Решение № 22 от 06.02.2026, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 548/2025
- Вид
- Решение № 22
- Подписан
- 06.02.2026
- В сила
- 06.02.2026
- Състав
- Христо Иванов Крачолов, Иван Христов Ранчев, Елена Йорданова Захова
Цитирани разпоредби
- чл. 249, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 116, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.279, ал.1, т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.335, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 22 гр. Пловдив, 06.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Христо Ив. Крачолов
Членове:
Иван Хр. Ранчев
Елена Й. Захова при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Марина В. Белчева, като разгледа докладваното от И. Хр. Ранчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600548 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 26/02.10.2025 г. по НОХД № 470/2025 г. на Хасковския окръжен съд подс. Н. С. Х. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 13.12.2023 г. от 16.19ч. до 16.21ч. в гр. Д., при условията на продължавано престъпление, използвал платежен инструмент - банкова /дебитна/ карта VISA DEBIT с № *****************, издадена от „Ц.К.Б.“ АД на името на Н. В. Н. от с. К., общ. Д., без съгласието на титуляра й, като от терминално /АТМ/ устройство /банкомат/ с № А5400147, собственост на „У.“ АД извършил справка - баланс за наличност по сметка и изтеглил на два пъти суми от 100 лв. и 20 лева., общо 120 лева, като деянието не представлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК са му наложени наказания: ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е ОТЛОЖЕНО за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, както и на ГЛОБА в размер на 180 лева, като на основание чл.304 от НПК е признат за НЕВИНЕН, в това да е извършил престъплението в 1 периода от 21.11.2023г. до 12.12.2023г. и след 16.21 часа на 13.12.2023г. до 28.01.2024г. в Д. и Х., чрез извършване на справки - баланс за наличности по сметка и изтегляне на пари /в тези два периода/ за разликата над 120 лева до 4 800 лева от терминални устройства /АТМ банкомати/ на „Първа инвестиционна банка“ АД, на „Банка ДСК“ АД, на „У.“ АД, „Обединена българска банка“ АД и „Търговска банка Д“ АД, и е ОПРАВДАН по първоначално предявеното му обвинение.
Съдът се е произнесъл и по въпроса за веществените доказателства по делото, като е постановил 2 бр. оптични дискове – да останат по делото.
Подсъдимият Н. С. Х. е осъден да заплати направените по делото разноски, съответно от досъдебното производство на държавата по сметка на ОД на МВР – гр. Х. за сумата от 849,34 лева.
Против така постановената присъда е подаден протест от Окръжна прокуратура – Х., в който се изтъкват общи доводи, затова, че присъдата в оправдателната й част се явява неправилна и необоснована, тъй като в хода на съдебното следствие са събрани доказателства в подкрепа на първоначалното обвинение срещу Н. Х.. Същевременно се счита, че наложеното наказание не отговаря на целите на закона и следва да бъде завишено. В тази връзка се иска присъдата да бъде отменена в частта, с която подсъдимият Х. е бил оправдан и да бъде признат за виновен по първоначалното му обвинение и да се измени присъдата, като се увеличи размера на наложеното наказание лишаване от свобода. В допълнението към протеста се посочва, че по делото има достатъчно доказателства, че дебитната карта е била отнета от подсъдимия без съгласието на титуляра Н. и е била използвана от него. Набляга се на факта, че самият подсъдим в обясненията си не отрича как многократно е теглил парични суми и е извършвал справки за наличностите от различни банкомати по отношение на датите и периодите, в които картата е била в него. Няма данни и да я е предоставял на други лице. В този смисъл неговите самопризнания не са изолирани от другите доказателства по делото и се иска отмяната на присъдата и признаването му за виновен по повдигнатото му първоначално обвинение. Иска се и да се увеличи наложеното наказание лишаване от свобода.
На подсъдимия Х. и на неговия защитник е било съобщено за подадения протест на прокуратурата, но не се взели отношение.
