Решение № 118 от 25.03.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Плевен, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500105 по описа за 2025 година С решение №998 от 16.07.2024 г. по гр.д. №1622/2024 г. Плевенски Районен съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения от В. В. А., с ЕГН: **********, от с.

С. ***, ул. *** ***, общ. Плевен, обл. Плевен против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. с т. 1 от ЗОДОВ и с цена 10 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Недоволен от решението е останал В. В. А. и е подал чрез адв. Н. Я. въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения иск. Адв. Н. Я. моли на основание чл.38, ал.2 от ЗА да му бъде определено и присъдено възнаграждение за защита в двете инстанции.

За разглеждането на жалбата е образувано в.гр.д. №723/2024 г. по описа на Плевенски Окръжен съд. С определение №1413 от 09.10.2024 г. е:

ПРЕКРАТЕНО производството по в.гр.д. №723/2024 г. по описа на Плевенски Окръжен съд и е

ВЪРНАТО делото на Плевенски Районен съд със следните указания за надлежно администриране на въззивната жалба:

-да се връчи съгласно чл.263, ал.1 от ГПК на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ препис от въззивната жалба на В. В. А. и - след надлежно извършена размяна на книжата по чл.263 от ГПК, 1 въззивната жалба ведно евентуално с отговора на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да бъдат изпратени по компетентност на Плевенски Окръжен съд.

В изпълнение на така дадените указания Плевенски Районен съд е връчил на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ на 09.01.2025 г. препис от въззивната жалба на В. В. А.. В указания срок – до 10.02.2025 г. вкл. отговор не е депозиран и въззивната жалба отново е изпратена в Плевенски Окръжен съд, където за разглеждането й е образувано в.гр.д. №105/2025 г.

С определение №262 от 17.02.2025 г. въззивната жалба е приета за допустима и редовна и делото е насрочено в о.с.з. за разглеждането .

В о.с.з. на 13.03.2025 г. В. В. А. поддържа жалбата си, а ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ моли да бъде оставена без уважение с аргумента, че въззивникът е многократно осъждан и е търпял наказания „лишаване от свобода“, като обвиняването и задържането му в ареста не са били „необичайни и изненадващи за него“.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На 15.07.2021 г. е било образувано досъдебно производство за извършено на 21.04.2021 г. престъпление по чл.316 във вр. с чл.308, ал.2 вр. с ал.1 от НК.

С постановление от 16.09.2021 г. на разследващия орган по пр.пр.

№4053/2021 г. по описа на РП-Плевен В. В. А. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено на 21.04.2021 г. престъпление по чл.316 във вр. с чл.308, ал.2 вр. с ал.1 от НК.

С постановление на прокурор при РП-Плевен от 16.09.2021 г. по посочената пр.пр. В. В. А. е задържан за срок до 72 часа за довеждането му пред РС-Плевен.

С определение №391 от 17.09.2021 г. по ч.н.д. №1722/2021 г. РСПлевен е отхвърлил като неоснователно искането на РП-Плевен спрямо В. В.

А. да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Вместо това РС-Плевен е взел спрямо В. В. А. мярка за неотклонение „подписка“ и го е освободил от съдебната на РС-Плевен е потвърдено с определение №377 от 21.09.2021 г. по в.ч.н.д. №626/2021 г. на ОС-Плевен.

С постановление на прокурор при РП-Плевен от 14.01.2022 г. по посочената пр.пр. е върнато на В. В. А. СУМПС №260052204/19.06.2018 г.

С постановление на прокурор при РП-Плевен от 01.08.2022 г. е прекратено наказателното производство по пр.пр. №4053/2021 г. на РП-Плевен и е отменена взетата по отношение на В. В. А. мярка за неотклонение „подписка“.

В о.с.з. на 04.06.2024 г. е разпитана съжителстващата с В. В. А. жена – З. Д. А.А. Тя твърди, че докато В. имал шофьорска книжка, се скитали по чужбина, за да се прехранват. Като му взели книжката, 11 месеца били много 2 затруднени – глад, мизерия, борчове. Свидетелката твърди, че при проверката на 21.04.2021 г. В. бил бит и после го водила по болници, защото имал уплах от боя, силно главоболие, не можел да спи. Твърди, че имало медицински документи, но ги дали в полицията и там ги загубили.

Видно от писмо изх. №05-28-1/13.06.2024 г. на ЦСМП-Плевен, преглед на В. В. А. на 21.04.2021 г. не е регистриран в ЦСМП-Плевен.

В о.с.з. на 11.07.2024 г. е разпитан И. Г. М. – мл.полицейски инспектор в с. С. ***, който е участвал в извършената на 21.04.2021 г. проверка. Свидетелят твърди, че В. В. А. не е оказал съпротива при проверката, при която се усъмнили в истинността на шофьорската му книжка, защото била гръцка, с по-дълга от 10 години валидност и защото водачът не бил грамотен – не знаел писмено български език.

При така установената фактическа обстановка правилно Плевенски Районен съд е приел, че от формална гледна точка е осъществен фактическият състав за отговорност на държавата по чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ – В. В. А. е бил задържан под стража за около 24 часа и наказателната репресия срещу него е продължила от 16.09.2021 г. до 01.08.2022 г., когато наказателно производство е било прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление.

За установяване характера, интензитета и трайността на последиците от незаконното обвинение върху физическото и психическото здраве на В. В. А.

