Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 71 от 31.08.2022, Районен съд - Белоградчик

Съд
Районен съд - Белоградчик
Дело
Административно наказателно дело 115/2022
Вид
Решение № 71
Подписан
31.08.2022
В сила
21.12.2022
Състав
Анна Иванова Кайтазка

Цитирани разпоредби

  • чл.57 ал.1 т.8 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.200 ал.1 т.43 · Закон за водите
  • чл.48 ал.1 т.11 · Закон за водите

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Белоградчик, 31.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Кайтазка при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно наказателно дело № 20221310200115 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Руно-Казанлък“ ЕАД с ЕИК 123643298, със седалище и адрес на управление гр. К., обл. С. З., ул. "М. С." № .... представлявано от Д. С. Д. – Изпълнителен директор, депозирана чрез процесуален представител –адвокат, срещу НП № 2025/14.04.2022 г. на Директора на дирекция „Дунавски район“, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 500,00 лв., на основание чл.200 ал.1 т.43 от Закона за Водите, за извършено нарушение по чл.48 ал.1 т.11 от същия закон.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на НП и се моли същото да бъде отменено. Излага се, че жалбоподателят не е осъществил състава на вменяваното му нарушение – от цялостното съоръжение „водохващане Неин свинарник“, на р. Бърза се е осъществявало подаване на минималното водно количество, съгласно 1 условието по Разрешителното за водовземане, а проверката неправилно е отчела количество, по-ниско, подавано от /след/ една част само на това съоръжение – новоизградения рибен проход, освен това имало и неяснота в обвинението – при така описаното в АУАН и НП нарушение, не ставало достатъчно ясно какво е то. Твърди се и допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на НП – АНО не бил обсъдил писмените възражения, направени от нарушителя. Също така се навежда и довод за неправилно определяне на приложимата санкционна норма – цифровата квалификация на състава на деянието е неправилна според жалбоподателя. Прави се и искане за присъждане на направени по делото разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение.

В с.з. се явява упълномощен представител на жалбоподателя, който поддържа жалбата ,а в пледоарията си също твърди, че фактическата обстановка по случая не е изяснена изцяло от АНО, представител на наказаното ЮЛ не е присъствал при извършени замервания, и не е подписал КП като „присъствал „ на такива“, не било ясно какви измервания са направени и с какви уреди – технически изправни ли са били.

Алтернативно се иска, определяне на санкция в минимален размер, при приемане от съда за доказано приписаното нарушение. Представя се и списък с направени разноски, като се иска отново присъждането им.

Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват в с.з. от упълномощено лице – служител, с юридическо образование, който поддържа изцяло писменото становище по казуса на АНО, отразено в придружителното до съда писмо на админ. нак. преписка. В него АНО е изразил мнение, че жалбата е неоснователна, НП следва да се потвърди, тъй като нарушението е доказано, ясно описано, правилно квалифицирано, не са допуснати и процесуални нарушения при съставяне на акта и издаване на постановлението. Представителят в с.з. на наказващия орган намира, че следва да се кредитират показанията на свид. Н., Б. и Ц.. Търси се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а при отмяна на НП – се прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя, и се иска намаляването на заявения им размер .

Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

2

На 17.04.2004 г. жалбоподателят «Руно-Казанлък» АД гр. Кзанлък, получило Разрешително № 100405 от същата дата , на Директора на БД“ДР“Плевен, за „водоползване“ по смисъла на Закона за водите, на воден обект река Лом, преминаваща през с. Г. Л., общ. Ч., обл. В., с цел производство на ел. енергия в конкретен обект – ВЕЦ „Китка“ и посредством него, намиращ се в землището на с. Г. Л., общ. Ч., обл. В..

Съгласно един от елементите на Разрешителното : „Условия на водоползването“, т.2, ползвателят следвало да осигурява целогодишно след всяко водохващане / които били общо 11 бр., разположени на 5 бр. водоизточници/ водно количество, равно на 10 % от средното многогодишно водно количество.

Цитираното Разрешително било със срок на действие 10 години – до 17.05.2014 г. С Решение № 1302/24.04.2014 г. на Директора на БД“ДР“Плевен, срокът на действие на Разрешително за водоползване на повърхностен воден обект № 100405/17.05.2004 г. бил продължен до 18.05.2024 г., а във вр. с §146 ал.2 от ПЗР към ЗИД на ЗВ, разрешителното било приведено в съответствие с някои нови изисквания на закона.

