Решение № 118 от 02.03.2026, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Гражданско дело 812/2025
- Вид
- Решение № 118
- Подписан
- 02.03.2026
- В сила
- 26.03.2026
- Състав
- Динчер Хабиб
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 118 гр. Кърджали, 02.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Теодора Димитрова като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20255140100812 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответника съществуване на вземания в общ размер на 261,89 лв., от които 109,32 лв. - задължения за периода 24.01.2023 г. - 04.03.2023 г., представляващи месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) по договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** от 24.01.2023 г. и 152,57 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** от 24.01.2023г., представляваща три месечни такси, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. **** по описа на Районен съд - Кърджали, ведно със законната лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането.
Обстоятелствата, на които се основава иска са във връзка със сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** от 24.01.2023 г., като се твърди, че поради неизпълнение на задълженията на длъжника по него, същият е бил прекратен едностранно от ищеца на 01.05.2023 г. Предвид това, към 05/05/2023 година длъжникът е имал задължения за преходни периоди в размер на 109,32 лв. Като последица от посоченото неизпълнение са били начислени договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 152,57 лв. по посочения договор, представляваща три месечни такси. За пълнота посочва, че неустойки се дължат само по договорите за мобилни услуги, респективно по допълнителни споразумения към тях, но не и към договорите за лизинг.
1
Сочи се, че всички непогасени и изискуеми задължения на ответника в посочения размер от 261.89 лв. били обединени във фактура **** за клиентски номер **** със срок на плащане 15 дни от дата на издаването им, като към настоящия момент посочената сума не е била заплатена от длъжника.
Иска съдът да постанови решение, с което да се признае за установено, че ответника К. С. М., с ЕГН ********** дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283 общата сума от 261.89 лв., формирана от месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) по договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** от 24.01.2023г., дължими за период 24.01.2023 г. 04.03.2023 г. и от неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за Мобилни услуги с посочения предпочетен номер.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника чрез назначения му особен представител, който счита иска за допустим, но недоказан.
Районният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното от фактическа и правна страна:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.415, ал. 1, т.2 от ГПК.
Съгласно разпределената доказателствена тежест ищецът следва да докаже в условията на пълно и главно доказване сключването на процесния договор за предоставяне на мобилни услуги, настъпването на падежа на вземанията по договора, изпълнение на задължението на ищеца по сключения договор, в това число и предоставяне на посочените услуги, изискуемостта на всяко вземане и неговия размер. В тежест на ответника е да установи възраженията си срещу иска, както и че е платил изцяло или частично претендираните вземания.
Следва да се отбележи, че ответникът не оспорва сключването на процесните договори и предоставянето на услуги по тях, както и размера на вземанията, поради което съдът приема тези факти за доказани.
От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за мобилни услуги от дата 24.01.2023 г., като ответникът /абонатът/ е предпочел мобилен номер **** с абонаментен план Тотал Макс, с месечен абонамент за първоначалния срок на договора: 31.99 лв. на месец със срок на действие 24 месеца.
Ответникът е ползвал предоставяните от ищеца мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № ****, като за дължимите суми за ползвани услуги са издадени фактури № ****, № **** и **** за периода от 24.01.2023 г. до 04.05.2023 г.
Наличието на валидна облигационна връзка се установява от представения по делото договор за мобилни услуги, подписан от ответника, което удостоверява изразеното от него съгласие за обвързване в облигационно 2 правоотношение с ищцовото дружество по процесния договор и при уговорените условия и срок, като положените подписи не са оспорени от ответника по отношение на тяхната автентичност. В договора за мобилни услуги е посочен избраният от потребителя абонаментен план и дължимата месечна абонаментна такса. Ответникът е подписал и ценова листа, съгласно която се таксуват мобилните услуги, като в договора за мобилни услуги е посочен идентификационният номер на активната СИМ карта, която същата е получила при сключването, даваща достъп до мобилната мрежа на оператора.
