Решение № 710 от 23.12.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 710 гр. Казанлък, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20245510101774 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ, във вр. чл. 558, ал. 5 във вр. с чл. 557, ал. 2, т. 1, б. „а“ от КЗ, във вр. с чл. 51, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от С. Ю. Щ., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, действащ чрез своята майка и законен представител И. С. М., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез пълномощника адв. М. М. Т. - Старозагорска адвокатска колегия, с адрес: ****, против Г.Ф., ЕИК 121446665, ****, представлявано от Изпълнителния директор Б.М..

Твърди се, че от съвместното съжителство на Ю.А. Щ. и И. С. М. се родил С.

Ю. Щ., ЕГН **********. В исковата молба се твърди, че на 14.10.2019 г., около 01:00 часа по ПП I-5 км 190+200 се движил л.а. „****“ с рег. № ****, с водач Ю.В.А., който поради управление с несъобразена скорост внезапно навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал челно в л.а. „****“ с рег. № ****, управляван от Л.Н.У.. В резултат на реализираното ПТП била причинена смъртта на двамата водачи, както и на пътниците в л.а. „****“ с рег.

№ ****, между които е и бащата на ищеца - Ю.А. Щ.. В резултат на инцидента загинал Ю.А. Щ., на 30 г., тъй като същият получил тежки несъвместими с живота телесни увреждания, довели до смъртта му. Загиналият родител бил млад мъж, глава на семейството, в работоспособна възраст и работещ, деен, активен и в отлично здравословно състояние. Бил отговорен и трудолюбив баща, който живял със семейството си в едно домакинство и е бил всеотдаен към него. За така описаното ПТП било постановено влязло в сила Решение по търг. дело № ****/**** г. по описа на ОС-Стара Загора, Търговско отделение, което със сила на пресъдено нещо спрямо ответника - Г.Ф., е установило вината на водача на лекия автомобил без сключена застраховка „Гражданска 1 отговорност“, както и гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника по отношение на деликта, липсата на съпричиняване и размера на причинените неимуществени вреди. Към датата на ПТП - 14.10.2019 г. бащата на ищеца бил млад, в разцвета на силите си и най-вече в трудоспособна възраст, поради което за периода от смъртта му до навършване на 18-годишна възраст на ищеца били налице имуществени вреди, представляващи пропусната полза в неизплащане на издръжка от родителя в минимален размер, а именно 1/4 (една четвърт) от минималната работна заплата в Република България. Твърди се, че ищецът, като непълнолетно дете – низходящ, имал право и фактически е бил изцяло издържан от своя баща, като получаването на издръжка от бащата следствие на ПТП-то било прекратено безвъзвратно по обективни причини. Именно в тази връзка ищецът претърпял имуществени вреди, изразяващи се в пропусната полза да получава издръжка.

Съгласно общата разпоредба на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД приложима и при определяне на обезщетения, претендирали на основание КЗ, на присъждане подлежали всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането.

В ППВС № 4/61 г. и 4/68 г. изрично било постановено, че при причиняване на смърт, близките на пострадалия имат право на обезщетение за накърнените им имуществени блага от лишаване от издръжка, когато действително са били издържани от него или са имали право на издръжка и правото на обезщетение възниквало когато вредата не може да бъде компенсирана от пенсията, на която имат право /Реш. № 163/04.10.2016 г. по т.д. № 3456/2015 г. ВКС, I т.о.

Законодателната уредба на определяне издръжката, дължима от родителите на непълнолетни деца, приемала правото на издръжка на последните като безусловно. Следователно, щом правото да получи издръжка от родител е безусловно право на непълнолетното дете, то същото имало право всякога да търси обезщетение за понесените от него имуществени вреди, изразяващи се в лишаването му от възможност да бъде издържано от своя баща до пълнолетие, поради предизвикана от настъпило ПТП смърт на последния, като за успешното провеждане на иска по чл. 557 ал. 1 т. 2 б. „а” от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД в разглежданата хипотеза е достатъчно да установи качеството си на непълнолетно дете и отсъствие на покритие на щетите с получавана наследствена пенсия. Що се касаело до базата за изчисление на тези имуществени вреди, то тя не можело да бъде по-ниска от нормативно установения от законодателя, след първоначалното и определяне, минимален размер за същата, респ. размер несъобразен с нуждите на детето и възможностите на родителя, който я е дължал /Реш. № 169/28.02.2012 г. по т.д.

№762/2010г. ВКС, II т.о/ Твърди се, че в свое решение № 254/29.01.2013 г. по т.д. № 32/2012 г. ВКС, II т.о. е приел, че причиняването на смърт при пътнотранспортно произшествие, което носи белезите на граждански деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД поражда право на обезщетение в полза на определен кръг лица, които поради близката си родствена /биологична/ или житейска връзка с починалия търпят вследствие на загубата му неблагоприятни последици, дефинирани от закона като имуществени и неимуществени вреди.

