Решение № 12892 от 29.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12892 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20241110129817 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД от В. П. Д.,ЕГН **********,с адрес П,вила „М“ П парк,срещу Я. И. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 10000 лева ( 5112,92 евро ) обезщетение за неимуществени вреди.

Ищецът твърди,че на 09.07.2020 г.са започнали политически протести,в които участвал и бил обвинен,че финансира,поради което ищецът бил задържан на 01.09.2020 г. за проверка на заведение,както и за отнемане лиценз на кредитна институция. Твърди се,че през 2021 г. Антикорупционният фонд излъчил свое разследване. Ищецът сочи,че ответникът се опитал да омаловажи разследването като в свой фейсбук профил публикувал обидни и клеветнически твърдения към ищеца. Ищецът претендира сумата от 10000 лева ( 5112,92 евро ) обезщетение за неимуществени вреди. Моли съда да уважи предявения иск.

Ответникът Я. Д. в подадения писмен отговор оспорва иска като неоснователен и недоказан като сочи,че не публикува на фейсбук страница,а единствено в сайта „Г“. Оспорва се материалът да съдържа клеветнически твърдения,в подобен смисъл имало множество предходни публикации,твърди се,че последиците за здравословното състояние на ищеца не се намират в причинна връзка с публикацията. Ответникът моли съда да отхвърли исковата претенция.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Представени са амбулаторни листове и документи от медицински 1 изследвания на В. П. Д..

По делото са представени журналистически публикации относно В. Д..

В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита на свидетелката Т се установява,че е служител в търговско дружество на ищеца. Според свидетелката Т за публикацията на Я. Д. узнала от И Бв тази статия имало твърдения,че В. Д. е лихвар,както и се съдържали твърдения,че е поръчител на убийство. Според свидетелката Т В. Д. е подреден и целенасочен човек,а след публикацията се променил – станал избухлив,нетърпелив. Разпитан в съдебно заседание,свидетелят Д е казал,че познава В. Д. повече от тридесет години,както и са работили заедно по съвместни проекти. Свидетелят видял статия в интернет пространството с автор Я. Д. няколко дни след като В. Д. и И Б отишли в парламента,където те били представени в негативен аспект – Б като лека жена,а Д. като лихвар и поръчител на убийство. Свидетелят Д депозира показания,че някои от хората,с които работили заедно,са се отдръпнали.

От приетото заключение по изслушаната съдебно-медицинска експертиза се установява,че основни причини и рискови фактори за диабет са наднорменото тегло,вида на диетата – ако включва захар,наситени мазнини и др.,липсата на физическа активност,генетична предразположеност,възраст над 45 години,наличие на преддиабетно състояние,тютюнопушене,както и прием на определени видове лекарства,депресия,стрес,не се доказват повишени гликемични нива за период от три месеца преди датата на провеждане на изследването,въз основа на медицинските документи не може да бъде направен извод за намална дата на диабета,а единствено категорично доказателство е високото ниво на гликирания хемоглобин.

Според заключението по съдебно-техническата експретиза се установява,че в социалната мрежа фейсбук са налични три профила ( неверифицирани ) с имена Я. Д.,в единия профил има един приятел,няма добавени публикации,има създаден профил на 09.11.2017 г. с 20000 последователи,който е активен,в него са запазени данни относно пол,година на раждане,местоживеене,семейно положение,в който профил има множество публикации. Наличен е и създаден профил на 13.10.2011 г. с 40000 последователи с множество публикации и отразени данни за място на раждане,година на раждане,образование,семейно положение. Процесната публикация не е налична в нито един от описаните профили,възможно е в изследваните профили да са съществували публикации,които да са премахнати от титуляра,ограничени по видимост или дори премахнати от платформата „Фейсбук“ като такива публикации не могат да бъдат проверени и възстановени чрез технически средства и тяхното съществуване не може да бъде потвърдено или отречено. Проверка в публични интернет архиви не установява наличие на съхранени копия от процесната статия. Статията е публикувана от сайта Safe news на 02.03.2024 г. в 11,28 часа с посочен автор Safe news като не е налична информация за брой прочитания и споделяния на статията. Според експертното заключение на сайта Lentata.com процесната статия е била налична поне до 03.11.2024 г. като тази статия е публикувана на 01.03.2024 г. с посочен автор Я. Д.. В статията има HTML таг към фейсбук страница,която е била налична на профила с идентификатор *****,а при отваряне на линка се установява,че статията вече не е достъпна,но според 2 запазените архивни копия статията е била прочетена поне 5301 пъти. Статията е била налична в сайта Mediamall.info поне до 31.05.2024 г. Според експертното заключение регистрацията на профил е достъпна за всеки,профолите не са верифицирани чрез проверка за самоличност или покрИ.е на критерии за автентичност. Процесната фейсбук публикация не е запазена,поради което не може да се даде заключение за идентичност на публикациите в сайтове спрямо публикация във фейсбук страница.

