Решение № 260021 от 26.08.2020, Районен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е 260021/26.8.2020г.

№ 26.08.2020 г. град Ямбол

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският районен съд ХV- ти граждански състав

На 11.08

2020 година

В публичното заседание в състав

Председател: Марина Христова при секретаря Й.П. като разгледа докладваното от съдията Христова гражданско дело № 3758 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се води по предявен от Ф. И. Ш. против С.П.С. иск, с които се претендира да бъде признато по отношение на ответника, че ищцата е собственик на 1085 кв.м. находящи се на източната страна на имот с №

*** /стар идентификатор

№ ***, номер по предходен план ***/, в едно с изградените постройки от 9 кв.м. и 7 кв.м., както и ответникът да бъде осъден да й предаде владението върху имота.

В исковата молба и уточнителна такива се посочва, че през 1978 год. на покойния съпруг на ищцата бил била предоставена 1000 кв.м. пустееща земя с идентификатор № ***. Имотът бил на ТД „***“ гр. С. През 2007 год. с ищцата се свързал ответника, който я убедил, че ще я снабди с НА за имота, който владеела.На

12.11.2007 год. С. се снабдил с НА за неговият имот, съседен на процесния от 639 кв.м. и за имотът на ищцата от 1085 кв.м.На 13.05.2008 год. ответникът продал на ищцата нейният ПИ, който тя владяла до

2014 год.Междувременно било водено дело между собственика на имота и С. по реда на чл.

108 ЗС.

Ищцата твърди да е упражнявала непрекъснато и необезпокоявано владение върху имота за периода 1978 год. – 2014 год., когато разбрала, че е продаден на публична продан по ИД № *** год. на

ДСИ при РС – С. Ищцата се легитимирала като собственик на имота на основание НА за покупко – продажба от 2008 год. и изтекла в нейна полза придобивна давност чрез недобросъвестно владение за периода 2003 г. – м. май 2014 год.

Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски в производството.

В депозирания в законоустановения срок отговор, с който претенцията се оспорва като неоснователна и недоказана, за което се развиват подробни съображения.Ответникът придобил собствеността върху имота на годно правно основание- постановление за възлагане на ДСИ от 2014 год. В негова полза била изтекла и придобивна давност, за което своевременно релевира възражение.Претендира се отхвърляне на претенцията, както и присъждане на разноски.

В с.з. исковата молба се поддържа от упълномощен адвокат на ищцата.

Ответникът

– лично и чрез процесуалния си представител оспорва иска.

Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено копие от Служебна бележка, издадена на И. Й. К., в уверение на това, че през 1978 год. ръководството на р-к“***“ му предоставя в м.“***“ пустееща и ненужна земя в размер на 1000 кв.м. за селскостопански нужди, собственост на рудника.

С НА № *** год.за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение, ответникът С. е признат за собственик на ПИ с идентификатор № ***, находящ се в гр. С., с адрес „***“, с площ 639 кв.м., стар идентификатор № *** и ПИ с идентификатор № ***, находящ се в гр. С., с адрес „***“, с площ 1085 кв.м., със стар идентификатор № ***.

С НА № *** год. С.С. е продал на Ф.Ш.

8/10 ид.ч. от ПИ с идентификатор №

*** , целият с площ 1085 кв.м., в едно с 8/10 ид.ч. от построените в имота сграда със застроена площ 9 кв.м. и сграда със застроена площ 7 кв.м. С НА страните са си разпределили ползването на терена, както следва за С. – 217 кв.м.и за Ш. – 868 кв.м.

С Постановление от 01.04.2014 год., по ИД № ***год. , на ответника С. са възложени следните недвижими имоти – ПИ с идентификатор № *** с площ 555 кв.м. и ПИ с идентификатор № *** с площ 2138 кв.м., стар идентификатор №№ ***;***.Бивш собственик на имотите ТД“Геостройкомплект“ЕООД – гр.

Х. Постановлението е влязло в сила на 30.04.2014 год.