2

Обективният критерий, според който се определят подлежащите на обезщетяване вреди, е пряката и непосредствена причинноследствена връзка между смъртта на пострадалото лице и конкретните неблагоприятни последици, настъпили в правната сфера на засегнатите негови близки. Това разрешение се съдържа в разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, която постановявала, че при непозволено увреждане се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Законодателят не обуславял обезщетяването на вредите от изискване за едновременното им проявление с осъществяването на увреждащото действие или бездействие, респ. с настъпването на смъртта на пострадалия.

Единственото условие, с което чл. 51, ал. 1 ЗЗД обвързвало обезщетяването на дадена имуществена или неимуществена вреда, е тя да съставлява пряк и непосредствен резултат от деликта, в каквато насока са и разясненията в т.1 от ППВС № 4/1968 г. Сред лицата с право на обезщетение били и децата на починалия, които в най-висока степен са засегнати от смъртта му, бидейки лишени завинаги от неговата родителска обич и морална подкрепа, а до определена възраст - и от дължимата по закон финансова подкрепа под формата на издръжка. Да се отрече правото на обезщетение с аргумент, че проявлението на вредите било последващо спрямо настъпването на смъртта, е крайно несправедливо и същевременно несъвместимо с правилото на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, според което всички вреди, произлезли пряко и непосредствено от нарушаването на забраната за непозволено увреждане, подлежали на обезщетяване от техния причинител и/или от отговорните наред с него или вместо него лица. Твърди, че със смъртта на Ю. Щ. на ненавършилото пълнолетие негово дете - ищеца по делото, били причинени имуществени вреди, изразяващи се в лишаване от издръжка, на която е имал право по закон /чл. 143, ал. 2 от СК 2009 г./, считано от 14.10.2019 г. до навършване на пълнолетие. В случая, имуществените вреди, изразяващи се в лишаването от издръжка на ищеца - дете на загиналия Ю. Щ., били в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие - ПТП. Тези имуществени вреди подлежали на обезщетяване от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на деликвента, респ. от Гаранционния фонд при хипотезата несключена застраховка „Гражданска отговорност” от виновния водач. Със смъртта на баща си ненавършилото пълнолетие дете загубило възможността да получава следващата му се по закон издръжка до навършване на пълнолетие. В този смисъл е т. 1 от ППВС № 4/68 г., съгласно която на обезщетяване подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Следователно, в полза на ищеца срещу ответника възникнало вземане за обезвреда на причинените с деликта имуществени вреди, изразяващи се в загуба на издръжка от неговия баща считано от 14.10.2019 г., следваща им се по закон, и които са настъпили в пряка причинна връзка със застрахователното събитие. Твърди се, че ответникът дължи изплащане на издръжка на ищеца по делото, която представлява имуществена вреда под 3 формата на пропуснати ползи, така както е заплатил на правоимащите лица и неимуществените вреди следствие на ПТП-то и настъпилата смърт. От тази гледна точка получаването на издръжка било бъдещо сигурно /защото родителят е задължен за даването на издръжка/, но неосъществило се увеличаване на имуществото на лицето, на което се дължи издръжката до навършване на посочената възраст. В заключение вземането за издръжка и вземането за обезщетение за претърпени имуществени вреди към застрахователя, респ. Гаранционния фонд при несключена застраховка от виновния водач, произтичали от различни правни основания, имали различен предмет, цели и функции и обслужвали различни правно легитимни интереси на техните носители. В тази връзка не намирала приложение нормата на чл.

140, ал. 1 от СК по отношение вземането на ищеца за репариране на причинените му имуществените вреди от ответника, дори да беше претендирал и получил такива. Според установената съдебна практика на ВКС, неполучаването на издръжка по смисъла на чл. 143, ал. 2 СК представлявала имуществени вреди (т. нар. пропуснати ползи), които следвало да бъдат обезщетени от застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ на деликвента или Гаранционния фонд при липса на сключена застраховка /в т. см.: реш. № 158/28.12.2011 г. на ВКС, ТК, I отд. по т. дело № 157/2011 г.; реш.