Установява се от писмо от СГС,нохд № 1896/2024 г.,че В. П. Д. е подсъдим за престъпление по чл.116,ал.1,т.7 и 9 от НК,вр.чл.115,вр.чл.20,ал.2 от НК.

Според протоколно определение от 04.02.2025 г.,постановено по нохд № 153/2021 г. по описа на СГС съдебното производство е прекратено и делото е изпратено за отстраняване на процесуални нарушения на СГП.

С определение,влязло в сила на 27.04.2025 г.,СГС е изменил постановление на СГП за прекратяване на наказателно производство по отношение на В. П. Д. като е изменено основанието за прекратяване – а именно,че деянието не съставлява престъпление по чл.321 от НК.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Уважаването на иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е обусловено от провеждането на доказване,че е осъществено деяние от ответника,с което се нарушава принципа да не се вреди на другиго,настъпили са вреди,които са пряка и непосредствена последица от деянието. Провеждането на доказване за наличието на деяние,вредоносен резултат и причинно-следствена връзка между тях е възложено в тежест на ищцовата страна,докаго съгласно чл.45,ал.2 от ЗЗД е установена оборима презумпция за вината,поради което ответникът следва да установи обстоятелства,които изключват вината му.

Когато доказателствената тежест е възложена на някоя от страните в производството,тази страна е длъжна да проведе пълно доказване,т.е. да бъде установено по несъмнен,еднозначен и категоричен начин,че съответна предпоставка се е реализирала,а ако доказването не е пълно,тази страна следва да понесе последиците от липсата на проведено пълно доказване.

В настоящия случай при съобразяване становищата на страните спорен е въпросът дали е налице деяние,което да е реализирано от ответника Д..

Деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД може да бъде ангажирана само за лични действия,извършени в нарушение на правилото,че не следва да се причиняват вреди на други лица. За да бъде ангажирана отговорността на ответника,необходимо е да бъде доказано,че именно ответникът е автор на текст,в който се съдържат обидни и клеветнически твърдения към ищеца.

Софийският районен съд намира,че не е проведено пълно доказване на съдържанието на статията,както и на авторството й,а именно че представлява текст,публикувян на фейсбук страница на ответника Д.. Съдът приема,че при отчитане заключението по съдебно-техническата експертиза,според което профилите не са верифицирани,както и предвид това,че статията и нейното съдържание не са запазени в никой от достъпните архиви,не е проведено пълно доказване,че е публикувано изявление,изхождащо от ответника Д. със съответно съдържание,съдържащо негативни изявления към ищеца Д..,което 3 представлява достатъчно основание,за да бъде отхвърлена исковата претенция.

Дори да не бъдат възпрети вече изложените съображения за недоказаност авторството на деянието,съдът намира,че е налице и още едно основание за отхвърляне на иска. Съгласно чл.32 от Конституцията всяко лице се полза със защита срещу посегателство спрямо честта и доброто му име.

Правото на мнение обаче също е конституционно регламентирано за всяко лице,което може да разпространява своето мнение,в това число и публично – в този смисъл е чл.39 от Конституцията. Съдът,отчитайки наличието на двата конституционни принципа,намира,че следва да бъде възприето,че првото на изразяване на мнение е ограничено по начин,по който това мнение не следва да засяга честта или достойнството на другиго. Това означава,че е забранено разпространяване на обидни или клеветнически твърдения по отношение на други лица,но не може да бъде отречено правото на изразяване на мнение в негативен аспект. Мнението представлява оценка или възприятие на лицето относно определени факти и обстоятелства,съдържа анализа на определени факти като дори мнението да е негативно,изразяването на мнение не може да породи основание за ангажиране отговорността на лицето. Изразяването на мнение относно публична личност и неговата дейност не се явяват неограничени,а ограничаването свободата на изразяване е обусловено от това,че не следва да бъдат засягани личността,честта и достойнството на лицето – чл.32 от Конституцията изрично предвижда,че всяко лице се ползва от защита срещу посегателство върху честта,достойнството и доброто име.

Съдът приема,че израза безскрупулен лихвар не представлява нито обида,нито клевета,защото лихварството не е забранена по закон дейност,а макар описанието безскрупулен да има негативна насоченост към ищеца,този израз представлява мнение,за което деликтна отговорност не може да бъде ангажирана. При това положение,както и като отчете,че не е доказано авторството на публикацията,съдът приема,че исковата претенция подлежи на отхвърляне.

При този изход на делото и като съобрази,че ответникът претендира присъждане на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да бъдат присъдени такива в размер от 1200 лева ( 613,55 евро ).

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.45 от ЗЗД,предявен от В. П.

Д.,ЕГН **********,с адрес П,вила „М“ П парк,срещу Я. И. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С, за осъждане на ответника да заплати сумата от 10000 лева ( 5112,92 евро ) обезщетение за неимуществени вреди вследствие публикация на фейсбук профил на ответника.

ОСЪЖДА В. П. Д.,ЕГН **********,с адрес П,вила „М“ П парк да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на Я. И. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от 613,55 евро ( шестстотин и тринадесет евро петдесет и пет евроцента ) съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.

4

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5