С решение от 25.11.2010 год. по гр.д. № *** год. на ВКС е осъдил С.С. да предаде на осн. чл. 108 ЗС собствеността и владението върху ПИ с № *** с площ 559 кв.м. и ПИ № *** с площ 2182 кв.м. на ТД. Въз основа на влязлото в сила решение на ВКС против С. е издаден изпълнителен лист за сумата от 3475 лв.

– разноски по делото за всички инстанции. Въз основа на него е образувано ИД № *** год. по описа на ЧСИ П Р..

По делото са събрани и гласни доказателства.

В показанията си св. П. – *** на страните , че през 1975-76 год. на Ф. дали място за ползване от „***“.Имотът се намирал в м.“***“, през едно място от свидетелката.Когато закрили предприятието започнали да се водят дела .Местата били дадени със служебна бележка.Мястото на Ф. било образцово, обработвали го. всяка седмица била там с мъжа си и децата.Живеели в града.

Ответникът С. имал имот и също го обработвал, бил насреща. Имотите първоначално били без огради, свидетелката не помни кога ги оградили. От Ф. знаела, че С. й е взел имота.Ф. не била водила дело за собственост на имота. От фирмата определили кое място къде ще е.Мястото на Ф. било 1 дка и 2 ара.Посочва съседите. След 2014 год. нямало нищо, защото С. не го поддържал.От Ф. знаела, че той го взел 2003 год.Ф. не го ползвала от 2014 год.Понякога ходела в И. и се връщала.Свидетелката не била виждала Ф. от 3-4 години, но преди това идвала постоянно.В мястото имало подпорна стена, но тя паднала. Сега С. направил друга стена.

Св.П. посочва, че съжителства с ответника повече от 25 години. Не познава ищцата,никога не я е виждала.Познавала добре спорния имот, т.к. в продължение на 15 години лично тя безпрепятствено го посещавала и ползвала.През тези години не е виждала друг да посещава имота. Повече от 15 години живеели в къща срещу имота.Площта му била 2 дка, бил заграден.С. изградил бетонна стена.За обгрижването се грижели свидетелката и С..Децата им също посещавали имота.Знае, че С. е започнал да се грижи за имота , а после имало публичен търг, който той спечелил.Познавала свидетелката П., която също имала имот там.Не била чувала някой да е имал претенции към С. за имота.

При горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.

Съгласно разпоредбата на чл. 108 ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. При този иск ищецът следва да докаже, че е собственик на вещта, предмет на иска, че същата се намира във владение или държане на ответника и че ответникът я владее или държи без основание. Не е ли налице коя и да е от тези три предпоставки, искът не може да бъде уважен.

В процесния случай ищцата твърди да е собственик на имота по силата на покупко – продажба, обективирана в НА от 2008 год. и по силата на давностно владение, продължило повече от 10 години за периода 2003 г. – май 2014 год., когато имотът е продаден на публична продан.Единственият безспорен между страните факт е, че към датата на завеждане на иска имотът се владее от ответника.Същевременно същият твърди да владее имота на годно правно основание – влязло в сила постановление за възлагане на имота, както и по силата на изтекла в негова полза придобивна давност.

Съдът счита, че от съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява ищцата да е собственик на процесния недвижим имот, така както е описан в ИМ по силата на покупко – продажба. Следва да бъде посочено, че претенцията й касае имот с площ 1085 кв.м., а представения от нея НА от 2008 год., 8/10 ид.ч. от имот с площ 1085 кв.м., както и 8/10 ид.ч. от постройките в същия. Извън горното ответникът посочва да е собственик на имота по силата на постановление за възлагане на имота, влязло в сила. Публичната продан е деривативен способ за придобиване на правото на собственост в съответствие със съдебната практика. Осъществената публичната продан е годен придобивен способ, тъй като не е недействителна на някое от основанията, визирани в чл. 496, ал.

3 ГПК

– по делото нито се твърди, нито се установява имотът е купен от лице, което е нямало право да наддава или обявеният за купувач да не е внесъл продажната цена.Не е оспорено с никакви доводи в настоящия прооцес приложеното постановление за възлагане на имота, което и от самите твърдения на ищцата по исковата молба и е било известно още към 2014 год.

