Решение № 167 от 08.02.2021, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№: 167 08.02.2021г. гр.Бургас,

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд - гр.Бургас ХІІІ-ти състав

На двадесет и първи януари, две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Румен Йосифов

Членове: 1. Павлина Стойчева

2. Веселин Белев

Секретаря: И. Г.

Прокурор: Христо Колев

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов, касационно наказателно административен характер дело № 2533 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Бългериън Уайт Шелс”ООД, ЕИК-*********, с адрес: гр.Пловдив, ул.Сливница №6А, ет.6, офис 12, представлявано от управителя С.В.К., против решение № 260370/23.10.2020г., постановено по НАХД № 3074/2020г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 02-0002983 от 08.07.2020г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас (ДИТ-Бургас), с което за нарушение чл.415, ал.1 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415в, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от КТ, му е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева.

В касационната жалба се изразява становище за неправилност на оспореното решение поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, като се иска неговата отмяна или алтернативно – намаляване на санкцията. Твърди се, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви за твърдяното нарушение на принципа „non bis in idem“ (лат. не два пъти за едно и също), защото макар допуснатото закъснение при плащането на възнагражденията да е за 21 работници, не се касае за различни нарушения. Предписанието е един индивидуален административен акт и неизпълнението му е само едно. Посочва се, че в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП са цитирани няколко дати, като не става ясно коя е датата на нарушението, а същото се отнася и за мястото на нарушението. Като съществен пропуск се счита липсата в акта и НП на коментар въз основа на какъв юридически факт е възникнало трудовото правоотношение. Излагат се доводи за неналичие на осъществен състав на нарушение, защото има забава на кредитора – не е установено работникът да е търсил изплащане на заплатата му. Касаторът твърди също, че по принцип издадените НП за нарушения на чл.128, т.2 от КТ са незаконосъобразни, а неизпълнението на задължения за плащане на трудово възнаграждение представлява трудов спор, за решаването на който има особен ред.

Счита, че правилно деянието е квалифицирано като маловажен случай, но е следвало изобщо да не бъде наказван на основание чл.28 от ЗАНН. Алтернативно иска санкцията да бъде намалена до минимума предвиден в закона, като се позовава на усложнената икономическа обстановка в страната. Посочените в жалбата оплаквания се квалифицират по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуални правила и явна несправедливост на наказанието. В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не изпраща представител и не прави искания.

Ответникът по касация – директор на ДИТ-Бургас, се представлява в процеса от юрисконсулт Вероника Иванова-Николова, която пледира за неоснователност на касационната жалба, иска от съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването, поради което пледира атакуваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил НП № 02-0002983 от 08.07.2020г., с което на касатора за нарушение чл.415, ал.1 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415в, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева. В решението е прието, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него. Конкретизирано е, че НП е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице. По същество, съдът е обосновал извод, че е изпълнен съставът на нарушението, съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което правомерно е ангажирана отговорността на дружеството за неспазване на трудовото законодателство. Прието е, че административно-наказващият орган неправилно е приложил привилегирования състав на чл.415в от КТ, защо възнаграждението на работника не е било изпълнено срочно и за него са произтекли вредни последици. Въпреки това съдът е потвърдил НП, защото преквалификацията в по-тежко нарушение в административно-наказателното производство е недопустима.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Настоящият съдебен състав приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН срокове, като от формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество описаната фактическа обстановка се установява от събраните в производството писмени и гласни доказателства, като установеното нарушение действително е осъществено от санкционирания правен субект.

При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, а възраженията на касатора са неоснователни.

„Бългериън Уайт Шелс”ООД е санкционирано за това, че в качеството си на работодател не е изпълнило задължително предписание на ДИТ-Бургас, дадено с протокол № ПР 2001258/07.02.2020г. по т.15, да изплати трудовото възнаграждение за месец октомври 2019г. на работника Кирилка Колева Чанева, в размер на 542,81 лева, полагал труд като работник риболов в стопанисвания от дружеството обект: Цех за преработка на миди, находящ се в гр.Черноморец, съгласно изискванията на чл.128, т.2 от КТ, вр. чл.270, ал.2 и 3 КТ, със срок за изпълнение до 02.03.2020г. Предвид липсата на ангажирани доказателства за изпълнение на предписанието бил съставен АУАН № 02-0002983/12.03.2020г. На 27.05.2020г. представител на дружеството ангажирал пред контролните органи доказателства – писмено обяснение и разпечатка от превод на заплата на 15 лица, от които се установява, че предписанието е било изпълнено. Впоследствие административно-наказващият орган издал оспореното пред районния съд наказателно постановление, с което за осъщественото нарушение, предвид обстоятелството, че то е било отстранено и от него не са настъпили вредни последици, на основание чл.415в, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от КТ, била наложена имуществена санкция в размер на 300 лева.