Включително в т.2 от Условията, при които е разрешено водоползването : към ползвателя било въведено задължение за осигуряване , целогодишно, подаването на минимално водно количество след водохващанията - на общо пет места, и конкретно - това на р. Бърза / Равна/ – в обем от 40 л./ сек., тъй като това е необходимото количество за нормалното функциониране на екосистемите в реките.

На 16.02.2022 г. в Басейнова Дирекция „Дунавски район“ – гр. Плевен, към МОСВ / и редица други институции/, бил получен Сигнал от НПО – „Сдружение Балканка“ относно нередности във връзка с водовземане от ВЕЦли – ненадлежна документация, изискуема от ЗВ и с осигуряване нормалното функциониране на екосистеми в реките на страната. В сигнала се сочел като частен случай и такъв на ВЕЦ „Китка“ на р. Лом.

По повод сигнала, от страна на БД „ДР“ -Плевен било решено извършването на проверка на дейността на получилия правото на водоползване при водохващането на „Неин свинарник“ към обекта ВЕЦ „Китка“ на р. Бърза, в землището на с. Г. Л., общ. Ч., обл. В..

На 22.02.2022 г., представител на БД “Дунавски район”, свид. Н. Н. и С.

3

Б. – гл. експерти, в присъствието на Ст. Ц. – служител на Община Чупрене и А. А. – служител на „Руно Казанлък“ ЕАД при ВЕЦ „Китка“, извършили проверка на водохващането „Неин свинарник“ на р. Бърза / Равна/, към изравнителния басейн „Китка“ – за водовземане към ВЕЦ „Китка“. Първо огледали водния басейн на реката, констатирали , че протича вода в количество около средното, типично за годишното време. Видели още, че след водохващането, се изпуска водно количество в реката през направения „Рибен проход“. Той бил изграден не както следвало по документи във вида на канал, а посредством тръба с диаметър ф400, дълга ок.1,5-2 м. В тръбата, под решетката на водохващането, видели и прорез , в който имало поставена метална пластина, тип „савак“, чрез която можело да се регулира водното количество, протичащо през тръбата /прохода/. Началото на рибния проход било потопено във вода, но в края на прохода, в реката се изливало количество вода по-малко от допустимото, указано на водоползвателя.

Всъщност в коритото на прохода, в долния край, нямало поставена табела, разграфена, която да отчита количеството вода, изтичащо през прохода, след водохващането. Затова проверяващите служители на БД „ДР“ извършили свое замерване на това количество изтичаща вода – чрез метода на поплавъка.

Ползвали дръвце за поплавък, чрез който и с помощта на хронометър на служебен телефонен апарат, изчислили за една секунда колко вода протича към реката от изхода на прохода. Така сметнали, че това количество е ок.4 л./сек. Съгласно Разрешителното обаче на водоползвателя / след решението за удължаване срока му и уточняващите параметри от 2014 г./ това количество, с оглед нормалното функциониране на екосистемите в реката, следвало да бъде миниум 40 л./сек.

Своите констатации, Н. и Б. отразили в съставения още същият ден КП № 3-НН-23/22.02.2022 г., а документа подписали и представителите на общината – свид. Ц. и на водоползвателя – жалбоподател – А..

Предвид установеното на място – на водохващането „Неин свинарник“, гл. инспектор Н. преценил, че е налице нарушение по Закона за водите – чл.48 ал.1. т.11. С изрична писмена покана, Директорът на „Руно-Казанлък“ ЕАД гр. Казанлък, като негов представител, бил поканен да се яви в БД „ДР“Плевен на 09.03.2022 г. за съставяне и връчване на АУАН, като алтернативно се указвало , че може да се яви и друг представител на водоползвателя, изрично упълномощен от директора. Представител на нарушителя – различен 4 от Директора на ЮЛ, се явил в указаното място и ден – Кр. Рашкова, представила нот. заверено пълномощно. Така Н. съставил АУАН № 1219/09.03.22 г. Актът е съставен на „Руно-Казанлък“ ЕАД с за нарушение по чл.48 ал.1 т.11 от Закона за водите, на базата и на официален документ – Констативния протокол за проверки на 22.02.2022 г. и в присъствието на двама свидетели – С. Б. - такъв на проверката и установяването на самото нарушение, и друг – също служител на БД „ДР“-Плевен – свидетел само на съставяне на акта.