2
Представителят на Апелативна прокуратура гр. Пловдив заявява, че поддържа подадения протест по изложените в него съображения. Поставя акцент на това, че освен направените самопризнания на подсъдимия, по делото има и други доказателства как в периода от м. ноември 2023г. до януари 2024г е държал и ползвал без съгласието на собственика чужд платежен инструмент. Същият е заявил в обясненията си, че е имал намерение да си закупи билет и да пътува в чужбина, като непосредствено след заминаването му съгласно справките по сметката, тегленето от картата е приключило, унищожил е пластиката и я е изхвърлил с ПИН-кода, с което е приключила и дейността му. По тези въпроси, касаещи оправдателната част от присъдата липсва изобщо обсъждане в мотивите.
Подсъдимият Х. се явява лично и със своя защитник – адв. И. от АК – Х..
Излагат доводи, че подаденият протест се явява неоснователен. Намират, че освен самопризнанията на подсъдимия, единственото годно доказателство е заключението от изготвената видео-техническа експертиза за използването на картата на 13.12.2023г. Липсват други категорични и безспорни доказателства за използването на картата и извършените тегления от страна на подсъдимия, като присъдата не може да почива единствено на направените самопризнания.
Поради тези причини считат постановената присъда за правилна и законосъобразна, като предлагат да бъде потвърдена изцяло, а подадения протест да бъде оставен без уважение.
Настоящият състав на Пловдиския апелативен съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства, съобрази изложените доводи в протеста и становищата на страните, както и извърши служебно проверка за правилността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намери за установено следното:
Подаденият протест е допустим, защото е подаден в законоустановения 15-дневен срок и от лице с нужната процесуална легитимация, като разгледан по същество се явява напълно основателен в контекста на изложените в пледоариите съображения за допуснати съществени процесуални нарушения.
Делото е било образувано пред Окръжен съд – Х. по внесен обвинителен акт срещу подс. Н. С. Х. за извършено престъпление по чл. 249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че в периода от 21.11.2023г. до 28.01.2024г. в гр. Д. и в гр.
3
Х., при условията на продължавано престъпление е използвал платежен инструмент – банкова /дебитна/ карта VISA DEBIT с № *****************, издадена от „Ц.К.Б.“ АД на името на Н. В. Н. от с. К., общ. Д., без съгласието на титуляра, като са визирани през инкриминирания период общо 100 отделни деяния, свързани с извършване поотделно на справки баланс за наличност по сметка и 22 изтегляния на различни парични суми от общо 4800 лева.
Първоинстанционното съдебно производство пред окръжния съд правилно е протекло, не по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, а по общия ред с разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица, изготвили заключенията на назначените на досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, видео-техническа и лицевоидентификационна експертиза, както и назначената и приета от съда допълнителна видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, приобщени са по реда на чл. 283 от НПК и съответните писмени, респ. веществени доказателства.
По време на съдебните прения страните са се позовали на събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, обосновавайки своите реципрочни по характер обвинителна и защитна тези, като впоследствие е произнесена и присъдата, предмет на настоящия контрол.
Въззивната инстанция констатира, че от първостепенния съд е допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с изготвените мотиви към постановената присъда, в които при извършения правен анализ и обсъждане на релевантните по чл. 102 от НПК обстоятелства, приетите за установени факти не са били подложени на нужния задълбочен анализ, съобразно събраните по делото доказателства.
Фактическата обстановка по делото е приета за установена от обясненията на подсъдимия Х., показанията на свидетелите Н. Н., Р. Р. /вкл. приобщените за двамата такива от ДП по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и 2 от НПК/, И. Д., само в частта за получаването на дисковете от банките, прилагането им към полицейската преписка и изпращането на прокуратурата/, М. Г., заключенията на вещите лица – М. А. и И. А. по на назначената на досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, назначената от съда допълнителна видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, съответните писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК и 4 др.
