Разпореждане № 29224 от 06.03.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 29224 гр. С., 06.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА

АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА Частно гражданско дело № 20231110104997 по описа за 2023 година

Производството по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „СК“ ООД за издаване на заповед за изпълнение срещу Ц. Л. Й. за неустойка за неизпълнение на задължение.

Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна лихва, както и за разноските.

По отношение на претендираната неустойка.

Същата предвижда задължение за длъжника за заплащане на обезщетение за непредставяне в срок на обезпечение /поръчители/ на задълженията му по договора. Такава уговорка се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността й се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. Отделно по този начин се заобикаля закона, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи 1 само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо.

В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Ето защо заявлението в посочените части следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление от 30.01.2023 г. на „СК“ ООД срещу Ц. Л. Й. в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземане за неустойка в размер на 561,46 лв. за неизпълнение на договорно задължение.

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2