наследствен съсобствен имот с нот.заверка на подписите акт №43, том I, вх. Per. №529 от 27.01.1999 г., както и от Констативен нотариален акт за собственост N916, т о м I, per. N°462, дело №49, от 27.01.1999 г. е видно, че процесното таванско помещение е изрично посочено като принадлежност към апартамент с идентификатор ***, и по делото липсват доказателства, че в периода от издаването на Констативен нотариален акт за собственост № 16, том I, per. № 462, дело № 49 до 16.03.1999 г., когато е подписан нотариален акт № 166, том І, per. № 1350, дело № 244, е налице проведена законосъобразна процедура по обособяване на процесното таванско помещение № *** в самостоятелен обект - ателие за творческа дейност, още повече, че от заключението на вещото лице е видно, че процесното таванско помещение не отговаря на изискванията на действащото към момента законодателство, както и на предходните ЗТСУ и ЗПИНМ за ателие.

Твърди се, че с оглед представените доказателства е невъзможно да се направи извод, че процесното таванско помещение имало самостоятелно функционално предназначение и/или е имало такова назад във времето.

Твърди се, че са неверни и оборени от заключението на вещото лице, твърденията на ответника, че в сутерена на сградата имало обособени отделни складови помещения, които да бъдат прилежащи към който и да е самостоятелен обект в сградата.

Излагат се съображения, че доказателствата по делото по категоричен начин установяват, че процесното таванско помещение № *** няма и не може да има самостоятелен статут и не може да е обект на самостоятелни вещни права, придобити независимо дали посредством деривативен или оригинерен способ, тъй като по закон е придадено към жилището, което обслужва, поради което върху него не може да съществува самостоятелно право на собственост и то не може да бъде придобито чрез давностно владение.

Сочи се, че ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване, че е 2 собственик на процесното таванско помещение № ***, по силата на нотариален акт №166, т о м I, per. №1350, дело №244 от 16.03.1999 г., поради което обжалваното решение е неправилно, необосновано, противоречащо на константната съдебна практика. Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения ревандикационен иск. Претендират се съдебни разноски. Няма искания по доказателствата.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

Въззиваемата А. Г. И. оспорва като неоснователна въззивната жалба с писмен отговор в срока по чл.263 от ГПК, както и чрез процесуалния си представител – адв.Станимира Стойчева от САК – в съдебно заседание.

Твърди се, че доводите на въззивника са неоснователни, част от тях са неверни и са опит за подмяна на мотивите на първоинстанционния съд. Твърди се, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му първоинстанционният съд подробно е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, на които е основал своите фактически констатации и е достигнал до законосъобразния и обоснован прА.н извод, че ищецът не е придобил правото на собственост по силата на покупко-продажба върху таванско помещение № 5 с площ от 21,33 кв.м.

На първо място се твърди, че от представения от самия ищец нотариален акт N 166, том I, per.N 1390, дело N 244 от 16.03.1999 г. на нотариус Кремена Консулова, се установява, че с посочения договор за продажба, ищецът е закупил от бащата на ответницата Г. С. И. само и единствено изрично и точно описания в цитирания нотариален акт апартамент, състоящ се от описаните в акта помещения три стаи, вестибюл, кухня, баня, тоалетна и антре, с три балкона, ведно с прилежащото към него, обособено в самия апартамент складово помещение "общо застроени върху 103,29 кв.м.", съотв.Г. С. И. никога не е продавал на ищеца, нито последният е купувал от него, посоченото в исковата молба таванско помещение № ***. Сочи се, че твърдението на ищеца в исковата му молба, че в нотариалния акт е допусната техническа грешка, като таванското помещение N *** прилежащо към жилището е описано като „складово помещение“, е невярно и не се доказва от нито едно събрано по делото доказателство.

Твърди се, че заключението на съдебно-техническа експертиза подкрепят изводите на първоинстанционния съд, съотв.оборват твърденията във въззивната жалба относно описания в нотариалния акт като приложение архитектурен проект за вътрешно преустройство на апартамента. Излага се, че обстоятелството, че към настоящия момент в апартамента няма складово помещение, е ирелевантно и не може да легитимира ищеца като собственик на процесното таванско помещение.

