Решение № 65 от 13.02.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Благоевград, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело № 20221200501123 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано с въззивна жалба от „А.к.п.з.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. 1527, ул. ****“ № *, ет. *, представлявано от Я.Б.Я., чрез юрк. Й.М., като правоприемник на „А.к.п.з.“ЕООД с ЕИК ****, срещу Решение № 593 от 24.10.2022 г., постановено по гр.дело № 218/2022 г., по описа на Районен съд – Благоевград.

Посочено е във въззивната жалба, че по силата на чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли вземането си на трето лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с всички привилегии, обезпечения и другите му принадлежности, освен при изрична уговорка между страните. Договорът за прехвърляне на вземане — цесия, става перфектен в отношенията между цедента и цесионера от момента на постигане на съгласието. Това е двустранен договор, който не е формален, тъй като представлява продажба на вземане. Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.З от ЗЗД, 1 предишния кредитор - цедентът, е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането, като по силата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД при перфектно сключен договор за цесия, прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато му е съобщено от предишния кредитор. От датата на получаване на съобщението до длъжника цесията разпростира действието си и по отношение на него в смисъл, че изпълнение с погасяващ ефект може да направи единствено на цесионера. Посочено е, че в случая на ответника са били надлежно връчени преписи от исковата молба и приложенията към нея (сред които договора за цесия, потвърждение и извадка от Приложение 1/ 01.10.2020г. към договора, пълномощно от цедента па цесионера за съобщаване на цесията; нарочно писмо уведомление до длъжника от упълномощения за това цесионер), като обосновано може да се приеме, че съобщаването в конкретния случай на извършеното прехвърляне на вземането на цедирания длъжник е сторено с връчване на книжата по реда на чл. 131 ГПК, с което правата и законните интереси на длъжника са гарантирани. Твърди се, че преписът от исковата молба, ведно с приложенията към нея, са били изпратени на вписаните в регистъра настоящ и постоянен адрес на ответника. Сочи се, че законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, тъй като с получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано (така е и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №12/2009 г. на ВКС, ТК, IT т.о.). Също така защитата, която се осъществява от назначения по делото в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител осигурява защита на страната по делото, по отношение на която е приложена фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Особеният представител може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3 от ГПК, и съответно той се явява и надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна. Следователно, връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител. Излага, че в Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. дело № 867/2011 г. на ВКС, 4 ГО е казано, че ако ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението с надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК и в исковото производство безспорно се установи, че задължението му по договора за заем не е погасено, следва да се приеме, че 2 получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на иска. На следващо място се сочи, че целта на уведомяването на длъжника за цесията е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането, а в конкретния случай липсва удовлетворяване на гражданското притезание от длъжника чрез доброволно изпълнени. Ако в съдебната практика се приеме, че уведомлението за цесия по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не може да бъде връчено на особения представител, то това би породило риск от невъзможността новият кредитор да удовлетвори закупеното си вземане от имуществото на укриващия се длъжник в нито един следващ момент. Именно поради това, законодателят е предвидил възможност за длъжника да бъде освободен от отговорност, в случай, че е платил на цедента, тоест в случая той би бил добросъвестен, поради незнанието за правопрехвърлителната сделка - цесията. В тази насока е Решение № 236 от 10.04.2020 г. на ОС— Варна пое. т. д. № 2008/2019 г.

Счита, че не следва да се изключва хипотетичната възможност длъжникът да се укрива с цел личностно обогатяване за сметка на Кредитора. Посочва се, че съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а само за противопоставимост. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомяването. Уведомяването за цесията от своя страна има за цел да предпази длъжника от изпълнение на едно и също задължение два пъти, но в случая се твърди, че той не е правил плащания нито към „А.к.п.з.“ ООД, нито по сметка на първоначалния си кредитор. Сочи се, че следва да се има предвид, че съгласно приетото по делото заключение на назначената съдебносчетоводна експертиза, по безспорен начин е установено усвояването и размера на дълга. Поради изложеното иска се от въззивния съд като правен резултат - отмяната на първоинстанционното решение и постановяване на съдебен акт, с който да се приеме за установено, в отношенията между „А.к.п.з.” АД и К. И. С., че г-н С. дължи всички суми претендирани с исковата молба. Претендират се направените във всички инстанции разноски включително и тези във въззивното производство, в това число и юрисконсултско възнаграждение в размер на 360.00 лева.

В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор по подадената въззивна жалба от насрещната 3 страна по жалбата- К. И. С., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ж.к. ****, бл.*, вх. *, ет. *, ап. *, чрез особения представител адв. Д. Г. от АК – Б., с който се иска от въззивния съд, да остави депозираната жалба без уважение като неоснователна и да потвърди като правилно и законосъобразно. С писмения отговор се поддържат доводи за това, че депозираната въззиввна жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно, за което се излагат следните съображения: Посочва се, че първоинстанционният съдебен състав правилно е преценил, че съобщаването на цесията не е извършено (респ. не е извършено редовно), поради което и прехвърлянето на вземането не е породило действие спрямо длъжника К. С.. Твърди се, че рамковият договор за прехвърляне на парични задължения между „Ф.Б.“ ЕООД и „А.к.п.з.“ ЕООД е сключен на 02.03.2020г. Приложението № 1 към него, в което фигурира задължението на ответника, е подписано на 01.10.2020 г. На същата дата 01.10.2020 г. заемодателят „И.А.М.“ АД е отправил искане в писмен вид до поръчителя „Ф.Б.“ ЕООД за изпълнение на целия дълг, но е ясно дали това уведомление е достигнало до поръчителя и кога. Твърди, че с Договора за цесия се променя едно съществуващо материално правоотношение, като се променя една от страните по него - кредитора.

Нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е императивна правна норма, която предвижда, че за да произведе действие цесията е необходимо уведомлението за цесията да е достигнало до длъжника. Законодателят не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен, специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба. В съдебно производство, обаче, в което на ответникадлъжник е назначен особен представител по реда на чл. 47, ал.6 ГПК, длъжникът не се представлява от упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието на ответника всички относими към спорното право факти, включително знанието за извършената цесия. Посочва се, че връчването на особен представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника (поради невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията), нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента. Сочи се, че представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата страна, произтича от акт на съда, с който е назначен той, като приложение 4 намират правилата на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК - (в този смисъл и мотивите на т. 6 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК, ВКС). Представителна власт на особения представител е ограничена, по арг. чл. 29, ал. 5 ГПК, което води до извода, че особеният представител не притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение. Заявява, че в мотивите на т. 7 на посоченото тълкувателно решение е направено ясно разграничение на фигурата на особения представител и страната, която той представлява, като се посочва, че „процесуалните представители упражняват нейните процесуални права “ , не и материални такива. /Решение №106/28.06.2019г. по в.гр.д.№259/2019г. на Сливенски окръжен съд; Решение №1134/22.03.2019г. по гр.д.№3495/2018г. на Пловдивски районен съд и др./ Посочва се, че особеният представител не може да заяви и материалноправни възражения, тъй като е извън това отношение, поради което не може да направи възражение за евентуално плащане на дълга /целия или част от него/ на стария кредитор от името на длъжника, респективно да докаже такова. С отговора на въззивната жалба са наведени доводи, че неоснователно въззивникът се позовава на Определение № 987/18.07.2011г. по гр.д.№ 867/2011 г. на ВКС, 4 ГО. Твърди се, че в цитираният съдебен акт няма и не може да се изведе твърдение, че уведомяване за цесия е извършено редовно, ако ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, и в делото се представлява от особен представител. Точно обратното, и този състав на ВСК поддържа становище, че връчването на особен представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника, нито на негов упълномощен представител (адвокат). В конкретния случай уведомяването на цесията е било прието за достигнало до длъжника, тъй като е извършено в друго дело между страните, където длъжникът е участвал лично. В процесния случай няма твърдение от страна на ищеца (въззивник) в такова насока и не се е установило уведомяване, извършено по различен начин. Излага, че неравноправни са клаузите на чл.6 и чл.8 от договора, касаещи съответно фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.00% и годишен процент на разходите на заема 49.10%. Сочи се, че с Решение № 95 от 13.09.2016 г. по търг. д. № 240/2015 г., II т.о. на ВКС, е прието, че методът на изчисление на съответния лихвен процент, трябва да съдържа ясна и конкретно разписана 5 изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти - пазарни индекси и индикатори. Клаузите на чл.6 и чл.8 от Договор за паричен заем № 3654040/11.10.2019г. посочват размера на лихва и ГПР само в проценти.

Макар че за ГПР е посочено, че е изчислен по формулата и съгласно изискванията, съдържащи се в чл.19 от Закона за потребителския кредити Приложение №1 към него, с това не се изпълнява изискването за яснота и конкретика на изчислителната процедура. Посочва се, че лихвата за забава и годишния лихвен процент формират сума в процентно отношение от 89.10% или това е почти 100% процента от кредита, което е едновременно незаконосъобразно и несправедливо. На следващо място се твърди, че неравноправна и поради това нищожна е клаузата и на чл.4 от Договор за паричен заем № 3654040/11.10.2019 г., според която в срок от три дни от подписването на договора за кредит, следва да предостави обезпечение в една от посочени три форми. Твърди се, че представените като изборни три варианта на обезпечение са на практика без възможност за избор, тъй като първите две от тях са трудно, почти невъзможни за изпълнение. По отношение на обезпечение под формата на две физически лица - поръчители са въведени редица изисквания, каквито дори за самия кредитополучател няма. Предоставянето на банкова гаранция за сумата на кредита е също абсолютно неизпълнима и житейски необоснована. Тъй като е очевидно, че ако кредитополучателят би имал финансовата възможност да внесе банкова гаранция в размера на кредита и да плати банковите такси по същата, не би прибягнал до паричен заем. Посочва се, че третата форма на обезпечение договор с дружество, одобрено от заемодателя, което предоставя гаранционни сделки, на практика остава единствената възможност и задължително условие за предоставянето на заема от заемодателя. Това се потвърждава и от факта, че Договорът за предоставяне на поръчителство № 3654040 е сключен на същата дата, както и договора за паричен заем. Дори двата договора има еднакви номера. В този смисъл се твърди, че на длъжника никога не е давана възможност за избор кое обезпечение на предостави. Посочва, се че очевидно тези разпоредби не са индивидуално уговорени със К. С., а са изначално заложени, поради което са неравноправни и затова нищожни и нямат действие спрямо К. С.. При изложените съображения от особения представител на въззиваемия К. И. С., иска се от въззивния съд да остави 6 въззивната жалба на „А.к.п.з.“ АД без уважение и да потвърди обжалваното решение на РС Благоевград като правилно и законосъобразно, като присъди на страната и направените разноски пред настоящата въззивна инстанция.