Определение № 1189 от 13.08.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1189 гр. Плевен, 13.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА

Членове:

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно гражданско дело № 20244400500591 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл 274, ал.1, вр. чл. 413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от заявителя „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД – гр.С., с ЕИК: *** срещу Разпореждане №472 от 04.07.2024 г., постановено по ч.гр.д. №496 по описа на Районен съд – Левски, с което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. реда на 417 ГПК.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на обжалваното разпореждане, като се отправя молба за неговата отмяна и произнасяне на съда по същество. Жалбоподателят излага твърдения, че районният съд е следвало да даде указания на заявителя за отстраняване на нередовности по реда на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, а именно – да уточни на какво основание претендира вземанията – договора за паричен заем /посочен в т.9/ или записа на заповед /посочен в т.12/, както и да уточни обстоятелствата по прехвърлянето на вземанията, в т.ч. и да представи документ, удостоверяващ това прехвърляне. Жалбоподателят акцентира върху това, че изменението на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, предвиждащо задължение на съда да даде указания за нередовностите на заявлението и да предостави възможност те да бъдат отстранени в 3 –дневен срок, е обнародвано в ДВ бр.86 от 27.10.2017 г., т.е. след постановяване на ТР №4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. №4/2013 г. в обратния смисъл.

1

„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД счита, че от заявлението му става ясно, че то е за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.10 от ГПК, т.е. въз основа на приложения в оригинал запис на заповед. Заявява, че тъй като се касае за обезпечаване на вземания, произтичащи от договор сключен с потребител, към заявлението са приложени договора за паричен заем, погасителния план към него и приложимите Общи условия.

„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД счита още, че е допустимо права по менителнични ефекти да бъдат прехвърляни чрез цесия. Косвени аргументи за такова прехвърляне черпи от обстоятелството, че упражнява фактическата власт върху записа на заповед. Твърди обаче, че не вземанията по записа на заповед, а вземанията по договора за паричен заем са прехвърлени в негова полза с договор за цесия от 12.01.2024 г. Последният не е представен с жалбата. В нея са развити аргументи за прехвърлянето на вземане по запис на заповед чрез джиро, но не се твърди конкретното вземане да е прехвърлено по този начин.

Счита, че е преградена и възможността за осъждане на длъжника по заповедното производство, тъй като в разпореждането на съда липсва указание за предявяване на осъдителен иск за вземането си по реда на чл.415, ал.1, т.3 т ГПК.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията, направени в частната жалба и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От приложеното ч.гр.д. № 496/2024 г. по описа на Районен съд – Левски е видно, че същото е образувано въз основа на подадено заявление от „Кредит Инкасо Инвестмънтс България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК срещу длъжника М. А. Х., ЕГН:

********** за парични суми, посочени в заявлението, а именно: 631,08лв., от които 406,44лв., представляващи главница; 203,79лв. – неустойка и 20,86лв. мораторна лихва. За да обоснове качеството си кредитор, заявителят се е позовал на договор за цесия, който не е представен към така депозираното 2 заявление.

В т.9 на заявлението се сочи, че вземанията произтичат от договор за паричен заем №867317 от 26.07.2022 г., сключен с „КРЕДИ ЙЕС“ООД и че са цедирани на заявителя на 12.01.2024 г.

В т.12 на заявлението се сочи, че вземанията произтичат от запис на заповед, издаден от М. Алексива Х. за обезпечаване изпълнението на договор за паричен заем №867317 от 26.07.2022 г., сключен с „КРЕДИ ЙЕС“ООД.

Към заявлението е представен оригинал на Запис на заповед от 26.07.2022г., издаден от страна на М. А. Х. за сумата от 810лв. с поемател „Креди Йес“ ООД, платима безусловно, неотменяемо и без протест на предявяване. Видно от записа на заповед е още, че той е предявен н а 27.07.2022 г., т.е. че вземането е изискуемо. В записа на заповед е посочено, че се издава за обезпечаване изпълнението на договор за паричен заем №867317.

Върху гърба на записа на заповед или върху прикрепен към него алонж липсва отбелязване за джиро в полза на заявителя.

Представен е и заверен препис на Договор за паричен заем №867317 от 26.07.2022г., сключен между „Креди Йес“ ООД, ЕИК: *** и М. А. Х., ведно с общи условия към него, както и юрисконсултско пълномощно.

Установява се, че след проверка на редовността, подаденото заявление и приложените към него писмени доказателства Районен съд - Левски е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, като е приел, че заявлението е подадено от процесуално нелегитимирана страна, тъй като липсват доказателства за материалната легитимация като кредитор на претендираното вземане по записа на заповед. Счел е също, че е налице противоречие в искането на заявителя, тъй като е посочен едновременно документ по чл.417, т.10 от ГПК, като е посочено и каузалното правоотношение въз основа на което е издаден процесният запис на заповед.

