Решение № 260050 от 21.08.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 260050 гр. Пловдив, 21.08.2020г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на тринадесети юли, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7950/2019г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалваното е Наказателно постановление № 19-1030-009855 от 27.11.2019г. издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, упълномощен със Заповед рег. № 8121з-515 от 14.05.2018г., с което на В.К., ЕГН: **********, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са му наложени административни наказания: глоба в размер на 2 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В издаденото наказателно постановление е посочено че на основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 12 контолни точки.

Жалбоподателят

В.К. лично и чрез процесуалния си представител адв. А.М., обжалва цитираното наказателно постановление, като моли същото да бъде отменено. Оспорва се по същество извършван.то на административно нарушение, като се изтъкват и допуснати нарушения в хода на административното производство.

Въззиваемата страна, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Пловдив, не изразява становище по така депозираната жалба.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На

21.11.2019г., около 17.00 часа, в град Пловдив, жалбоподателя В.К., управлявал лек автомобил "Мерцедес

ЦЛК 320" с рег. № …, чужда собственост. В автомобила се возили В.К. – брат на жалбоподателя и Г. С. – приятел на жалбоподателя. След кръстовището на ул. „Царевец“ и ул. „София“, автомобила бил спрян от жалбоподателя. Преди спирането на автомобила от жалбоподателя К., след 16.00ч. на 21.11.2019г. движението му било наблюдавано от п. с. И. Д. и Д. К. /свидетели по съставения АУАН/, тъй като имали оперативна информация че брата на жалбоподателя – св. В. К. държи в себе си марихуана. След като жалбоподателя К. спрял управлявания от него автомобил, полицейските служители пристъпили към извършване на полицейска проверка. Било установено че водач на автомобила бил именно жалбоподателя В.К.. Били организирани процесуално следствени действия – претърсване и изземване на лекия автомобил, като жалбоподателя В.К., неговия брат В. К. и Г. С. били отведени в полицейското управление за продължаван. на работата по случая. По късно същата вечер в 01 РУ на ОДМВР Пловдив, пристигнал свидетеля И.К. – м. в Сектор „Пътна полиция“, който бил повикан да тества водача на горепосоченото МПС за употреба на наркотични вещества. Тъй като жалбоподателя отказал да бъде тестван за наличие на наркотични вещества и техните аналози с Дрегер Дръг чек 3000, с фебр. № 0671, от св. К. на същия бил съставен АУАН за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В графата за възражения жалбоподателя не отразил че има такива. Той подписал акта и разписката с която удостоверявал че му е даден екземпляр от издадения АУАН. На водача бил издаден и талон за медицинско изследване № … в който било отбелязано че следва да отиде в УМБАЛ „Св. Георги“ и да даде кръв в срок от 40 мин. от връчван.то на талона.

Талона бил връчен в 22.15ч. на 21.11.2019г., а в талона било отразено че водача отказва да му бъде извършена проба за наркотични вещества както и че отказва да даде кръв. Жалбоподателя К.н. отишъл до лечебното заведение, и н. дал кръв за анализ за наличие на наркотични вещества. Поради това кръв за наркотична проба н. била взета. Въз основа на издадения АУАН в последствие било издадено обжалваното наказателно постановление в което нарушението било описано и квалифицирано по сходен начин с това в издадения АУАН.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на разпитания като свидетел актосъставител – м. а. И.К. и свидетелите В. К. и Г. С. – разпитани по молба от страна на жалбоподателя, както и от съставения АУАН, чиято презумптивна сила, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, н. само, че не се разколебава, но дори се потвърждава от съвкупния доказателствен материал, писмото от УМБАЛ „Св. Георги“, талон за медицинско изследване № …, постановление за прекратяван. на наказателно производство водено спрямо В. К.

По същество жалбоподателя

К.не отрича че е управлявал автомобила посочен в АУАН и НП, като това обстоятелство се потвърджава от показанията на св. В. К. и св. Г.С., както и от приложеното по делото постановление на РП Пловдив за прекратяван. на наказателното производство водено срещу св. В. К., което съдът ползва като писмено доказателство. Жалбоподателя К.не отрича и обстоятелството че по-късно същата вечер е отказал да му бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества, като това се потвърждава и от показанията на св. К. и св. В. К.. Твърдят се допуснати процесуални нарушения.

По делото е разпитан като свидетел актосъставителя И.К., който разказва достатъчно подробно за извършената на жалбоподателя проверка и направения от него отказ да му бъде извършен тест за наркотични вещества. Свидетелят е категоричен че освен АУАН, е бил издаден и талон за медициниско изследване. По отношение на въпроса дали е видял по-рано същата вечер жалбоподателя К. да управлява МПС, св. К. разказва че това е било възприето от полицейските служители очевидци на извършеното нарушение - двамата свидетели по акта, а той е бил повикан от тях в 01 РУ на ОДМВР Пловдив за да извърши тест за употреба на наркотични вешества.

По делото бяха разпитани като свидетели и В. К. и Г.С. – лицата които са били в автомобила управляван около 17.00ч. от жалбоподателя В.К.. И двамата свидетели разказват сходни факти. И двамата потвърждават че именно жалбоподателя е управлявал автомобила на св. С..