Актът бил подписан от представителя на нарушителя и било връчено копие от него на същия. На 17.03.22 г. били депозирани пред АНО писмени възражения по акта.

На 14.04.2022 г., въз основа на АУАН № 1219/09.03.2022 г. е издадено обжалваното НП № 2025/14.04.2022 г. на Директора на Басейнова Дикеркция «Дунавски район»-Плевен към МОСВ .

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства според съда се установи по един безспорен начин, че към 22.02.2022 г. – момента на извършената на водоползвателя «Руно-Казанлък» ЕАД от свид. Н. и Б. проверка, отразена като резултат в КП № 3-НН-23/22.02.22 г., този ползвател, като получил разрешение / Разрешително № 100405 от същата дата , на Директора на БД“ДР“-Плевен, и последващо Решение № № 1302/24.04.2014 г. на Директора на БД“ДР“-Плевен, /за водоползване при определени условия, не е спазил същите – т.2 и т.2-1 от конкретните условия по цитираните документи. С Решението от 24.04.2014 г. , раздел І »Приложение към Разрешително №100405/17.05.2004 г.», т.2.1 водоползвателят е задължен при дейността си по водовземането, след водохващането, да осигурява, целогодишно, подаване на минимално количество вода на р. Бърза /Равна/ от 40 л./сек. Установеното е по-малко от така посоченото количество, и то значително – само 4 л./сек. оттичаща се /подавана/ вода на изхода на рибния проход при водохващане «Неин свинарник».

Не се спори, че на бетоновото корито на края - изхода, на рибния 5 проход, не е имало измервателна табела за преминаващото от там количество вода. Това е мотивирало и проверяващите служители на контролния орган – БД «ДР» да извършат измерване посредством други механизми. Именно това измерване се оспорва за надлежно от страна на жалбоподателя. Но свид. Н. и Б. в с.з. подробно описаха по какъв начин са установили значително малкото количество вода, подавано след водохващането на «Нейн свинарник» към реката. Никъде в закона няма изискване по какъв точно механизъм може да се направи това, нито задължение да се ползват специални уреди за него / единствено в първоначалното разрешително и последвалото го решение, е указано задължението за монтиране и ползване на измервателно устройство относно ползваните води от получателя на водоползването/. Свидетелите са провели възможното изследване, с налични средства и по начин, технически и математически житейски допустим. Под страх от наказателна отговорност и двамата тези свидетели разказаха подробно пред съда как са установили нередността, сдързана с количеството вода, изтичащо от прохода към реката.

Техните показания, освен идентични по между си, корелират и с думите на свид. Ц., която съдът не намира за заинтересована по някакъв начин в даването на определени, неотговарящи на истината показания. Поради което и няма причина да не приема за правдиви нейните думи. В по-голямата си час и покаданията на свид. А. съвпадат с тези на свид. Н., Б. и Ц.. Единствено си проторечат – неговите, на А. показания, относно факта присъствал ли е лично той на извършеното измерване от Н. и Б. на количеството вода, изтичащо от рибния проход на водохващането, налюдавано на 22.02.22г. Иначе и този свидетел не отрече да е подписал самия Констативен портокол, съставен след проверката веднага и в уверение на установеното при нея. Съдът счита, че като служител на дружеството-жалбоподател, А. е възможно да проявява необективност относно някои съществени за спора обстоятелства. В частност, съдът има предвид точно факта – кога той се е включил, като присъсвие в проверката на 22.02.22 г. Затова и приема за неотговарящи на истинската фактическа обстановка показанията на свид. А. за това, че измерването на водното количество, извършено от свид. Н. и Б., не е станало в негово присъствие. Напротив, както от думите на последните двама, действително служители на контролния орган, така и от думите на свид. Цветкова – се установява обратното – А. А. е бил повикан за извършване на порверката на водохващането и тя е протекла в негово присъствие. А в проверката, и то, 6 като определящ елемент, е включено и направеното замерване от Н. и Б..