Тези правни доводи на Районен съд – Левски настоящият съдебен състав намира за частично правилни, поради следните съображения:

В заповедно производство заповедта за изпълнение, включително и по чл. 417 ГПК, се издава единствено въз основа на твърденията в заявлението за съществуването на изискуемо вземане. За да са налице предпоставките на чл.

417 т. 10 от ГПК документът, представляващ изпълнително основание, в 3 случая запис на заповед, следва да е представен в оригинал и да съдържа конкретно задължение за заплащане на точно определена парична сума на посочен падеж. В заповедното производство по аргумент на чл. 418 ал. 2 ГПК съдът проверява дали представеният документ е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, т.е. формалната доказателствена сила на документа. При тази преценка съдът изхожда само от данните, съдържащи се в изпълнителното основание и не може да обосновава своите изводи на данни, които не се съдържат в него.

Заповедното производство е уредено като строго формално, с него се цели бърза съдебна защита, като са предвидени кратки срокове за произнасяне на съда, като в хипотезата на чл.417 ГПК, при която съдът се произнася въз основа на представен от заявителя документ, е допустимо основанието и предмета на вземането да се определят въз основа на този документ, тъй като по смисъла на закона същият е задължително приложение към заявлението, въз основа на което се издава заповед за незабавно изпълнение. Основанието за издаване на заповедта е наличието на годно за изпълнение притезателно право, удостоверено именно от документа.

В този смисъл настоящият съдебен състав не споделя изложеното в частната жалба твърдение, че районният съд следва да даде указания на жалбоподателя за представяне на доказателство за материалната му легитимация като кредитор на претендираното вземане по записа на заповед.

И двата представени документа обаче легитимират като кредитор „КРЕДИ ЙЕС“ ООД - гр. Харково, а не „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД - гр.С.. Представянето на такъв документ, който да удостоверява надлежно и валидно прехвърляне на вземането по така представения документ в производството по чл. 417 от ГПК, следва да бъде извършено от страна на заявителя при депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като съдът при проверка за редовността на същото не дължи указания за представянето на доказателства, удостоверяващи материалната легитимация на заявителя по така представения документ по чл.417, т.10 ГПК.

В тежест на заявителя е, депозирайки заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и позовавайки се на конкретен документ по чл.417 ГПК, да представи и доказателства, които го легитимират в качеството му на кредитор по така представения документ. Липсата на такъв документ не сочи за неродовност на заявлението, а за неоснователност на съдържащото се в 4 заявлението искане за издаване на заповед за изпълнение. В тази връзка настоящият съдебен състав не споделя изложеното в частната жалба становище, че фактическата власт, упражнявана от страна на заявителя върху процесния запис на заповед, сама по себе си е доказателство за наличието на договор за прехвърляне на вземането по него. Обстоятелството, че както записа на заповед, така и договора за паричен заем се намират във фактическата власт на заявителя, дават основание само да се предположи, но не и да се приеме за доказано сключването на договор за цесия.

В допълнение, следва да се посочи, че макар в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение като основание, от което произтича вземането, да е посочено договорно неизпълнение, като едновременно с това е посочен и представен документ по чл.417, т.10 ГПК, а именно запис на заповед, то същото не се явява самостоятелно основание за отхвърляне на заявлението. ЛЕВЧЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД не е съобразил, че се касае за обезпечаване на вземане, произтичащо от договор сключен с потребител, което налага към заявлението да бъдат приложени договора за паричен заем, погасителния план към него и приложимите Общи условия. Ако това не му е било ясно ЛЕВЧЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД действително е следвало съгласно чл.411, ал.2, т.1 във вр. с чл.410 и чл.127, ал.1, т.3, 4, и 5 от ГПК да укаже на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД да уточни в 3-дневен срок на какво основание – записа на заповед или договора за паричен заем иска издаване на заповед за изпълнение.

Колкото до липсата на указания по чл.415, ал.1, т.3 от ГПК в обжалваното разпореждане, „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД следва да има предвид, че тя може да бъде преодоляна по реда на чл.247 от ГПК, а не по пътя на инстанционния контрол.

След като е стигнал до същите правни изводи, Районен съд - Левски е постановил правилно и законосъобразно разпореждане, което на основание чл.

278 ал. 4 ГПК следва да бъде потвърдено, а частната жалба – оставена без уважение като неоснователна.

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване предвид ограничението по чл. 274, ал. 4 ГПК.

Водим от горното, Плевенски окръжен съд

5

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. №3022/22.07.2024 г., подадена от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД-гр.С., с ЕИК: *** срещу разпореждане №472 от 04.07.2024 г. по ч.гр.д. №496/2024 г. по описа на ЛЕВЧЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6