По отношение на времето когато жалбоподателя К. бил спрял управлявания от него автомобил, св. Вл. К. посочва че е било около 17.30ч., а св. С. че било около 16.10 – 16.15ч., което потвърждава и отразеното в АУАН и НП време – около 17.00ч. като всеки от двамата свидетели изказа своето усещан. за това колко часа е било, като нито един от двамата н. каза да е правил справка за часа. В показанията и двамата свидетели разказват какво се е случило след като автомобила бил спрян от жалбоподателя, разказват че били отведени в Районното управление, че се наложило да чакат часове като и че не разбрали какво чакали.

Св. В. К. потвърждава че у него било намерено високорисково наркотично вещество, което било свързано и с провеждането на съответните действия за което чакали експерти и други полицаи.

Съдът напълно кредитира показанията на св. К., К. и С. като взаимно допълващи се, логични, последователни и съответни на останалите кредитирани доказателства по делото. Показанията на св.

К. са показания изхоождащи от н.заинтересовано от крайния изход на делото лице - свидетеля н. се познава с жалбоподателя и в този смисъл по делото не се установява мотив същия да дава недостоверни показания с цел да утежнява положението му. Показанията на свидетелите К. и С., макар и показания на заинтересовани от изхода на делото лица също се кредитират от съда, като съответни на останалите доказателства по делото.

Тази фактическа обстановка обосновават следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лeгитимирана страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя К. е била ангажира за това, че на посочените в АУАН дата и място същия е отказала да му бъде извършена проверка с полеви тест Дрегер Дръг Чек 3000 за установяван. на употерба на наркотични вещества. Жалбоподателят не отрича да е управлявал процесния автомобил в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Царевец“ и ул. „София“. Това се потвърждава и от фактите описани в постановлението на РП Пловдив с което воденото срещу В. К. досъдебно проивзводство е било прекратено, което се ползва като писмено доказателство.

В този смисъл следва да се има предвид, че според нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, се наказва този водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяван. употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, т.е. в случая е без значение обстоятелството дали водачът е бил употребил такъв. Съставомереното поведение се изразява в самия отказ на водача жалбоподател да бъде тестван за наркотични вещества - поведение, което е бил длъжен да предприеме, след като е бил изрично и неколкократно покан.н от надлежен орган (в случая полицейски служител – св.

К.) да извърши това. В случая се установява с категоричност (от показанията на свид. К., както и АУАН, чиято доказателвена сила не бе опровергана), че жалбоподателя К. изрично е отказала да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества, н.що което не се отрича и от н.го. От писмото от УМБАЛ „Св. Георги“ става ясно че жалбоподателя К.н. е минал през спешно отделение и съответно н. е дал кръв за анализ. Нещо повече в съставения АУАН жалбоподателя не отразил в графата за възражения че има такива, а в издадения Талон за изследване саморъчно отразил че отказва да бъде тестван, както и че отказва да даде кръв. Ето защо следва да се приеме, че в конкретния случай се установява факта на извършеното административно нарушение, за което на К. е била наложена глоба в размер на 2000 лева и му е било отнето правото да управлява МПС за срок от 24 месеца, поради което и оплкванията му в този смисъл следва да се отклонят като неоснователни и неподкрепени от събраните по делото доказателства.

Що се отнася до наведеното възражение от страна на жалбоподателя че нарушението било извършено в друг час и на друго място, различни от отразените в издадените АУАН и НП, настоящия състав намира същото за н.основателно. Нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП изисква два акта за да има извършено нарушение. На първо място нарушителя следва да е водач на МПС – този факт безспорно е доказан по делото, като това се е случило именно в часа в който е посочено в НП – около 17.00ч., в гр.

Пловдив, на кръстовището на ул. „Царевец“ и ул. „София“. На второ място за да извърши водача нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, той трябва да откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Съвсем естествено е времето на управление на МПС и времето на отказа да се различават. Организацията на работа в Министерство на вътрешните работи изисква за да бъде лицето тествано да бъде осигурен служител който да има право да работи с техническото средство, който най-често е от друга структура /в случая от Сектор „Пътна полиция“/, както и служител разполагащ с технически средства за извършване на тест за употреба на наркотични вещества. Това води до отдалечаване във времето на момента в който би могло да бъде извършен теста. Изхождайки от спецификата на конкретния казус, в който паралелно с административно-наказателното производство се е развило и досъдебно такова срещу брата на жалбоподателя – В. К., по повод на което е било организирано и процесуално следствено действие претърсване и изземване на лекия автомобил управляван от жалбоподателя, времето което е било необходимо за организирането на това действие, изчакване на разследващи и експерт, цялата организация и транспорт на лицата до районното управление, провеждането на беседи с тях, естествено е че времето в което на жалбоподателя е било предложено да бъде тестван за наличие на наркотични вещества и техните аналози с Дрегер Дръг Чек 3000 и н.говия официален отказ, да е било отдалечено във времето. Същественото в случая е че няма спор както че е управлявал МПС в гр. Пловдив, около 17.00ч., така и че по късно същата вечер, на 21.11.2019г. е отказал да бъде тестван за наличие на наркотични вещества и техните аналози, с което е осъществил състава на нарушението по чл.