Не може да бъде споделена тезата на касатора, че дружеството е следвало да бъде санкционирано само веднъж за установеното неизпълнение. Протоколът, в който се съдържат предписанията е акт, който ги материализира, но обстоятелството, че тези предписания са описани в един акт, не води до извода, че става въпрос за едно единствено предписание. Предписанията касаят различни нарушения, които са констатирани в хода на извършената проверка. Всяко от предписанията има различно съдържание и касае плащане на различни правни субекти, поради което правилно районният съд е приел, че всяко от тях представлява отделно властническо волеизявление и в случая са налице отделни административни актове по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, макар и материализирани в един протокол. За изпълнение на всяко от предписанията дружеството е следвало да извърши различни правни и фактически действия и тяхното неизпълнение представлява отделно административно нарушение. Следва да се има в предвид, че след като дадените задължителни предписания не са обжалвани по съдебен ред, то те са влезли в законна сила и са задължителни за адресатите им, като е недопустимо в настоящото производство да се извършва косвен съдебен контрол по отношение на тяхната законосъобразност.

Изложената фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. В хода на съдебното следствие пред районния съд са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя са били разгледани от съда. По отношение определянето на местонарушението в хипотезата на съставомерно бездействие, това е мястото на която е следвало, или поне е било възможно да бъде извършено действието от което деецът се е въздържал противоправно. Това в случая това е гр.Черноморец, тъй като това е мястото на което е била упражнявана трудовата дейност, респективно в него е следвало на се заплати дължимото възнаграждение на работника, с което да се изпълни даденото предписание на контролните органи. По отношение датата на нарушението, пак поради осъществяване на нарушението чрез бездействие, каквото представлява неизпълнението на предписание, много точно в НП и АУАН е посочен периода през който е продължило то – до датата на изтичането на срока за изпълнение на предписанието – 02.03.2020г. и от следващите ден нарушението се счита за осъществено, като изрично е отбелязано констатирането на неизпълнението в хода на проверката на 05.03.2020 и 11.03.2020г. Точно и ясно в НП и АУАН са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, изложени са и законните разпоредби, които са били нарушени – чл.415, ал.1 и чл.415в, ал.1 от КТ. Няма никакво смислово различие между даденото предписание в протокола и това описано в АУАН и НП, като в тях не е необходимо да бъдат описвани всички факти свързани с трудовото правоотношение на работника чието възнаграждение не е било платено (напр. цитиране на трудовия му договор). Достатъчно е описанието на правно-релевантните факти, както е процедирано в случая. Не съществуват никакви доказателства за твърдяната забава на кредитора, напротив – в писмените обяснения дадени от представител на дружеството е изложено, че неплащането на възнагражденията в дадения срок се дължи да влошената икономическа обстановка.

Неоснователно е възражението на касатора свързано с твърдение, че издадени НП за нарушения на чл.128, т.2 от КТ са незаконосъобразни, защото настоящото нарушение не е квалифицирано по този състав, а е за неизпълнение на дадени предписания. Неплащането на възнаграждението е само елемент от осъществения сложен фактически състав, но не чл.128, т.2 от КТ е нарушената правна норма.

Следва да се има предвид също, че предвиденият особен ред за разглеждане на възникналия между страните трудов спор, не представлява законна пречка за ангажиране административно-наказателната отговорност на работодателя.

Предписанието е един от механизмите за гарантиране правата на работника, като икономически по-слаба страна в трудовото правоотношение, чрез намеса на държавата със средствата на административната принуда и санкция, като неговото неизпълнение е въздигнато от закона в самостоятелен състав на административно нарушение. Реализирането на правата по възникнал трудов спор във връзка с незаплатено трудово възнаграждение, по реда на исковия процес по ГПК, не изключва административно-наказателната отговорност, защото гражданско-правната отговорност, за разлика от наказателната, не поглъща административно-наказателната отговорност.