Плевенски Районен съд е събрал доказателства, които обаче не е анализирал детайлно и за които неправилно е приел анблок, че не са достатъчни да установят претърпените неимуществени вреди.

В исковата молба като претърпени неимуществени вреди са заявени следните: безсъние, тревожност, ежедневни тревоги за бъдещето, обществена дискредитация, дистанциране на хората от ищеца като от „престъпник“.

Според съдебната практика /обективирана напр. в Решение № 53 от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3528/2018 г., III г. о., ГК/, „когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение и мярка за неотклонение, ищецът не е длъжен да твърди и доказва преживения обичаен страх от наказателната отговорност и получения обичаен дискомфорт от упражнената принуда. Те следват от закона“ . В случая обаче, са събрани гласни доказателства и въззивната инстанция намира, че на база свидетелските показания на З. Д. А.А може да се направи извода, че В. В. А. се притеснявал за изхода на наказателното производство и това е довело до безсъние, тревожност, ежедневни тревоги за бъдещето, което е зависело от наличието на шофьорска книжка и възможността за препитание чрез пътувания в чужбина.

При липса на твърдения в исковата молба, че ищецът е бил бит и че това по-конкретен начин се е отразило на неговото физическо и психическо здраве, е безпредметно да се обсъждат свидетелските показания на З. Д. А.А в съответната им част, която и не кореспондира с другите събрани писмени и 3 гласни доказателства.

Обществена дискредитация, разбирана като лишаване/подриване на извоювани обществен авторитет и репутация на примерен гражданин, категорично не се установи. Напротив – във въззивното производство се представи електронна справка за съдимост, от която е видно, че В. В. А. е осъждан 21 пъти – за всякакви престъпления, предпоследното от които е било извършено на 01.10.2018 г., а последното – на 12.05.2023 г., т.е. и преди, и след 21.04.2021 г. лицето вече е било дискредитирано като примерен гражданин, заслужаващ общественото доверие.

Плевенски Окръжен съд счита, че справедливият размер на обезщетението, съответен на установените по делото неимуществени вреди, е 2 000 лв. Не се установиха обстоятелства, подкрепени от доказателства, които да обосновават присъждане на обезщетение над 2 000 лв. до претендираните 10 000 лв.

За пълнота на изложението – следва да се каже, че абсолютно ирелевантно за спора е какви са изискванията за издаване на българско СУМПС и дали В. В. А. отговаря на тези изисквания, поради което и аргументите в тази насока в обжалваното решение са несъстоятелни и няма да бъдат обсъждани от въззивния съд.

В заключение – обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която предявеният иск е отхвърлен за сумата от 2 000 лв. и вместо него следва да бъде постановено друго, с което иска да бъде уважен за тази сума, ведно със законната лихва от 01.08.202 г. /когато е постановен прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство – по арг. от т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК/.

В останалата си част – за разликата от 2 000 лв. до 10 000 лв. решението се явява правилно /но по различни от изложените в него съображения/ и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед този изход на спора, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ следва да заплати в полза на В. В. А. сумата от 15 лв., явяваща се ДТ за първоинстанционното и за въззивното производство. На основание чл.38, ал.2 от ЗА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ следва да бъде осъдена да заплати в полза на адв. Н. Я. адв. възнаграждение за защита в първоинстанционното производство в размер на 500 лв., както и възнаграждение за защита във въззивното производство в размер на 500 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение №998 от 16.07.2024 г. по гр.д. №1622/2024 г. по описа на Плевенски Районен 4 съд в частта му, с която предявения от В. В. А., с ЕГН: **********, от с. С.

***, ул. *** ***, общ. Плевен, обл. Плевен срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ е ОТХВЪРЛЕН като НЕОСНОВАТЕЛЕН за сумата от 2 000 лв. и вместо него ПОСТАНОВИ СЛЕДНОТО:

О С Ъ Ж Д А на основание чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати в полза на В. В.

А., с ЕГН: **********, от с. С. *** сумата от 2 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от задържането за срок до 72 часа с прокурорско постановление по пр.пр. №4053/2021 г. по описа на Плевенска Районна прокуратура – за времето от 16.09.2021 г. до 17.09.2021 г. и за повдигнатото на 16.09.2021 г. обвинение в извършване на престъпление по чл.316 във вр. с чл.308, ал.2 вр. с ал.1 от НК по пр.пр. №4053/2021 г. по описа на Плевенска Районна прокуратура, прекратено с прокурорско постановление от 01.08.2022 г., поради това, че извършеното деяние не е престъпление, ведно с ъ с законната лихва от 01.08.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО решение №998 от 16.07.2024 г. по гр.д. №1622/2024 г. по описа на Плевенски Районен съд в останалата му обжалвана част.

О С Ъ Ж Д А на основание чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати в полза на В. В.

А., с ЕГН: **********, от с. С. *** сумата от 15 лв., явяваща се ДТ за първоинстанционното и за въззивното производство.

ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати в полза на адвокат Н. Я. Я. от Адвокатска колегия – Плевен, с БУЛСТАТ 178769435 сумата от общо 1 000 лв., от които 500 лв. – адв. възнаграждение за защита в първоинстанционното производство и 500 лв. – адв. възнаграждение за защита във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1месечен срок от връчването му, при условията на чл.280 и сл. от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5