Решение № 154 от 29.05.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Бургас, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20222100601374 по описа за 2022 година С Присъда № 14/14.06.2014 г., постановена по НЧХД № 8/2022 г., Поморийският районен съд е признал подсъдимия Т. П. Д. , ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това, че на 17.07.2021 г., в гр. Поморие, в дом на улица ********* причинил на А. Г. К., ЕГН **********, лека телесна повреда – разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, изразяващо се в хващане отзад за шията, стискайки я силно и получаване на кръвонасядане по шията, палпаторна болезненост и повишен мускулен тонус по хода на лявата паравертебрална мускулатура на шията и горната част на гърба, навяхване на шията, причиняващи ограничаване обема на движения на главата и стъпкване на краката и причиняване на болки по ходилата – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК , като на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение.

Със същата присъда РС – Поморие е отхвърлил предявения от А. Г. К. против Т. П. Д. граждански иск за сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

1

Със същия съдебен акт, на основание чл. 190 от НК, ПРС е осъдил тъжителя А. К. да заплати на Т. Д. направените по делото разноски в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева.

Недоволна от така постановената присъда е останала тъжителката А. К., която чрез своя повереник – адвокат Гергана Николова я обжалва в срок по реда на въззивното обжалване пред Окръжен съд - Бургас. В жалбата се изразява несъгласие с възприетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на РС-Поморие. Твърди се също така, че присъдата е необоснована и в нарушение на материалния закон. Оспорва се установената от районния съд провокация от страна на К.. Твърди се за доказано агресивно поведение от страна на подс. Д., като се акцентира на свидетелските показания А. П. и св. Д., както и на представеното по делото съдебномедицинско удостоверение. Защитата оспорва показанията на св. М., който бил от същия град и бил познат на св. Д. – братовчед на тъжителката. Иска се първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която подс. Д. да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката К. се явява лично и със своя повереник - адв. Николова от АК-Бургас. Последната поддържа жалбата. Счита, че присъдата е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на закона и необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно е оправдал подсъдимия за престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, но не се е произнесъл по повдигнатото обвинение по ал. 2 на чл. 130 от НК, като се сочи, че самият съд е квалифицирал обвинението с разпореждането си за образуване на делото като такова по чл. 130, ал. 2 от НК. Иска въззивният съд да отмени присъдата и бъде постановена нова, с която подсъдимият Д. да бъде признат за виновен в повдигнатото му обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК, както и да бъдат уважен гражданския иск за нанесени неимуществени вреди.

Частният тъжител К. в съдебно заседание заявява, че е била нападната и че това не е еднократен акт. Надява се да получи справедливост.

Подсъдимият Д. се явява лично и с адв. Синигерова от АК-Бургас, която изразява становище, че мотивите на РС-Поморие са правилни и обвинението с/у Д. не е доказано. Моли присъдата на районния съд да бъде потвърдена 2 като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият в личната си защита отрича да е проявил агресия към К..

Твърди, че след приключване на интимните им отношения К. е подавала жалби до всички възможни инстанции срещу него.

Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на правилността на присъдата, в предмета и пределите по чл. 313 и чл. 314 от НПК, прие за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Настоящият въззивен състав, след проверка и анализ на доказателствения материал по делото, намира за установена фактическа обстановка, която напълно съвпада с възприетата в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Т. П. Д. е бил в интимни отношения с частния тъжител А.

Г. К. и като собственици на капитала на две търговски дружества са съсобственици и на имот, в двора на който се е разиграла процесната случка на 17.07.2021 г. в гр. Поморие.

На посочената дата 17.07.2021 г. подсъдимият и бившата му съпруга Р.

Д. посетили заведение в гр. Поморие във връзка с предстоящата сватба на дъщеря им. Към 23:00 ч. те се прибирали от заведението с автомобила на Д. и минавайки покрай сградата, собственост на Д. и К., търсейки място да паркира автомобила си Д. забелязал тъжителката да се разделя със св. П. пред входната врата на имота.

От своя страна К. също забелязала подс. Д. и неговата бивша съпруга и предполагайки, че се прибират в къщата, помолила П., която била с детето си, да се върне и заедно да седнат на масата, намираща се в малкото дворно пространство пред входа на къщата. П. са съгласила и двете жени, и детето седнали край масата и започнали да говорят. Двете жени седнали една срещу друга, детето седнало на третия стол, а от дясната страна на тъжителката останал един свободен стол.

След като паркирал автомобила подс. Д. и св. Р. Д. влезли в двора на 3 къщата. Д. веднага забелязал двете жени и със заповеден тон им наредил веднага да освободят масата, защото я ползва за почивка. Масата не била освободена и тогава Д. поставил на нея стек с бира и поискал да седне на свободния стол до К.. Масата и четирите стола били поставени в малкото свободно място между сградата и оградата на имота и това и положение затруднявало местенето на столовете при сядането край масата. Въззивната инстанция успя да се убеди лично в теснотата на пространството, където е разположена масата, чрез възпроизвеждане на видеозапис от охранителната камера, монтирана на входа на сградата. За съжаление запис от процесната вечер не е наличен по делото. Също така от този запис въззивната инстанция се запозна и с момента на напускане на сградата на следващия ден от страна на ч. тъжител К..