Съгласно Решение №*** от 18.08.2010г. по т.д. № ***г. на ІІт.о., постановено по реда на чл.

290 ГПК, ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на проданта може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл.379 ГПК/отм./ и при невнасяне на цената, т.е. недопустимо е обявяване недействителност на публична продан на друго основание, което обаче не изключва възможността да се предяви ревандикационен иск за имота.

В същия смисъл е Решение № *** от 22.10.2012г. по гр.д.№***г. на *** г.о. То сочи, че публичната продан се ползва със стабилитет

- иск за недействителността й може да се предявява само в случаите, изрично посочени от закона - чл.

496, ал.3 ГПК, но този стабилитет не важи за продажбата на чужд недвижим имот

- действителният собственик може да защитава правата си при условията на чл. 496, ал.2, изр.2 ГПК.

Въз основа на тези разрешения може да се обобщи, че в рамките на спор за собственост съдът не може да се произнася по действителността на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот и да прави преценка за допуснати нарушения на закона при извършването на публичната продан.

Вещният ефект на влязлото в сила и неоспорено по исков ред постановление за възлагане може да бъде отречен ако се установи, че длъжникът не е бил собственик на имота.

В процесния случай не се твърди, нито са представени доказателства длъжникът по ИД №*** год. на ДСИ при ЯРС „Геостройкомплект“ЕООД да не е бил собственик на имота, предмет на публичната продан.

Не се споделят доводите на ищцата, че същата е придобила имота посредством текла в нейна полза за периода 2003 – май 2014 год. придобивна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което следва да бъде явно, несъмнено, необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт върху имота се упражнява с намерението той да се свои без противопоставяне от страна на собственика и без прекъсване за време по-дълго от 6 месеца. Константна е съдебната практика по въпроса, че за да се придобие имот по давност е необходимо да се докажат два елемента, а именно: упражняване на фактическа власт върху имота през определен в закона период от време (обективен елемент) и ясно манифестирана воля, намерение за своене (субективен елемент). Следва владелецът да е демонстрирал по отношение на лицето - собственик на вещта, поведение на пълноправен собственик. В процесния случай не се доказа нито един от двата елемента.На първо място съдът счита, че ищцата не установява явното си и непрекъснато владение върху имота предмет на иска.

Такива данни не се съдържат и в показанията на разпитаната свидетелка П.Същата посочва единствено, че на съпруга на ищцата е бил предоставен за ползване имот от 1002 кв.м. в м.***, през едно място от нея и че ищцата го обработвала, като в тази си част показанията й са в противоречие , както с показанията на св. П., така й със събраните писмени доказателства,в частност влязлото в сила решение на ВКС.Никъде в показанията си свидетелката не посочва в имота да има построени сгради със застроена площ 7 и 9 кв.м.Освен това ищцата е била запозната, че ответникът се е снабдил с КНА по обстоятелствена проверка за имота, на което освен, че не се е противопоставила, през 2008 год. твърди да е закупила ид.ч. от имота от него.Всички тези действия водят до извода, че владението в никакъв случай не е било необезпокоявано и явно.Не са ангажирани никакви доказателства и че ищцата е имала намерение за своене на имота през процесния период.

Извън изложеното , видно от представеното решение на ВКС, спор с правно основание 108 ЗС между „Геостройкомплект“ЕООД и отв.

С. е бил висящ за периода 2006 год. –

2010 год. Ищцата твърди да е закупила част от спорния имот от отв. С. именно по време на висящността на този спор, включително и че го е владяла през периода. С решение №*** по дело №***на ВКС, ГК, *** г.о. е прието че лицето, което е придобило владението върху имота от ответника по време на висящ процес по иска по чл. 108 ЗС, е обвързано от силата на пресъдено нещо на решението, с което искът е уважен. Задължителното действие на решението произтича от чл. 121, ал. 3 ГПК отм. , а сега от чл.