Определение № 30901 от 25.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30901 гр. София, 25.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20251110129751 по описа за 2025 година

Предявени са от П. Х. С. срещу И. В. Н. и М. М. С. обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН и чл. 30, ал. 1 ЗН за прогласяване за нищожно на съставеното от М. М. Г. саморъчно завещание от 29.05.2024г., с което същата се е разпоредила за след смъртта си в полза на ответниците с притежаваното от нея право на собственост върху притежаваната от нея ½ идеална част от следния недвижим имот: апартамент 28, находящ се в гр. София, ж.к.

„Младост 2“, бл. 228, вх. Б, ет. 2, евентуално- за унищожаване на това завещателно разпореждане, обявено с протокол от 17.01.2025г. за обявяване на саморъчно завещание на нотариус Иван Дахтеров, евентуално- за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на майка му М. М. Г., накърнена с извършеното от нея в полза на ответниците завещателно разпореждане от 29.05.2024г. чрез намаляване на същото.

Ищецът твърди, че приживе баща му Христо Иванов С. придобил чрез договор за покупко- продажба правото на собственост върху апартамент 28, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 2“, бл. 228, вх. Б, ет. 2, като доколкото към датата на сделката- 09.12.1977г., приобретателят по нея бил в брак с майката на ищеца М. М. Г., имотът бил притежаван от тях в условията на съпружеска имуществена общност, която била прекратена при равни части при прекратяване на брака между съпрузите с развод, считано от 18.12.1986г. Впоследствие- на 27.04.1987г., Христо С. дарил на сина си- ищеца, своята ½ идеална час от имота. На 20.11.2024г. починала М.Г., като оставила като свои наследници по закон ищеца П. Х. С., както и ответниците И. В. Н. и М. М. С.- деца на починалата преди М.Г. нейна дъщеря Мария Х.а С.а. Преди смъртта си М.Г. съставила саморъчно завещание от 29.05.2024г., с което завещала в полза на ответниците правото си на собственост върху притежаваната от нея ½ идеална част от процесното жилище. Ищецът поддържа, че това завещателно разпореждане не е годно да породи правното си действие, заявявайки в тази връзка, че оспорва авторството на документа, че имотът, предмет на завещателното разпореждане, не бил надлежно и в достатъчна степен индивидуализиран в същото- не били посочени етаж и номер на апартамента, а и от използваните от съставителя изрази в завещанието- че ще живее в имота до края на живота си, че подписва документа като „упълномощител“, не можело да се изведе категорична воля на същия в действителност да завещае имуществото в полза на ответниците. Последните фактически обстоятелства, касаещи съдържанието на завещанието, са израз според ищеца и на неспособността на завещателя към датата на завещанието да разбира свойството и значението на извършваното, като излага в тази насока подробни фактически обстоятелства, касаещи влошеното 1 здравословно състояние на М.Г. в годините преди смъртта й, вкл. и в периода на съставяне на завещанието, поддържайки, че здравословните й проблеми се отразявали осезаемо на способността й да се ориентира, както и да взима осъзнати решения. По изложените съображения счита, че е налице основание и за унищожаване на процесния акт на безвъзмездно имуществено разпореждане. В условията на евентуалност спрямо така изложените доводи, касаещи действителността на завещанието на М.Г., ищецът претендира, че със същото е накърнена запазената му част от наследството на майка му, като поддържа, че доколкото нейното имущество се изчерпвало със завещаната ½ идеална част от апартамента в ж. к. „Младост 2“, в случая не следвало да се формира наследствена маса по реда на чл. 31 ЗН, а намаляването следвало да се извърши в дробна част. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който исковете се оспорват като неоснователни, като се поддържа, че в случая били спазени всички изисквания на закона, в частност на нормата на чл. 25, ал. 1 ЗН, за действителност на процесното завещание, като изрично във връзка с оспорването от името на ищеца на авторството на същото, е заявено, че ответниците желаят да се ползват от документа. Оспорват и иска за унищожаване на завещанието, оспорвайки фактическите твърдения в исковата молба относно влошено здравословно състояние на завещателя към момента на съставянето му и поддържайки, че макар да е имала неразположения, свързани с възрастта й, М.Г. се справяла сама с ежедневните си битови нужди, излизала да пазарува, грижела се за домакинството си, а освен това действала разумно, разбирала свойството и значението на извършеното от нея и била в състояние да вземе правилното решение, вкл. при съставяне на завещанието си, като допълват, че същата била в добро физическо състояние, вкл. в деня преди смъртта си, когато се чула по телефона с ответницата И. Н.. Поддържат, че в случай че съдът приеме главния иск за неоснователен и го отхвърли, не се дължи произнасяне по предявения евентуален иск за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на М.Г.. Независимо от това, считат, че доколкото в случая обшият за страните наследодател се разпоредил за след смъртта си единствено с процесната идеална част от апартамента в ж. к. „Младост“, следвало да се приеме, че се касае за разпореждане с отделен имот, а не с цялото му имущество. Претендират разноски.

