Решение № 7155 от 26.06.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 13640/2022
- Вид
- Решение № 7155
- Подписан
- 26.06.2022
- Състав
- СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 8 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 286 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 7155 гр. София, 26.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110113640 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 49910/15.03.2022 г., предявена от „Ю.“ ЕООД /понастоящем У. Е. ЕООД/ срещу Д. Д. Б., ЕГН **********, с която са предявени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 ЗЗД вр. чл. 9 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че Д. Д. Б. дължи „Ю.“ ЕООД /понастоящем У. Е.
ЕООД/ сумата от 33,88 лева /тридесет и три лева и 88 стотинки/, представляваща стойността на предоставени далекосъобщителни услуги за период 15.11.2018 г. 14.12.2018 г., по договор за далекосъобщителни услуги с клиентски № 55155442002 от 07.11.2016 г., сключен между Българска телекомуникационна компания ЕАД и Д. Д. Б., вземанията по който са прехвърлени в полза на С.Г.
Груп ЕАД по силата на Уведомление по т. 1.1.1 от 24.02.2020 г. към договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен между Българска телекомуникационна компания ЕАД, в качеството на цедент и С.Г. Груп ЕАД, в качеството на цесионер, като последното дружество от своя страна е прехвърлило вземанията в полза на „Ю.“ ЕООД /понастоящем У. Е. ЕООД/ по силата на Анекс № 1 от 10.03.2020 г. по договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен между С.Г. Груп ЕАД, в качеството на цедент и „Ю.“ ЕООД /понастоящем У. Е. ЕООД/, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва от 21.09.2021г. до изплащане на вземането, за която сума на 27.09.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 54679/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
1
Със заявление вх. № 57299/21.09.2021 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. Д. Б. за суми, както следва: сумата от 33,88 лева /тридесет и три лева и 88 стотинки/, представляваща стойността на предоставени далекосъобщителни услуги за период 15.11.2018 г. 14.12.2018 г., по договор за далекосъобщителни услуги с клиентски № 55155442002 от 07.11.2016 г., сключен между Българска телекомуникационна компания ЕАД и Д. Д. Б., вземанията по който са прехвърлени в полза на С.Г.
Груп ЕАД по силата на Уведомление по т. 1.1.1 от 24.02.2020 г. към договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен между Българска телекомуникационна компания ЕАД, в качеството на цедент и С.Г. Груп ЕАД, в качеството на цесионер, като последното дружество от своя страна е прехвърлило вземанията в полза на „Ю.“ ЕООД /понастоящем У. Е. ЕООД/ по силата на Анекс № 1 от 10.03.2020 г. по договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен между С.Г. Груп ЕАД, в качеството на цедент и „Ю.“ ЕООД /понастоящем У. Е. ЕООД/, в качеството на цесионер и сумата от 9,18 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 07.09.2021 г. На 27.09.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена на ответника, като в законоустановения срок същият е депозирал възражение срещу издадената заповед. Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 16.02.2022 г. Исковата молба е подадена на 15.03.2022 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
На 27.09.2021 г. по ч. гр. д. № 54679/2021 г. по описа на СРС, 160 състав е издадена заповед за изпълнение срещу ответника, съгласно която последният следва да заплати на „Ю.“ ЕООД /понастоящем У. Е. ЕООД/ суми, както следва: сумата от 33,88 лева /тридесет и три лева и 88 стотинки/, представляваща стойността на предоставени далекосъобщителни услуги за период 15.11.2018 г. 14.12.2018 г., по договор за далекосъобщителни услуги с клиентски № 55155442002 от 07.11.2016 г., сключен между Българска телекомуникационна компания ЕАД и Д. Д. Б., вземанията по който са прехвърлени в полза на С.Г.
Груп ЕАД по силата на Уведомление по т. 1.1.1 от 24.02.2020 г. към договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен между Българска телекомуникационна компания ЕАД, в качеството на цедент и С.Г. Груп ЕАД, в качеството на цесионер, като последното дружество от своя страна е прехвърлило вземанията в полза на „Ю.“ ЕООД /понастоящем У. Е. ЕООД/ по силата на Анекс № 1 от 10.03.2020 г. по договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен между С.Г. Груп ЕАД, в качеството на цедент и „Ю.“ ЕООД /понастоящем У. Е. ЕООД/, в качеството на цесионер и сумата от 9,18 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г.
2 до 07.09.2021 г. В исковата молба ищецът не е предявил иск за установяване на вземането в размер от 9,18 лева, представляващо мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 07.09.2021 г., за което на 27.09.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д.
№ 54679/2021 г. по описа на СРС, 160 състав, поради което с определение № 8456/03.04.2022 г., постановено по гр.д. № 13640/2022 г., по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е обезсилил заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.09.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 54679/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 160 състав, в частта за сумата от 9,18 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 07.09.2021 г.
Определение № 8456/03.04.2022 г., постановено по гр.д. № 13640/2022 г., по описа на СРС, II ГО, 160 състав, е влязло в законна сила, в частта, с която е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.09.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 54679/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 160 състав, за сумата от 9,18 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 07.09.2021 г., е влязло в законна сила на 27.04.2022 г.
