Решение № 149 от 10.10.2023, Административен съд - Перник

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 149

Гр. Перник, 10.10.2023 година.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд – П.**, касационен състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ Х.

КИРИЛ ЧАКЪРОВ при съдебния секретар Е. В.** и с участието на прокурор А.** от Окръжна прокуратура – П.**, като разгледа докладваното от съдия Кирил Чакъров КАНД № 111 по описа за 2023 година на Административен съд - П.**, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/, във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Н.Х.Д., ЕГН

********** чрез адв. Р.Р.

– САК, съдебен адрес: *** срещу Решение № 179/10.05.2023г., постановено по АНД № 20231720200662 по описа за 2023г. на Районен съд – П.**, с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) серия К № 5935337, издаден от ОД на МВР - П.**, с който на касационния жалбоподател е наложено административно наказание “глоба” в размер 50 лв /петдесет лева/, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, точка 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от същия закон.

Касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че първоинстанционния съд не е отчел факта, че в ЕФ не се съдържат част от задължителните реквизити посочени в закона, като - описание на нарушението, точно и ясно обозначение на мястото на извършването му, издател, дата на издаване, индивидуализиране на техническото средство за измерване на скоростта и обозначение, че същият може да бъде обжалван. Твърди се нарушение на производствените правила, в административно наказателното производство, тъй като на жалбоподателят не са връчени представените пред районния съд доказателства, а именно: протокол за използване на АТСС, снимков материал, справка за нарушител, копие от протокол за метрологична проверка, удостоверение за одобрен тип средство за измерване на скоростта и др. По изложените аргументи, моли съда да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка, като по същество постанови друг, с който да отмени процесния ЕФ.

Касационната жалба е връчена на ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.

В проведеното на 27.09.2023 година съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР –

П.**, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

В проведеното съдебно заседание на

27.09.2023 година, представителят на Окръжна прокуратура- П.**, счита че решението на районния съд е правилно и законосъобразни и предлага същото да бъде оставено в сила.

Административен съд - П.**, като прецени събраните по делото доказателства и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.

211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Районен съд - П.** е приел за безспорно от фактическа страна, че на 24.05.2022г., 13.08 часа, в гр. П.**, по път 1-6, в посока към град С.**, в района на км.76+300 /***/, на посочения път, с преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH САМ S1, № 120cc88, насочена към приближаващия трафик, е извършено измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим, като е заснето МПС - л.а. „**“ с per. № **, със скорост 77 км/ч, при разрешена такава от 60 км/ч., въведена със знак ПЗ В-26, поставен на около 300 м. преди мястото, на което била установена системата за контрол на скоростта, с което е извършено нарушение за скорост с 17 км/ч., при отчетен толеранс от 3 км/ч.

След преустановяване на извършения контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посоченото място, полицейският служител изготвил протокол, съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, издадена от министъра на вътрешните работи, който бил регистриран на с per. №

1158р-4764/26.05.2022г (л. 17 от АНД).

При обработката на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия регистрационен номер на МПС, е изготвен ЕФ, в който са въведени данни за това, че след навлизане на МПС в контролираната зона е измерена скорост на движение, след приспадане на толеранса от -3 км/ч, релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скорост, като отчетената скорост е редуцирана на 77 км/ч, т. е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение е с 17 км/ч.

След справка в ЦБД КАТ-МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на Н.Х.Д., поради което, с оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, срещу нея бил издаден електронен фиш серия К № 5935337 на ОД МВР - П.**, с който на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП й е наложена глоба 50 лв. за извършеното нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП.

При така установените факти Районен съд - П.** при извършената цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административното наказание приема, че същото не страда от съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на ЕФ на това основание.

Първоинстанционният съд разглежда спора по същество и след преценка на доказателствата приобщени по делото приема за безспорно установено от обективна страна факта на извършване на вмененото нарушение по ЗДвП, с посочения автомобил и при описаните в електронния фиш обстоятелства, като потвърждава електронния фиш с наложеното наказание в законоустановения размер.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Съобразно чл. 220 от АПК настоящата касационна инстанция възприема установената от Районен съд - П.** фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Решението е и правилно.

Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от районния съд правни изводи за правилно прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП на настоящия касатор.

Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство. Нормите на чл. 189, ал. 4 - ал. 11, във вр. с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП въвеждат възможност за установяване на административни нарушения и за ангажиране на административнонаказателна отговорност на извършителите по опростена процедура, основаваща се на веществени доказателствени средства, изготвени от автоматизирани технически средства и системи. Оспореният електронен фиш, който съгласно легалната дефиниция съставлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационната система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушение от автоматизирани технически средства или системи е издадено по реда на визираната в ЗДвП процедура.