№ 169/28.02.2012 г. на ВКС, ТК, II отд по т. дело № 762/2010 г.; реш. № 100/28.07.2010 г. на ВКС, ТК, I отд. по т. дело № 645/2010 г. и др./. Твърди се, че според чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно задължението на родителите да плащат издръжка, съответно правото на децата за получаване на издръжка от родителите, е безусловно, тъй като не е обусловено нито от работоспособността на детето, нито от неговото имущество. В тази връзка претендирането по съдебен ред и изплащането от ответника на застрахователното обезщетение за неимуществените вреди, причинени на ищеца от смъртта на баща му, били правноирелеватни относно правото му да получи обезщетение за имуществените вреди, представляващи неполучената издръжка по чл. 143, ал. 2 СК. Като размер обезщетението не можело да е под нормативно определения размер на издръжката, дължима на непълнолетни деца - чл. 142, ал. 2 СК. При определяне на размера следвало да се съобразят доходите на родителите /вкл. на починалия/, потребностите на детето, както и приносът на починалия родител в осигуряване на издръжката. В ППВС № 5/70 г., p. IV било указано, че възможността на лицето, което дължи издръжката, е основание за даване на издръжка и показател за размера й. Възможността е винаги обективна и конкретна. Тя се определяла от доходите, имуществото и квалификацията за задълженото лице. В Решение постановено по гр. д. № 3805/15 г. на IV г.о. на ВКС, постановено по въпроса за възможността да се присъжда обезщетение за бъдещи вреди и необходимостта обезщетяването да се извършва периодично, когато вредите настъпват по този начин, било прието, че когато в имуществената сфера на пострадалия вредата ще настъпва 4 периодично, обезщетението за пропуснати ползи за в бъдеще се определя на периоди със законните последици за забава от деня на падежа, до настъпване на промяна в обстоятелствата, водеща до прекратяване или изменение на размера на обезщетението. Това важало и когато вредите настъпвали в периоди, следващи датата на подаване на исковата молба. Цитираното ППВС било задължителна практика, а съдът следвало да съобрази и приетото в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение на ВКС по гр.д. № 3805/15 г. относно присъждането на обезщетение за бъдещи имуществени вреди, които настъпват периодично. Твърди, че в ППВС № 4/75 г., т. 11 било прието, че дали да присъди еднократно или периодично изпълнение на присъденото обезщетение за вреди от непозволено увреждане е възложено от закона на съда. С оглед на конкретните особености на всеки отделен случай съдът преценявал дали присъденото обезщетение следва да бъде изплатено наведнъж или за периоди. В настоящия случай към датата на злополуката детето било отглеждано и издържано от двамата родители, като и за двамата родители липсвали доказателства за получавания доход. Ето защо като база за определяне на доходите на родителите следвало да се вземе предвид MPЗ, касаещи съответния период. Като се съобразят доходите на двамата родители, обстоятелството, че грижите по отглеждането и възпитаването на децата се поемало от майката до пълнолетието им, като единствен родител, размерът на издръжката дължим от бащата за ищеца следвало да бъде определен съгласно чл. 142, ал. 2 СК за минималния размер на издръжката за едно дете, т. е. за два месеца и половина за 2019 г. в размер на по 140 лв. месечно, за 2020 г. в размер на 152,50 лв. месечно, за 2021 г. в размер на 162,50 лв. месечно, за 2022 г. в размер на 177,50 лв. месечно, за 2023 г. в размер на 195 лв. месечно и от 01.01.2024 г. на 233,25 лв. месечно. Предвид изложеното на ищеца С. Ю. Щ. се дължало обезщетение за имуществени вреди за периода 14.10.2019 г. до ****2029 г. /датата на навършване на пълнолетие/ в общ размер на 25 083 лв., формиран от една месечна вноска от 70 лв. за периода от 14.10.2019 г. до 31.10.2019 г., две месечни вноски от по 140 лв.за м. 11 и м. 12.2019 г., 12 месечни вноски от по 152,50 лв. за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г., 12 месечни вноски от по 162,50 лв. за периода 01.01.2021 г.-31.12.2021 г., 12 месечни вноски от по 177,50 лв. за периода 01.01.2022 г. - 31.12.2022 г., 12 месечни вноски от по 195 лв. за периода 01.01.2023 г. - 31.12.2023 г., 12 месечни вноски от по 233,25 лв. за периода 01.01.2024 г. - 31.12.2024 г., 12 месечни вноски от по 233,25 лв. за периода 01.01.2025 г. - 31.12.2025 г., 12 месечни вноски от по 233,25 лв. за периода 01.01.2026 г. - 31.12.2026 г., 12 месечни вноски от по 233,25 лв. за периода 01.01.2027 г. - 31.12.2027 г., 12 месечни вноски от по 233/25 лв. за периода 01.01.2028 г. - 31.12.2028 г., 10 месечни вноски от по 233/25 лв. за периода 01.01.2029 г. - 31.10.2029 г. и една месечна вноска от 155,55 лв. за периода от 01.11.2029 г. до ****2029 г.

Разпечатката съдържа 20 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6e189a39-7821-41e7-b641-b45f3066d072