Решение № 171 от 29.10.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Разград, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Диана Здр. Станчева в присъствието на прокурора Е. Й. Е. като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело № 20253300100389 по описа за 2025 година

Искът е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

Депозирана е искова молба от А. Ш. АА.- срещу Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – притеснения, душевно терзание, застрашаване на семейните отношения, злепоставяне в обществото, в размер на 30000лв., считано от 04.11.2020г. до окончателното й плащане. Твърди, че бил привлечен като обвиняем по ДП № 1873 ЗМ-468/2018г. по описа на РУМВР[1]Разград за престъпление по чл.152,ал.1,т.2 вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.150, ал.1 от НК, затова че на неустановени дати в периода от месец ноември 2014г. до месец юли 2018г., включително в гр.Разград, в условията на продължавано престъпление, се е съвкупил с А. С. И. от гр.*****, като я принудил в това със заплашване. Повдигнато му било и обвинение за осъществяването на престъпление по чл.150, ал.1 от НК, затова че на неустановена дата през втората половина на 2016г. в гр.Разград е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - А. С. И. от гр.*****, чрез употреба на заплашване. На 18.07.2019г. обвинителеният акт срещу него бил внесен в съда. Образувано било НОХД № 465/2020г. по описа на РС- Разград. С присъда № 170 от 04.06.2020г. бил признат за невиновен по повдигнатото обвинение. Присъдата била потвърдена с решение № 260007 от 04.11.2020г. по ВНОХД № 240/2020г. на ОС-Разград .

Същата е влязла в сила. Счита,че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България за претърпените от него вследствие на незаконно обвинение неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. Бил 1 обвинен, че се е съвкупил и блудствал със сестрата на неговата жена и леля на децата му.

Развилата се кратка интимна връзка била по взаимно съгласие. Същата била преустановена от него. Пострадалата дори го намушкала с нож, но въпреки това се оказал обвиняем.

Счита,че е жертва на целенасоченото поведение на пострадалата подкрепяно прокуратурата,въпреки дадените от него обяснения и събраните доказателства. Тези обстоятелства се отразили тежко на психичното му състояние и проблеми в семейния живот.

Жена му започнала да се съмнява в него, поради факта, че с пострадалата са сестри.

Авторитета му бил подронен пред децата му. Синът му бе разпитван като свидетел в хода на съдебното производство. Невъзможността да се защити,краха на семейните му отношения,постоянните лъжи и несигурност,заплахата от налагането на голямо по размер ефективно наказание лишаване от свобода за нещо,което не е извършил, неадекватните действия от страна на институциите, доведоха до загуба на съня, постоянна тревожност и страх. Загубил доверие в Държавата и обществото. Загубих възможността да води спокоен живот, разрушени били добрите отношения в семейната среда. Обвиненията станали достояние на широк кръг от лица. Поради това загубил достойнството и спокойствието си, не можел по никакъв начин да се справи с последвалата изолацията от най-близките му хора-семейството.Прекратил всякакви социални контакти, изпитвал усещане за невъзможност да е адекватен в най-обикновени житейски ситуации, нямал желание за живот. Допълнително притеснение за него бил и приетия за съвместно разглеждане граждански иск в размер на 20 000лв., ведно с лихви и разноски. Въпреки, че наказателното производство приключило в разумни срокове,повече от две години негативните последици тежали върху него. Надявал се с времето, неблагоприятните последици от наказателното производство да отшумят, но и към ностоящият момент продължава да е притеснен. Моли съда да осъди Прокуратурата на РБ да му заплати сумата 30 000лв.., представляваща обезщетение на претърпени неимуществени вреди, в резултат от повдигнатото срещу него незаконно обвинение в извършването на две тежки умишлени престъпления от общ характер, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на решението, с което съм окончателно оправдан- 04.11.2020 г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото разноски и дължимите такси.

В с.з. поддържа молбата си, като заявява,че твърдението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните лихва и основателно.