Съдът намира, че за яснота и прецизност и с оглед на конкретно изложените от името на ищеца в исковата молба твърдения на същия следва да бъде указано в определен от съда срок изрично да заяви оспорва ли процесното завещание да е подписано от соченото като негов съставител лице.

По предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН ищецът следва при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал.

1 ГПК да установи съставянето на процесното завещание, както и конкретните фактически твърдения, изложени в исковата молба, касаещи физическото и психическо състояние на завещателя към момента на съставяне на завещанието, в частност способността му да действа разумно, да разбира свойството и значението на постъпките си.

При установяване на тези факти с правно значение процесуално задължение на ответниците е да установят, че завещанието е подписано от посоченото в него за негов съставител лице- М. М. Г.

По иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН ищецът следва при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи, че е наследник по закон на М. М. Г. с право на запазена част от наследството на същата, както и стойността на наследственото имущество на наследодателя към момента на смъртта му.

При установяване на тези обстоятелства процесуално задължение на ответниците по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН е да установят, че в наследственото имущество на 2

М. М. Г. са се включвали и други активи- движимо, недвижимо имущество, парични средства, респ. пасиви- задължения на наследството, за което понастоящем не се сочат доказателства, но и не се излагат конкретни твърдения.

Следва да бъде допуснато събирането като писмени доказателства по делото на представените от страните с исковата молба и с отговора на исковата молба документи, с изключение на представеното по делото становище (безплатно) от адв. Е.В.Г., доколкото същото представлява експертно становище, което не е изготвено и приобщено в хода на настоящия процес по предвидения за това процесуален ред по чл. 195 и сл. ГПК.

По исканията на страните следва да бъде допуснато събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит при режим на довеждане в първото по делото открито съдебно заседание на общо четирима свидетели- двама от ищеца и двама от ответниците, за установяване на твърденията им, касаещи здравословното състояние на завещателя към момента на съставяне на процесното завещание, респ. способността му да действа разумно и да разбира значението на постъпките си, като в останалата част искането на ответниците за събиране на гласни доказателства- за установяване на отношенията между страните по делото, както и на същите- със завещателя, следва да бъде оставено без уважение като неотносимо.

По искането на страните следва да бъде допуснато извършването на съдебнопсихиатрична експертиза по формулираните от тях в исковата молба и в отговора на същата по чл. 131 ГПК задачи, като на вещото лице следва да бъде указано, че следва да работи по същите след приобщаването по делото на допуснатите гласни доказателствени средства.

На страните следва да бъде указано, че по исканията на ответника за допускане извършването на съдебно- почеркова експертиза, както и за задължаване на ищеца да представи съставеното от М.Г. пълномощно от 18.06.2024г., съдът ще се произнесе след уточняване на оспорването на ищеца, касаещо авторството на процесното завещание.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК във вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение писмено, с препис за насрещната страна, да уточни поддържа ли процесното завещание да не е подписано от лицето, сочено в документа като негов съставител- М.Г..

ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените от страните съответно с исковата молба и с отговора на исковата молба документи, с изключение на представеното по делото становище (безплатно) от адв. Е.В.Г..

ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит при режим на довеждане в първото по делото открито съдебно заседание на общо четирима свидетелидвама от ищеца и общо двама от ответниците, за установяване на твърденията им, касаещи здравословното състояние на завещателя към момента на съставяне на процесното завещание, респ. способността му да действа разумно и да разбира значението на постъпките си, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за събиране на гласни доказателствени средства в останалата му част.

ДОПУСКА извършването на съдебно- психиатрична експертиза по формулираните от страните в исковата молба и в отговора на същата по чл. 131 ГПК задачи.

НАЗНАЧАВА като вещо лице, което да извърши експертното изследване, проф. П.М..

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 500.00 евро, вносим по депозитната сметка на СРС поравно от страните в едноседмичен срок от 3 получаване на препис от настоящото определение.

УКАЗВА на вещото лице, че следва да работи по възложените му задачи след приобщаването по делото на допуснатите гласни доказателствени средства, както и че в случай че някоя от поставените от страните задачи предполага познания и опит по специалност, каквато назначеният експерт не притежава, следва своевременно да уведоми съда за това.

УКАЗВА на страните, че по исканията на ответника за допускане извършването на съдебно- почеркова експертиза, както и за задължаване на ищеца да представи съставеното от М.Г. пълномощно от 18.06.2024г. съдът ще се произнесе след уточняване на оспорването на ищеца, касаещо авторството на процесното завещание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.11.2026г. от 12:00 часа, за когато страните и вещото лице да бъдат призовани.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.

УКАЗВА на страните, че към Софийски градски съд действа Съдебен център по медиация.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по делото, да се връчи на страните, а на ищеца- и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4