За да може който и да е да седне на свободния стол до К., било необходимо тя да стане или тя да направи място за да премине край нея. Тя не направила нужното преместване, за да може Д. да премине край нея и да седне на свободния стол, каквото било намерението му. При опита си да седне на свободния стол подс. Д. хванал облегалката на стола, на който седяла К. и по този начин я оскубал, тя от своя страна извикала и казала, че ще се обади на тел. 112, което и направила като заявила „Ами тука сме едни собственици и се упражнява насилие над мен и опитаха да ме бият“. След този разговор тя се обадила и на братовчед си св. Д., който живеел наблизо, а малко след това той пристигнал за да види какво става. Пристигайки той заварил св. П. да си тръгва, а тъжителката и подсъдимия седели на два стола край масата. На място пристигнал и полицейски патрул, които също завари К. и Д. седнали край масата, като той пиел бира. Пред полицаите не било направено оплакване за насилие или физическо посегателство и наранявания.

Било направено оплакване за ползването на дворното място и за някакви саксии. След това полицаите предупредили страните да не влизат в пререкания и тъжителката се прибрала в дома си.

На 20.07.2021 г. тъжителката подала жалба в РП-Бургас, ТО-Поморие, в която изложила оплакване с/у Д. за упражнен от негова страна постоянен тормоз.

На 21.07.2021 г. посетила съдебномедицински кабинет в София, било й издадено съдебномедицинско удостоверение № 282/2021 г. за установени 4 следните травматични увреждания: характерни ограничени кръвонасядания на шията от ляво по предната и предно-страничната й повърхност, навяхване на шията, причиняващо ограничаване в обема на движение на главата, поради изразен болков синдром. „Тези травматични увреждания са получени в резултат от притискащото действие на твърди или полутвърди тъпи предмети с ограничена контактуваща повърхност и могат да се получат по начин и време, съобщени в предварителните сведения“. Направен е извод за причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По делото е била изготвена и приета съдебно-техническа експертиза със задача – да се свали на хартиен носител съдържанието на записа съдържащ се в представения по делото диск от Дирекция „Национална система 112“.

По повод подадената от тъжителката жалба в РП-Бургас, ТО-Поморие е извършена предварителна проверка, като са снети сведения от А. К., А. П., Т.

Д., Р. Д., К. Д.. На 29.07.2021 г. е съставен протокол за предупреждение по реда на чл. 65 от ЗМВР и Т. Д. е предупреден да не отправя закани с убийство към А. К. и близките й, и да урежда спорните си въпроси по установения от закона ред. С постановление прокурор при РП-Бургас, ТО-Поморие е отказал да образува наказателно производство и е прекратил производството по преписката.

Въззивният съд проведе въззивно следствие, в хода на което бяха допуснати до повторен разпит в качеството на свидетели А. Н. П. и Р. К. Д., единствените преки очевидци на случилото се на 17.07.2021 г. Показанията на св. П. бяха различни от тези дадени пред районния съд. Свидетелката П. даде много подробни показания, които напълно съвпадат с фактологията, описана в частната тъжба. На въпрос на съда, на какво се дължат тези различия с разпита й пред районния съд, същата заяви, че това което си е спомнила тогава, това е разказала. Тези противоречия в показанията на св. П. наред с факта, че е приятелка с тъжителката, дадоха основание и на настоящия съд да не кредитира показанията на тази свидетелка. Показанията на св. Д. са почти идентични с тези дадени пред районния съд, но въпреки това правилно районният съд не ги е кредитирал в тяхната цялост.

Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд се споделят изцяло от настоящия състав, доколкото същите почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства – гласни и 5 писмени доказателствени средства: показанията на свидетелите, изготвеното експертно заключение и медицинско удостоверение, както и не на последно място обясненията на подсъдимия.

Въззивният съд е съгласен с анализа на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и на различията в подадената на 20.07.2021 г. жалба от тъжителката К. до РП-Бургас, ТО-Поморие и в подадената значително покъсно частна тъжба. Констатацията на районния съд за нелогична липса на подробности относно упражненото върху тъжителката К. насилие в жалбата до РП се споделят и от настоящата инстанция.

Много точно е посочил РС, че в обаждането се на т. 112 от К. не се съдържа конкретно описание на деяние, а за упражнено насилие и опит да бъде бита. Районният съд задълбочено е обсъдил тези обстоятелства и е стигнал до законосъобразен извод за липса на достатъчно и безспорни доказателства, които да сочат, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна посочените признаци на престъпния състав на обвинението, което му е повдигнато с тъжбата.

Въз основа на всичко изложено обясненията на подс. следва да се възприемат като правдиви, достоверни и да им се даде вяра.

В заключение може да се посочи, че настоящият съдебен състав сподели доказателствените изводи, до които е достигнал районният съд, като намира, че контролираната инстанция е събрала необходимите доказателства и доказателствени средства за изясняване на обективната истина по делото и в това отношение не са допуснати процесуални нарушения, с които да е ограничила правата на страните да сочат доказателства. Атакуваната присъда е постановена след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в своята съвкупност, като районния съд е изложил ясни и мотивирани съображения кои доказателствени източници кредитира и защо, с които съображения настоящият съдебен състав се съгласява.