Прокуратурата на Република България е отговорила в срок, като счита иска за неоснователен и недоказан. По продължителността на развилото се наказателно производство: На 24.04.2019г. на ищеца е предявено постановление за привличането му като обвиняем по преписка № 982/2018г. по описа на РП-Разград, ДП № 1873 ЗМ- 468/2018г. по описа на РУ на МВР гр.Разград. Производството е приключило на 04.11.2020г. - датата на постановяване на Решение № 260007/04.11.2020г. по ВНОХД № 240/2020г. по описа на ОС.Разград, с което било окончателно потвърдена оправдателна присъда № 170/04.06.2020г. постановена по НОХД № 465/2020г. по описа на РС-Разград, по обвиненията за извършени от него престъпления по: чл.152 ал.1 т.2 във вр с чл.26 ал.1 от НК извършено за времето от 2 неустановена дата през месец ноември 2014г. до месец юни 2018г. включително, за това че през визираният период, в гр.Разград, в условията на продължавано престъпление, се съвкупил с лице от женски пол - А. С. И., като го принудил към това със заплашване; и по чл.150 ал.1 от НК, за това, че за времето от неустановена дата през втората половина на 2016г., извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14 годишна възраст - А. С. И. от гр.****, като употребил за това заплашване. Твърди се,че претенцията е неоснователна, тъй като твърденията, за постановената спрямо ищеца оправдателна присъда не са подкрепени с доказателства. Дори да се приеме за достоверно твърдението за влязъл в сила оправдателен съдебен акт, то същия доказва само първия елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ. В тежест на ищеца е да представи доказателства подкрепящи фактическите твърдения в исковата молба, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между претендираните вреди и предявеното обвинение за извършено престъпление от общ характер. В тази връзка, ищецът не представя доказателства в подкрепа на твърдените от него обстоятелства явяващи се последица от воденото срещу него досъдебно производство и това е така. Липсват и такива които да сочат на влошени взаимоотношения, лични, семейни и социални. Нещо повече, с твърденията на ищеца за препятстване възможността да води спокоен начин на живот, за разпад на добрите отношения в семейната му среда, ищецът се опитва да черпи права от собственото си неправомерно и неморално поведение. В тази връзка, независимо от твърдението за постановена оправдателна присъда, Прокуратурата на Р.България не е виновна за извършваните от ищеца прелюбодействия, за което е направено и признание от него в исковата молба. Още по укоримо е и обстоятелството, че е извършено системно, при това с близък родственик - сестрата на съпругата на ищеца. Поведението на ищеца е единствената причина до разпада в семейната среда, влошени лични и семейни взаимоотношения, загуба на чест и достойнство, влошен социален статус и изолация от социалната среда. Изнесеното от ищеца за засегната чест и достойнството, по причина на обвинението е недоказано. Ищецът не е посочил пряка причинно-следствена връзка между повдигнатото му обвинение, по което е бил оправдан и конкретни, реално претърпени морални вреди, които да е установил по вид, размер и интензитет. Липсват каквито и да било доказателства за влошено здравословно състояние - физическо и психическо такова, както и че то е резултат от предявените на ищеца обвинения. Само по себе си, описаното притеснение предполага съзнание за неправомерност на действията, за които ищецът е бил привлечен като обвиняем, от което следва, че то не произтича пряко от самия факт на повдигнатото обвинение. В подкрепа на тезата за липсата на пряка и непосредствена причинна връзка между повдигнатото обвинение на ищеца и твърденията за притеснение, тревога, стрес и др., конкретни, действително претърпени вреди, както и да е настъпило и влошаване на здравословно състояние е и обстоятелството, че в хода на производството срещу него, била наложена най-леката мярка за процесуална принуда, каквато е „подписката“ и която се изразява единствено в поемането на задължението, да не се напуска местоживеенето без разрешение на съответния орган. Липсата на доказателства, за това че ищеца, бил ограничен от мярката за неотклонение „подписка“ сочи, че такива няма и не са 3 довели до причиняване на каквито и да било вреди за него от воденото срещу ищеца досъдебно производство, т.е. липсват доказателства, тази мярка да е препятствала реално ищеца по какъвто и да било начин. Представената справка за съдимост на ищеца установява,че същият е осъждан. С Определение от 19.04.2021г. по НОХД № 346/2000г. по описа на РС-Исперих, ищецът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 129 ал.1 от НК, като му било определено наказание три месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал. 1 от НК било отложено за изпитателен срок от три години.

Независимо от настъпилата впоследствие реабилитация, съдебното минало на ищеца, сочи, че същия имал досег с правораздавателните органи, в резултат на което и интензитета на твърдените вреди, при доказване изобщо на такива спрямо него е изключително нисък.

Оспорва и размера на заявената претенция, като я счита за прекомерно завишена, несъответстваща на твърдените вреди, социално -икономически условия и стандарт на живот в Р.България, несъобразена с трайната съдебна практика за критериите за справедливост на дължимото обезщетение, тъй като в хода на съдебната фаза Прокуратурата не е инициирала, нито допринесла за обстоятелства, които да са обусловили отлагане на делото и продължителността на същото в съдебната фаза. Тези обстоятелства са свързани изключително с процесуалното поведение и на другите участници в процеса и на техните процесуални представители. Съобразно трайната съдебна практика в това число и на Европейския съд за правата на човека, размерът не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, а трябва да съответства само на необходимото за преодоляване на действително претърпените морални вреди, разбира се при доказването им от страна на ищеца.

Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на претендираната законна лихва. Исковата молба била депозирана пред ОС-Разград на 13.08.2025г., следователно в случай на доказване на искова претенция, лихва може бъде претендирана от 13.08.2022г. В условията на евентуалност, ако съдът прецени це е налице състава на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ да се определи минимално парично обезщетение за неимуществени вреди, като в с.з. отново не сочи на конкретен размер.

Въз основа на съчраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът установи следните факти: Ищецът е съпруг на сестрата на А. С. И., по чиято жалба е образувано ДП №1873 ЗМ-468/2018г. по описа на РУМВР-Разград, за престъпление по чл.152 ал.1 т.2 вр. с чл. 26 ал.1 НК и чл.150 ал.1 НК : затова че на неустановени дати в периода от месец ноември 2014г. до месец юли 2018г., включително в гр.Разград, в условията на продължавано престъпление, се е съвкупил с А. С. И. от гр.****, като я принудил в това със заплашване, както и, затова че на неустановена дата през втората половина на 2016г. в гр.Разград е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - А. С. И. от гр.****, чрез употреба на заплашване. По ДП ищецът е привлечен в качеството на обвиняем на 24.04.2019г., когато не е дал обяснения. Разследването е предявено на защитника му на 10.05.2019г., като на 15.05.2019г. делото е предадено с мнение за съд на прокуратурата.