В специалното административно-наказателно производство, провеждано по реда на ЗДвП за ангажиране на административно-наказателна отговорност за нарушения на ЗДвП посредством издаване на електронен фиш на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, абсолютно условие за законосъобразност на ЕФ, съответно за ангажиране на отговорност на конкретно лице, е доказателствената обоснованост на изложените в ЕФ фактически обстоятелства, относимо към съответния приложен административно-наказателен състав. Част от тези обстоятелства, освен териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, точното място на извършване на нарушението и установяването на конкретните параметри на скорост на движение, която следва и да превишава разрешената максимална скорост, включително е идентифицирането на превозното средство, при управлението, на което е вменено да е извършено нарушение на установения в ЗДвП скоростен режим. Т.е. този елемент е пряко относим към субекта на отговорността за осъществяване на фактическия състав на нарушение на ЗДвП. Това е така предвид разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП (във връзка с която е и разпоредбата на чл. 189, ал. 5, изр. второ, предл. второ от ЗДвП), съгласно който законов текст собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение, като именно собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС.

Във връзка с изложеното изводите на районния съд по фактите кореспондират с приложения към процесния случай материален закон. Безспорно установен по делото е, че МПС, с което е извършено нарушението е собственост на Н.Х.Д., тъй като същата не е представила надлежни доказателства по делото, от които съдът да направи обоснован извод, че МПС, с което е извършено въпросното нарушение е било предоставено на друго лице – правоспособен водач, който да понесе административнонаказателната отговорност, настоящият съдебен състав приеме, че именно Н.Х.Д. е и лицето, извършило нарушението на 24.05.2022г.

Неоснователни се явяват твърденията на касационния жалбоподател, че в обжалвания електронен фиш не се съдържат всички реквизити, предвидени в чл.

189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП и в частност описание на нарушението, точно и ясно обозначение на мястото на извършването му, издател, дата на издаване, индивидуализиране на техническото средство за измерване на скоростта и обозначение, че същият може да бъде обжалван.

Настоящият касационен състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа надлежно описание на нарушението, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Видно от съдържанието на обжалвания акт, в него недвусмислено е посочено, че местоизвършването на нарушението е в гр. П.**, по път 1-6, в посока към град С.**, в района на км.76+300 /Осояка/, на посочения път, което е напълно достатъчно да се индивидуализира и конкретизира този реквизит, описващ твърдяното нарушение. Това е така, тъй като в процесния случай не е ограничена възможността да се извърши преценка за точното приложение на материалния закон. Съдът намира, че описанието на нарушението в ЕФ дава възможност на жалбоподателя да разбере административнонаказателното обвинение и да организира в пълен обем защитата си по него, защото нарушителят се е защитавал срещу ясно предявени му с ЕФ факти. В тази връзка описанието на мястото на нарушението е повече от достатъчно, с оглед императивното изискване за означаването му в ЕФ.

Не съставлява отменително основание и лансираната теза в касационата жалбата, че в ЕФ е следвало да се посочи съответен административнонаказващ орган, който е издал обжалвания документ, тъй като единствените изисквания на разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, която се явява специална по отношение па чл. 57 от ЗАНН е ЕФ да съдържа данни за териториалната структура на Министерството па вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане, като по отношение на ЕФ не съществува изискване да бъде подписан от съответно длъжностно лице. И това е напълно логично, тъй като изявлението, обективирано върху ЕФ, съставлява автоматично възпроизвеждане на записаните върху технически носител данни, които единствено се отпечатват така, както са запаметени от самото устройство, без възможност за анализ и преценка, каквато се прави посредством човешки фактор в процедурата по издаване на НП. Аргументи в подкрепа на изложената теза на жалбоподателя не могат да се търсят и от разпоредбата на чл. 189, ал.11 от ЗДвП, тъй като същата приравнява влезлия в сила ЕФ на влязло в сила наказателно постановление относно правните последици, но не и досежно процедурата по издаване на двата акта. При наличието на изрична правна уредба в чл. 189, ал.4 от ЗДвП за реквизитите на съдържанието на ЕФ, е недопустимо по тълкувателен път да се извеждат други реквизити, които не са предвидени от законодателя, включително и че следва да бъде означена дата на издаване на процесния ЕФ. Липсата на такава не преклудира възможността за упражняване на съдебен контрол за спазване на преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН, тъй като меродавна е не датата на издаване/разпечатване на хартиен носител на ЕФ, а датата на установяване на нарушението чрез неговото заснемане и запаметяване в системата. Ето защо и неозначената дата на издаване на ЕФ не засяга възможността за изчисляване на съответните давностни срокове. Преценката относно последвал по-благоприятен закон също не е възпрепятствана, тъй като прилагането на принципа в чл. З, ал. 2 от ЗАНН не е ограничено до датата на издаване на ЕФ, а до неговото влизане в сила.