Решение № 4331 от 14.06.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр. София, ……………… г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Гражданско отделение, III „В” състав в публично

заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

мл. съдия: БИЛЯНА КОЕВА

при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от младши съдия Коева гр. д. № 11006/2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

             Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С Решение № 382071/11.04.2017

г., постановено по гр. дело № 41078/2017 г. по описа на СРС, ІII ГО, 148 състав, е са уважени предявените от ищеца А.В. С.срещу ответника “Р.и к.” АД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, като е отменено уволнението на ищеца изършено със Заповед № 28/28.04.2017 г. на изпълнителния директор и ищецът е възстановен на длъжността “видеомонтажист” при ответника. С решението е частично уважен предявеният от ищеца иск с правно осование чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, като е осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 4165,32 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение за периода 01.05 до 01.11.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата 1230,66 лв зза времето от 26.06.2017 г. до окончателното й изплащане, а върху обезщетението за всеки следващ ден след 25.06.2017 г. – от изтичането му до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за горницата над 4165,32 лв. до пълния предявен размер от 7200 лв.

 Решението на СРС в частта, с която е

отхвърлен иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ за горницата над 4165,32 лв. до пълния предявен размер от 7200 лв.  е обжалвано от ищеца А.В.С.. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и нобоснованост на изводите на съда.

Поддържа се, че още с исковата молба претенцията за обезщетението е конкретизирана в размер на 7 200 лв., като било направено искане ответникът да представи, като доказателство по делото удостоверение за брутното трудово възнагражденине на ищеца, а с молба от 25.09.2017 г. ищецът е уточнил размера на последното трудово възнаграждение и едва тогава ответнникът е приложил платежна ведомост. Поддържа се, че от платежната ведомост е видно, че последното брутно трудово възнаграждение на ищеца за м. Април е в размер на 1273,41 лв., от които 30,64 лв. допълнително възнаграждение за празничен труд.

Излагат се доводи, че от същата ведомост става ясно, че ответникът е приел, че текущото материално стимулиране има постоянен характер и го е включил в размера на брутното трудово възнаграждение изплатено на основание чл. 220 КТ, както и го е включвал във всички предишни плащания. Искането към съда е да отмени решението на СРС в обжалваната част. Претендират се разноски.

В срока за отговор е постъпила

насрещна въззивна жалба, в която се излагат съображения за правилност на решението на СРС в обжалваната от ищеца част. С насрещната въззвина жалба се обжалва решението в частта, с която е уважен предявения от ищеца иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ за сумата над 3048, 69 лв. до размера от 4 165, 32 лв. Поддържа се, че присъдената в полза на ищеца сума следва да бъда намалена с размера на изплатеното му обезщетение по чл. 222, ал.

1 КТ в размер на 1116,56 лв. Излагат се съображения, че по делото ответникът е представил писмени доказателства за изплащане на обезщетението, както и че ищецът не е оспорвал, че му е изплатено обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ, което е следвало да бъде съобразено от СРС. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска за посочената сума.

В законоустановения срок е

постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от страна на ищеца, с който последната се оспорва. Излагат се идентични на въведените с въззивната жалба доводи, поддържа се, че обезщетенията по чл. 222, ал. 1 и чл. 225 КТ се дължат независимо едно от друго.

В останалата част, с която са

уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 – за сумата от 3048, 69 лв. решението на СРС е влязло в сила.

          Софийски градски

съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

           Първоинстанционното

решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо.    Съгласно чл. 269, изр.

второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР№ 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при произнасянето си по правилността на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

            При преценка

правилността на първоинстанционното съдебно решение в обжалваиите части, въззивният съд намира следното:

            Предмет на

въззивното производство и проверка за правилност е решението само в частта по иска за плащане на обезщетение по чл. 225, ал.

1 от КТ, вр. чл. 344, ал.

1, т. 3 от КТ. Спорен пред въззивния съд е само размера на дължимото от работодателя-ответник обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.

            Спорът въведен с

въззивната жалба на ищеца се съсредоточава върху въпроса сумата за текущо материално стимулиране има ли постоянен характер и следва ли да бъде взета предвид при изчисляване на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ.

            Натоящият съдебен

състав намира за неоснователни доводите на въззивника – ищец относно размера на обезщетението, поради следните съображения:

            Съгласно

представения по делото трудов договор, ищецът работи при основно трудово възнаграждение от 647 лв., допълнително възнаграждение за ТСПО от 16,18 лв.

като в договора са предвидени следните допълнителни възнаграждения: за трудов стаж и професионален опит; други начисления, в т.ч. текущо материално стимулиране при постигнати резултати. В забележка е посочено, че допълнителното трдуово възнаграждение е с непостоянен характер и зависи изцяло от постигнатите индивидуални трудови резултати от работника/служителя, както и от текущите финансови и стопански резултати на предприятието на работодателя.

           Размерът на

пропуснатите месечни възнаграждения се определя на

база брутна месечна заплата, включваща основно месечно възнаграждение и постоянните допълнителни възнаграждения. Допълнителните възнаграждения, получавани от служителите за постигнати резултати (т. н. материално стимулиране) нямат характер на задължителен елемент от трудовото възнаграждение. Допълнителното възнаграждение за материално стимулиране зависи от резултата на трудовия процес и се начислява и изплаща на служителя в съответствие с количеството и качеството на действително извършената работа.