На следващо място се твърди, че са неоснователни изложените от въззивника доводи относно "ателие за творческа дейност".

Изложени са подробни твърдения по фактите относно характера и предназначението на сградата, в която се намира процесното таванско помещение. Твърди се, че според установеното от вещото лице и от показанията на разпитаните свидетели, таванският етаж на сградата е построен с предназначение за живеене на работници и прислуга като от построяването му в него са разположени "8 бр. самостоятелни стаи на целия тавански етаж с по 1 обща тоалетна в двата края на етажа и пералня с мивка за общо ползване от живеещите на етажа", което разположение не е променено и към настоящия момент.

Твърди се, че предвид установеното по делото, че таванският етаж на сградата е изграден с предназначение за живеене, помещенията в него са построени за живеене със 3 съответно изградените на етажа 2 тоалетни и перално помещение с лята мивка за общо ползване от живеещите на етажа, а не като складов и изградените в таванския жилищен етаж на сградата помещения никога не са били складови помещения, нито принадлежност (обслужващи помещения) към жилищата в сградата, първоинсганционният съд правилно е приел, че таванския етаж на сградата и обособените в него тавански стаи (една от които е таванско помещение № ***) са изградени като предназначени за живеене, а не като складови помещения и от построяването на сградата през 1938 г. до настоящия момент те никога не са били складови помещения. Твърди се, че с оглед изложеното, невярно е твърдението във въззивната жалба, че “от заключението на вещото лице е видно и че процесното таванско помещение не отговаря на изискванията на действащото към момента законодателство , както и съгласие нормите на предходните ЗТСУ и ЗПИНМ”, още повече, че сградата е построена през 1938 г. - при действието на Законъ за благоустройство на населените места, а ЗПИНМ е приет след построяването на сградата с ДВ, бр. 227/1949 г. Сочи се, че съгласно последователната съдебна практика на ВС и на ВКС, изискванията към сградите и съотв. към жилищата се преценяват според действащите норми към момента на построяването им.

Ето защо се твърди, че са неоснователни твърденията във въззивната жалба, че съдът не е отчел законовите изисквания както към момента, при действието на ЗУТ, така и назад във времето при действието на ЗТСУ и ЗПИНМ.

Твърди се, че доколкото Г. С. И., извън разпореждането по нотариалния акт № 166, том I, дело № 244 от 16.03.1999 г., не се е разпореждал по никакъв начин, включително не е продавал, никаква друга своя собственост в сградата, построена в ПИ с идентификатор ***, с адрес в ***, ответницата А. И. като негов единствен наследник по закон, и към настоящия момент се явява етажен собственик, притежаващ собственост в самостоятелни обекти (имоти), находящи се в сградата.

Твърди се, че с решение по гр.д.4446/1995 г. на ВКС, IV г.о. на основание чл.7 от ЗВСВОНИ, собствеността върху одържавените имоти - посочените апартамент и таванско помещение № ***, е възстановена на наследниците на С. Г. И. - С. С. и Г. И. и с договор за доброволна делба от 27.01.1999 г., наследниците на С. Г. И. - С. С. и Г. И., са извършили делба на съсобствените им, получени по наследство и реституция, имоти помежду си. С извършването на доброволната делба между наследниците на С. Г. И., бащата на ответницата е станал индивидуален собственик на описаните в дял I от този договор апартамент и таванско помещение № ***. Твърди се, че нито от този договор за доброволна делба, нито от съставения на 27.01.1999 г. констативен нотариален акт за собственост № 16, том I, дело 49 на нотариус Кремена Консулова, следва, че таванско помещение № *** е било складовото обслужващо помещение на апартамента, отреден в дял на наследодателя на ответницата.

Разпечатката съдържа 32 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6e1d0620-198d-4bab-b7e2-21d4226a6f79