От това следва, че мобилният оператор е изпълнил задълженията си по договора за мобилни услуги, като е осигурил достъп на потребителя до своята мобилна мрежа и предлагани далекосъобщителни услуги.
Съгласно т. 23, б. „б“ от Общите условия на „Йеттел България" ЕАД, месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съгласно избрания от него абонаментен план. Следователно, месечните абонаментни такси се дължат по силата на самото сключване на договора за мобилни услуги, след като ответникът е получил достъп до мрежата на оператора.
Установява се, че е настъпил падежа и за вземанията за предоставени мобилни услуги, тъй като е изтекъл срокът за заплащане на месечните фактури, в които процесните вземания са индивидуализирани. Поетите договорни задължения на ответника имат характер на периодични плащания, за които мобилният оператор издава месечна фактура. Съгласно т. 27 от Общите условия на мобилния оператор, ,,Плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.“, а в т. 31 от Общите условия на мобилния оператор е предвидена възможност, чрез вътрешна процедура пред мобилния оператор, в 6-месечен срок, потребителят да оспори месечната сметка и мобилният оператор да преразгледа фактурата. Ответникът не представя доказателства да е платил дължимите суми по фактури, нито да ги е оспорил.
Претендираните от ищеца парични неустойки са уговорени между страните в хипотеза на прекратяване на договорите или при нарушение на задълженията на потребителя по договора, при което за ищеца е възникнало вземане за неустойка и вземане за разликата между стандартната месечна такса по ценова листа за този абонаментен план и промоционалната месечна цена за пакета услуги, получавани от ответника, защото с уговорените неустойки е обезпечено неизпълнението на поетите от потребителя задължения чрез обезщетяване на оператора за претърпените от неизпълнението вреди, без да е нужно същите да се доказват.
С оглед на горното следва да се признае в отношенията между страните съществуването на парични задължения на ответника към ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
3
При този изход на делото, отговорността за разноски както в настоящото, така и в заповедното производство, е в тежест на ответника, който съгласно чл.
78, ал. 1 от ГПК следва да заплати направените от ищеца разноски в общ размер в исковото производство от 488,28 евро (с равностойност 955 лв.), от която 38,34 евро (с равностойност 75 лв.) за държавна такса, 204,52 евро (с равностойност 400 лв.) за възнаграждение за особен представител и 245,42 (с равностойност 480 лв.) заплатено адвокатско възнаграждение, а в заповедното производство е дължима сумата от 258,20 евро (с равностойност 505 лв.), от която: 12,78 евро (с равностойност 25 лв.) за държавна такса и 245,42 (с равностойност 480 лв.) за адвокатско възнаграждение, съгласно издадената заповед по чл. 410 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, Районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на К. С. М., ЕГН ********** и адрес: ****, съществуването на вземане на "Йеттел България” ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, „Бизнес Парк София“, сграда № 6, п. к. 1766, представлявано заедно от изп. директори Д.К.К. и М.С., действащо чрез пълномощник адв. Л. Г. - САК, за сума в общ размер на 133,90 евро (с равностойност 261.89 лв.) – по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** от 24.01.2023 г., от които: 55,89 евро (с равностойност 109.32 лв.) – главница за неизплатени месечни и еднократни такси /абонаментни, доп. пакети/ за периода 24.01.2023 г.04.03.2023 г. и 78,01 евро (с равностойност 152,57 лв.) – неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договора, представляваща три месечни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 19.03.2024 г. до окончателното изплащане на гореописаните вземания, съгласно издадена Заповед № **** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. **** на РС-Кърджали.
ОСЪЖДА К. С. М., ЕГН ********** и адрес: ****, да заплати на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, „Бизнес Парк София“, сграда № 6, п. к. 1766, представлявано заедно от изп. директори Д.К.К. и М.С., действащо чрез пълномощник адв. Г.З. - САК, сумата от 488,28 евро (с равностойност 955 лв.) - разноски в исковото производство и сумата от 258,20 евро (с равностойност 505 лв.), разноски в заповедното производство по ч. гр. д. **** на РС-Кърджали.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2- седмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________ 5