Преценено е, че не се потвърждава от събраните по делото доказателства изцяло, повдигнато обвинение за извършените многократно в периода от 20.11.2023г. – 30.01.2024г. инкриминирани деяния от страна на подс. Х..
Прието е за доказано по несъмнен начин единствено осъществяването от обективна и субективна страна от подс. Н. Х. на престъплението по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК по отношение на три от деянията на 13.12.2023г. от 16.19 ч. до 16.21 ч. в гр. Д., при които в условията на продължавано престъпление е използвал платежен инструмент - банкова /дебитна/ карта VISA DEBIT с № *****************, издадена от „ЦКБ“ АД на името на Н.
В. Н. от с. К., общ. Д., без съгласието на титуляра й, като от терминално /АТМ/ устройство /банкомат/ с № А5400147, собственост на „У.“ АД извършил справка - баланс за наличност по сметка и изтеглил на два пъти суми от 100 лв. и 20 лева, общо 120 лева, като деянието не представлява по-тежко престъпление и същият е оправдан по останалата част от повдигнатото му обвинение.
Съдът без да навлиза в особени подробности в правния си анализ е преценил, че е доказана единствено горепосочената деятелност на подс. Н. Х., базирайки се най-вече на назначената по време на съдебното следствие видеотехническа лицево-идентификационна експертиза, според която при извършеното визуално съпоставяне на изображенията на 13.12.2023г. от АТМ – устройство № A5400147, собственост на „У.“ АД, в гр. Д., ул. „Р. Р.“ № 7 с образци от фотоснимки на подсъдимия в базата данни на МВР, са открити съвпадащи признаци, които са достатъчни за извода, че изображенията са на същото лице.
Съдът, на основание чл. 304 от НПК е признал подсъдимия Х. за невинен и го е оправдал, в това да е извършил останалите инкриминирани в повдигнатото обвинение деяния, в периода от 21.11.2023г. до 12.12.2023г. и след 16.21ч. на 13.12.2023г. до 28.01.2024г. в градовете Д. и Х., чрез извършване на справки - баланс за наличности по сметка и изтегляне на пари за разликата над 120 лева до 4 800 лева от терминални устройства /АТМ банкомати/ на „ПИБ“ АД, на „Банка ДСК“ АД, на „У.“ АД, „ОББ“ АД и „Търговска банка Д“ АД.
Окръжният съд изрично е подчертал в мотивите си, че се е стигнало до 5 този резултат, защото обвинението не е представило доказателства свързващи подсъдимия с тези транзакции. Въпреки изискването им, не са били установени налични видеозаписи от камерите на тези АТМ или записът е негоден за възпроизвеждане, т.е. не е доказано твърдяното от прокурора проверяване на наличност или теглене на суми от подсъдимия, като дори и чрез дебитната карта на св. Н. да са били изтеглени пари, не е категорично и несъмнено ясно това да е сторил именно подсъдимия. Обстоятелството, че картата е била отнета от Н. Х. и на 13.12.2025г. е извършил три операции с нея в Д., не изключва възможността преди тази дата и след 16.21ч. на същия ден дебитната карта на св. Н. да е била предоставена на друго лице, извършило транзакциите, чиято самоличност по една или друга причина подсъдимият да не желае да разкрие.
Въпреки дадените от подсъдимия обяснения, за това че след като е отнел дебитната карта на пострадалия, не я е предоставял на друго лице и преди да замине за И. я е унищожил и изхвърлил, съдът е счел, че само на това самопризнание не би могло да почива една осъдителна присъда, без да се ангажират и други доказателства, още повече и след като разказите му са неконкретни, непълни, противоречиви и объркани за изтеглените суми, населени места и банкомати, от които това е правено.
Настоящият състав намира, че безспорно съгласно изискванията на чл.
Разпечатката съдържа 35 от 125 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6e14d951-c6d6-416d-98fb-14b014e32180