В исковата молба се твърди, че между Българска телекомуникационна компания ЕАД и Д. Д. Б. е сключен договор за далекосъобщителни услуги с клиентски № 55155442002 от 07.11.2016 г., с който е уговорена за ползване интернет услуга при условията на тарифен план FiberNet 50 с месечна абонаментна такса 21,80 лева и телевизионна услуга при условията на тарифен план TV S+ с месечна абонаментна такса от 14,99 лева. Посочва се, че срокът на договора бил 24 месеца, т.е. до дата 07.11.2018 г. Поддържа се, че за периода 15.11.2018 г. – 14.12.2018 г. ответникът е потребил услуги, за които от Българска телекомуникационна компания
ЕАД била издадена фактура
№
1258122154/15.12.2018 г. на обща стойност от 41,59 лева. Твърди се, че по силата на Уведомление по т. 1.1.1 от 24.02.2020 г. към договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен между Българска телекомуникационна компания ЕАД, в качеството на цедент и С.Г. Груп ЕАД, в качеството на цесионер, вземанията по процесната фактура № 1258122154/15.12.2018 г., издадена от Българска телекомуникационна компания ЕАД за ползвани от ответника услуги по процесния договор за далекосъобщителни услуги, са прехвърлени в полза на С.Г. Груп ЕАД, което дружество от своя страна е прехвърлило вземането в полза на ищеца „Ю.“ ЕООД /понастоящем У. Е. ЕООД/ по силата на Анекс № 1 от 10.03.2020 г. по договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен между С.Г. Груп ЕАД, в качеството на цедент и „Ю.“ ЕООД /понастоящем У. Е. ЕООД/, в качеството на цесионер. В настоящото 3 производство ищецът претендира сума в размер на 33,88 лева, като претенцията не е заявена като частична.
Предвид гореизложеното, ищецът, моли, за уважаване на предявените искове и за признаване за установено, че Д. Д. Б., ЕГН **********, дължи в полза на „Ю.“ ЕООД /понастоящем У. Е. ЕООД/ сумата от 33,88 лева /тридесет и три лева и 88 стотинки/, представляваща стойността на предоставени далекосъобщителни услуги за период 15.11.2018 г. - 14.12.2018 г., по договор за далекосъобщителни услуги с клиентски № 55155442002 от 07.11.2016 г., сключен между Българска телекомуникационна компания ЕАД и Д. Д. Б., вземанията по който са прехвърлени в полза на С.Г. Груп ЕАД по силата на Уведомление по т.
1.1.1 от 24.02.2020 г. към договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен между Българска телекомуникационна компания ЕАД, в качеството на цедент и С.Г.
Груп ЕАД, в качеството на цесионер, като последното дружество от своя страна е прехвърлило вземанията в полза на „Ю.“ ЕООД /понастоящем У. Е. ЕООД/ по силата на Анекс № 1 от 10.03.2020 г. по договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен между С.Г. Груп ЕАД, в качеството на цедент и „Ю.“ ЕООД /понастоящем У. Е.
ЕООД/, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва от 21.09.2021г. до изплащане на вземането, за която сума на 27.09.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 54679/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника Д. Д. Б., ЕГН **********, с който се оспорва предявения иск. Поддържа се, че срокът на твърдения в исковата молба договор за далекосъобщителни услуги с клиентски № 55155442002 от 07.11.2016 г., сключен между Българска телекомуникационна компания ЕАД и Д. Д. Б. е бил изтекъл към заявения в исковата молба период, за който се твърди, че са потребени от потребителя далекосъобщителни услуги. Оспорва се, че ответницата е ползвала далекосъобщителни услуги, предоставени от Българска телекомуникационна компания ЕАД през процесния период /15.11.2018 г. – 14.12.2018 г./. Излагат се съображения, че същите услуги и за същата сума е заведено и друго гражданско производство, а именно 58585/2021 г. по описа на Софийски районен съд.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 8 и чл. 9 ЗЗД вр. чл. 286 ТЗ вр. чл. 99 4
ЗЗД.
За уважаване на предявените искове, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника Д. Д. Б. е възникнало валидно договорно правоотношение по сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги и допълнително споразумение към него срещу определена месечна абонамента такса; предоставяне на твърдените в исковата молба далекосъобщителни услуги в периода 15.11.2018 г. – 14.12.2018 г.; изискуемостта на вземанията; че по силата на Уведомление по т. 1.1.1 от 24.02.2020 г. към договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен между Българска телекомуникационна компания ЕАД, в качеството на цедент и С.Г. Груп ЕАД, в качеството на цесионер, вземанията по процесната фактура № 1258122154/15.12.2018 г., издадена от Българска телекомуникационна компания ЕАД за ползвани от ответника услуги по процесния договор за далекосъобщителни услуги, са прехвърлени в полза на С.Г. Груп ЕАД, което дружество от своя страна е прехвърлило вземането в полза на ищеца „Ю.“ ЕООД /понастоящем У. Е. ЕООД/ по силата на Анекс № 1 от 10.03.2020 г. по договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен между С.Г. Груп ЕАД, в качеството на цедент и „Ю.“ ЕООД /понастоящем У. Е. ЕООД/, в качеството на цесионер, както и надлежно уведомяване на ответника за извършените цесии от цедентите по твърдените договори за цесия.
При установяване на тези факти в тежест на ответника е да установи, че е погасил задължението си.
Ответникът възраженията му. следва да докаже и фактите, от които произтичат
Не е спорно между страните и се установява от събраните в производството доказателства, че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника Д. Д. Б. е възникнало валидно договорно правоотношение по сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги и допълнително споразумение към него срещу определена месечна абонамента такса.
Същевременно, обаче, от страна на ищеца в производство, който носи и доказателствената тежест, не е проведено пълно и главно доказване на обстоятелството, че от страна на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД на клиента Д. Д. Б. са предоставени, респективно потребени от последната, 5 твърдените в исковата молба далекосъобщителни услуги, в периода 15.11.2018 г.