Решение № 830 от 04.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 830 гр. Варна, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Х.ва - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Х.ва - Желева Административно наказателно дело № 20253110200800 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Х.

Н. З., ЕГН ********** с адрес гр.Аксаково, ж.к.“***“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, депозирана чрез процесуален представител адв. Кр.Т. от АК - гр. Варна против Наказателно постановление № 24-0445-001051, издадено на 31.01.2025г. от Началник група в ОД МВР-Варна, РУ Аксаково, с което са му наложени : административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че НП е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва се изцяло фактическата обстановка описана в него.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се представлява в три поредни заседания от адв.П.Г.. Същият поддържа жалбата на посочените в нея основания. По съществото на делото адв.Г. пледира за отмяната на НП, тъй като счита, че за възз. не е установено по категоричен начин, че именно той е управлявал автомобила.

Наказващият орган , редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представитеюрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш, 1 като моли същият да бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Х. Н. З. е правоспособен водач на МПС, като притежава СУМПС №285923926, валидно до 13.10.2027г. за категории С, В, М, АМ, ТКТ. В периода от 2000 г. до м.08.2024г. спрямо него били издадени и влезли в сила общо 8 наказателни постановления и 6 електронни фиша.

На 07.12.2024г., около 02:50 часа свидетелите К. Н. Н. и В. Д. П., двамата полицейски органи при РУ-Аксаково при ОД на МВР-Варна били на работа като изпълнявали задълженията си. Двамата се намирали на пътя между гр.Игнатиево и гр.Аксаково, като извършвали проверки във връзка с изоставен на пътното платно автомобил. Там били и други служители на специализираните полицейски сили при ОД на МВР-Варна.

В същото време по пътя от гр.Игнатиево към гр.Аксаково , с лек автомобил марка “Фолксваген Пасат“ , с рег.№Т 8515 КК, собственост на Г. Н. З. се придвижвал възз.

Х. З.. При наближаване на полицейските служители възз. спрял в близост до тях.

Органите на реда му подали знак да продължи движението си, при което възз. започнал да форсира автомобила , да го премества напред-назад, без да може да потегли. Горното пътно поведение привлякло вниманието на органите на реда и те решили да извършат проверка на водача. Полицейските служители осветили автомобила на възз. и му подали знак да отбие и спре. Възз. преустановил движение и органите на реда предприели проверката, като разпоредили на водача да излезе от автомобила. При излизане на възз. З. от автомобила, органите на реда преценили, че същият се държи неадекватно, като според тях бил в нетрезво състояние. Чрез документите му за самоличност и СУМПС те установили самоличността му като Х. Н.

З.. Органите на реда обяснили на възз., че следва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 , като му разяснили и последиците от отказа да бъде тестван. Въпреки това, възз.З. не се съгласил да бъде изпробван и отказал теста за употреба на алкохол, като заявеният от него отказ бил възприет както от св.Н., така и от св.П.. Възз. отказал тест и за употреба на наркотични вещества. Предвид отказа на водача, св.Н. издал на възз.талон за медицинско изследване №0172750, в което вписал, че той отказва да бъде изпробван за алкохол с Алкотест дрегер, както и че трябва да се яви МБАЛ Св.Анна. В талона било вписано още, че отказът е направен в 02:52ч., както и че възз. следва да се яви във МБАЛ Св.Анна до 50 мин от часа на връчване на талона-връчен в 03:30ч. Възз. отказал да подпише талона за изследване, което било удостоверено с подписа на св.П..

2

При така установеното, още същата вечер св.Н. съставил срещу въззивника АУАН за нарушение на чл.174, ал.3,пр.1 от ЗДвП, тъй като отказва тест за употреба на алкохол с техническо средство. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който отказал да го подпише, което било удостоверено с подписа на св.П..

Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел, че фактическите и правните констатации на актосъставителя. НП било връчено лично на жалбоподателя на 10.02.2025г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, талон за медицинско изследване, писмо от РУ Аксаково при ОД на МВР – Варна УРИ 445002179 от 25.05.2024г. ведно със служебна бележка от МБАЛ СВ.Анна Варна, писмо от ОД на МВР – Варна рег. № 365000-39719 от 06.06.2025г., съдържащо три снимки на лицето Х. Н. З. от документи за самоличност, писмо от ОД на МВР – Варна рег. № 365000-43376 от 20.06.2025г. съдържащо три снимки на лицето И. Д. Н. от документи за самоличност, препис извлечение от акт за смърт на лицето И. Н. и други, които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията депозирани в с.з. от свидетелите К. Н. Н. и В. Д. П. – очевидци на отказа за тестване с Алкотест дрегер. Съдът не намери опора в обстоятелствата по делото , за да не се довери изцяло на показанията на тези свидетели. Двамата свидетели са случайни очевидци на събитията, които съобщават. За тях не се събраха данни, така щото да се счита, че те са заинтересовани пряко или косвено от изхода на делото, или пък между тях и въззивиника да има отношения пораждащи съмнение в безпристрастността им.

Техните показания са взаимно допълващи се. Несъществените разминавания в показанията на двамата полицейски служители са напълно житейски логично оправдани. Все пак се касае за полицейски служители, които ежедневно се сблъскват с подобни прояви. Техните показания по отношение на главния факт на доказване в настоящото производство – че възз. е бил водач на МПС и че е отказал тестване за употреба на алкохол на датата посочена в АУАН и НП, са последователни, логични и взаимно допълващи се. Нещо повече в своите показания, органите на реда са категорични, че именно възз. е бил лицето, което са установили при пътната проверка на 07.12.24г. да управлява лек автомобил “Фолксваген Пасат“ , с рег.№Т 8515 КК на пътя от гр.Игнатиево към гр.Аксаково. Органите на реда са и категорични, че самоличността на водача е установена чрез представените от него лични документи, в това число и СУМПС. При предявяване на снимковите изображения от личните документи на възз., а именно снимка от лична карта , издадена на 20.01.2020г., снимка от СУМПС, издадено на 03.10.2012г. и валидно до 03.10.2022г. /унищожено/, св.Н. е 3 категоричен, че именно това лице е било обект на проверката на пътя. Нещо повече, при предявяване на снимковите изображения от личните документи на И. Н. /поискан за разпит от защитата, за когото бе установено, че е починал на 27.01.25г/ актосъставителят Н. е категоричен, че това лице му е непознато и че не той е бил водач на автомобила в процесната нощ.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 24.02.2025г. чрез ССЕВ, видно от разпечатката от системата/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник група в ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и в него не фигурира ЕГН на последния. Формално е налице нарушение, но същото не е от естество да наруши правото на защита на санкционираното лице да научи в какво точно е обвинено.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е отказал да му 4 бъде извършена проверка за употреба на алкохол с полеви тест. От фактическите обстоятелства в АУАН и НП недвусмислено става ясно, че АНО е приел, че е налице отказ от извършване на проверка с техническо средство Алкотест дрегер.

Според чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и с глоба 2000 лв. Законодателят е въвел две форми на изпълнителното деяние на посоченото нарушение: 1. отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; 2. неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

В АУАН описаното адм. нарушение е управление на лек автомобил „“Фолксваген Пасат“ , с рег.№Т 8515 КК на 07.12.2024г, около 02:52 ч. по път VA R 2024 от гр.Игнатиево към гр.Варна и отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство алкотест дрегер.

Същите фактически обстоятелства, се съдържат в обстоятелствената част на НП с допълнителна информация, че за лицето не е постъпила кръвна проба за изследване.

В мотивите на НП буквално е възпроизведено административнонаказателното обвинение по АУАН.