Решение № 75 от 30.01.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Перник, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20241720106429 по описа за 2024 година

При секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 6429 по описа на ПРС за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Д. Н. М. срещу А. П. Д. с твърдението, че с ответника живели на съпружески начала и от съвместното им съжителство е родено едно дете - Н. А. П. на ********** Тъй като имали неразбирателства и конфликти, с ответника се разделили и през 2016 г. постигнали спогодба, по силата на която на майката било предоставено упражняването на родителските права, бил определен режим на лични отношения на детето с бащата и дължимата издръжка.

Впоследствие, с Решение № 1205/16.07.2019 г., постановено по гр. дело № 2207/2019 г. по описа на ПРС, влязло в законна сила на 31.07.2019 г., бил изменен размерът на дължимата издръжка от ответника.

Сочи, че почти веднага след раздялата, ответникът заминал в чужбина и оттогава до настоящия момент се прибирал много рядко в страната.

Малолетният Н., който е на 12 години, бил ученик в редовна форма на обучение, а също така посещавал извънкласни занимания - Клуб по шахмат в *************** От училището и от извънкласните занимания, понякога организирали екскурзии, включително и в чужбина, по участие в международни програми и проекти, както и летни лагери и еднодневни екскурзии. Освен това много пъти през летните месеци Н. искал с майка му да отидат на море в Гърция или Турция, но поради липсата на писмено съгласие от страна на баща му, не можел свободно да се придвижва извън страната.

С оглед изложеното, ищцата моли съдът да постанови решение, с което да разреши издаването на задграничен паспорт на детето Н. А. П. въз основа на подадено и подписано заявление за това до съответните компетентни органи само от нея, в качеството ù на майка и законен представител на малолетния ù син, както и да разреши 1 ищцата да извежда извън пределите на Република България малолетния ù син Н. А. П., до навършване на пълнолетие, до страните от ЕС, Република Турция, Република Сърбия, Република Северна Македония и Кралство Великобритания, без съгласието на бащата А. П. Д..

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал писмен отговор. В открито съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание ищецът поддържа така изложеното в исковата молба, депозирайки писмена молба. Отправено е искане до съда да постанови неприсъствено решение, което е уважено с протоколно определение в проведеното открито съдебно заседание.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК в случаите, при които ответникът не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него, като за тези последици от бездействието си ответникът следва да е бил уведомен. Същевременно, от изложените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

В настоящия случай така посочените предпоставки, обуславящи възможността за постановяване на неприсъствено решение, са налице. Ищецът е направил изрично искане в този смисъл, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с разпореждането на съда, редовно е призован за първото по делото съдебно заседание, не се явява и не се представлява, като не е направил и искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Съдът приема, че са налице предпоставките и на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като от представените от ищцовата страна документи предявеният иск е вероятно основателен.

Предвид изложеното, съдът намира, че следва да се постанови решение по реда на чл. 238 ГПК, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Само за пълнота следва да се отбележи, че към постановяване на решението Република България вече е пълноправен член на Шенгенското пространство. Това обстоятелство обаче премахва единствено граничните проверки в рамките на страните членки. Това обаче не изключва инцидентен полицейски контрол и не отпада правно уреденият в българското право принцип, че пътуването на малолетни/непълнолетни деца извън пределите на страната се осъществява единствено при наличие на съгласие от страна и на двамата родители. Съгласно чл. 76, т. 9 ЗБДС - може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители или надлежен съдебен акт, постановен в производство по чл. 127а, ал. 2 СК. Ето защо съгласието е необходимо и за страните членки на Шенгенското пространство.

Съдът съобрази също, че съгласно Тълкувателно решение № 1/03.07.2017 г. по тълкувателно дело № 1 по описа за 2016 г. на ОСГК на ВКС разрешение се дава винаги за конкретен период като практиката е наложила той да е от пет години, считано от влизане в сила на решението. В конкретния случай съдът намира, че не са налице пречки да се издаде разрешение за заявения период – до навършване на пълнолетие на детето, тъй като то ще навърши осемнадесет години едва пет месеца 2 след изтичане на настоящото разрешение, който период е кратък, но достатъчен да създаде евентуална пречка за напускане на страната.

В конкретния случай разпоредбата на чл. 127а, ал. 4 е неприложима.

Безпредметно е да се допуска предварително изпълнение на решени, което не подлежи на обжалване.

По разноските:

Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.

78, ал. 1 такива му се дължат. Доказани са разноски в общ размер на 30,00 лева, които следва да бъдат присъдени.

В полза на оказалия безплатна правна помощ процесуален представител следва да се присъди възнаграждение в размер на 400,00 лева.

В светлината на гореизложеното, съдът

РЕШИ:

РАЗРЕШАВА на основание чл. 127а, ал. 2 от СК да се издаде паспорт на детето Н. А. П., ЕГН **********, по заявление, подадено само от майката - Д. Н. М., ЕГН **********, без съгласието на бащата А. П. Д. и след издаването му да бъде получен от Д. Н. М. или надлежно упълномощено от нея лице.

РАЗРЕШАВА на основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД пътувания на детето Н. А. П., ЕГН ********** извън пределите на Република България, без ограничение в броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето в страните от Европейски съюз, Република Турция, Република Сърбия, Република Северна Македония и Кралство Великобритания, без съгласието на бащата А. П. Д., като при пътуванията детето бъде придружавано лично от майката Д. Н. М., ЕГН ********** или упълномощено от нея пълнолетно лице с изрично, конкретно нотариално заверено пълномощно, с цел екскурзия и почивка, за срок о т влизане на настоящото решение в сила – 30.01.2025 г. до навършване на пълнолетие от Н. А. П. - **** което съдебното решение замества липсващото съгласие на бащата А. П. Д. ЕГН ********** ОСЪЖДА А. П. Д. да заплати на Д. Н. М. сума в размер на 30,00 лева разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА А. П. Д. да заплати на адв. С. И. сума в размер на 400,00 лева за оказаната безплатна помощ по чл. 38 ЗА в настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните за сведение.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

3