Решение № 37 от 12.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Варна, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Пламена Ст. С.а като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20233110204040 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба на „Юникарго транс“ ЕООД, ЕИК: 204778164 с адрес: гр.Варна, ул.“Д-р Пискюлиев“ № 78, ет.1, офис: 1, представлявано от управителя К.К.Ш. чрез проц. представител, против НП № 03-2300009/08.02.2023 г. на Директор Дирекция "Инспекция по труда"- гр.

Варна, с което на основание чл. 413, ал. 2 от КТ на юридическото лице е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 3000 / три хиляди/ лева за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във вр. с т.36.5 от Приложение №1 към чл.7, т.1 от Наредба № 10 от 7.12.2004г. чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари / ДВ бр.112/2004г. / във вр. с чл.9 и чл.26, ал.2 от Наредба № 12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро- разтоварни работи / ДВ бр. 11 от 2006 г. /, и чл. 275, ал. 1 от КТ.

В жалба се сочи, че са били депозирани възражения срещу съставения АУАН, с приложени доказателства, които не са били преценени и обсъдени от АНО, с което е било ограничено правото на защита на нарушителя, изразява се становище, че работодателят е санкциониран за това, че е допуснал шофьорът да извършва определена дейност, като не е конкретизирано в нарушение на кой нормативен акт му е възложено да 1 извършва дейността, твърди се, че на шофьора е бил извършен първоначален инструктаж, че е издадена заповед относно определяне видовете инструктажи и лицата, които следва да ги провеждат, че е изготвена програма за провеждане на инструктажи по безопасността, както и че водачът е бил запознат с инструкцията за безопасна работа с мотокар, като се приема, че в качеството на работодател е осигурил всички нормативно изискуеми условия за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд за работниците и служителите. Сочи се, че не става ясно кои действия не е предприел работодателя и с кое действие или бездействие не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд, кое не е отстранил, ограничил или намалил опасности за живота и здравето на работника, пострадал при злополуката.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява от адв. А. и адв. Д., надлежно упълномощени и приети от съда.

В хода на делото по същество процесуалните представители излагат аргументи в подкрепа на становището, че липсва нарушение на посочените в НП норми, че неправилно е била ангажирана административно наказателната отговорност, визира се като нарушена нормата на чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН , относно описанието на приетото за извършено нарушение, като в обстоятелствената част на НП е преповторено дословно съдържанието на посочените като нарушени норми, сочи се, че работодателят е бил обвинен за бездействие, но не е посочено какво е следвало да направи или да не направи, по какъв начин е следвало да бъде упражнен ефективния контрол и да бъдат осигурени условията. Визира се липса на точна квалификация на приетото за установено нарушение, тъй като посочените като нарушени норми не визират конкретно правило за поведение. Цитира се съдебна практика, касаеща описанието на нарушението от фактическа и правна страна, като в заключение се иска НП да бъде отменено и да бъдат присъдени направените по делото разноски.В условията на алтернативност санкцията да бъде намалена до минималния размер предвиден в закона, а именно 1500 лв.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юк. Й.Й., който оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, сочи, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че като работодател не е изпълнил задължението си да осигури ефективен контрол при осъществяване на товаро- 2 разтоварните дейности от работниците, като приема че нарушението е доказано и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а при присъждане на разноски в полза на жалбоподателя моли за уважаване в минималния размер.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

Пострадалият П.К.П. бил в трудово правоотношение с „Юникарго транс“ ЕООД, като изпълнявал длъжността „шофьор товарен автомобил“. За посоченото дружество, като ръководител автотранспорт работил и Н.В.С..

На 16.12.2022 г., в обект- складова база, находяща се в гр.Варна, ул.“Кольо Фичето“ №41-43, на територията на „Варна Комерс“, склад №13, клетка №9, вследствие от управление на мотокар-Mitsubishi-1,5t, със сериен № F25В50963 от св. Н.В.С., на длъжност ръководител-транспорт при транспортиране и захождане за маневриране на товар-метална стойка с медицински легла с общ размер 210 см височина, 70 см широчина и 250 см дължина, пред складовата база срещу входа, с цел товарно-разтоварна дейност, като при изравняване на товара с бордюра на товарното МПС, мотокара влиза в неравност по настилката- деформация тип „дупка“, товара пада на дясно, където лицето П.К.П., на длъжност шофьор товарен автомобил, е стоял в близост до зоната на възможно падане на товари, като горната част на товара го затиска и получава фрактура на тазобедрена става, фрактура на пубистна кост, фрактура на 5-то и 6-то ребро, като и пробит бял дроб.

Информацията за трудовата злополука постъпила в Д"ИТ" и местопроизшествието било посетено от св. Б. А. Д. - инспектор в Д"ИТ"Варна. При проверката на место св. Д. установил при какви обстоятелства е настъпила трудовата злополука.

При така установените факти, на 20.01.2023 г. срещу дружествотожалбоподател е съставен АУАН за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във вр. с т.36.5 от Приложение №1 към чл.7, т.1 от Наредба № 10 от 7.12.2004г. чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари / ДВ бр.112/2004г. / във вр. с чл.9 и чл.26, ал.2 от Наредба № 12 за 3 осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро- разтоварни работи / ДВ бр. 11 от 2006 г. /, и чл. 275, ал. 1 от КТ.

АУАН бил надлежно връчен на представляващия дружеството жалбоподател, който го подписала с отбелязване, че има възражения.

В законоустановения срок постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН, но въпреки тези възражения, които били счетени за неоснователни, въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 413, ал. 2 от КТ е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател като в НП АНО възпроизвел изцяло фактическите констатации от акта и визираните като нарушени норми.

В хода на съдебното производство не се ангажираха доказателства, че работодателят е издал заповеди за извършване на инструктажи на работниците, така и за определяне на отговорно лице, както и че на работниците са били проведени инструктажи.

Съдът кредитира показанията на св. С., като напълно кредитира и показанията на св. Д., тъй като същите са последователни, непротиворечиви по между си, взаимно допълващи се и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът напълно кредитира писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по АНП, както и от показанията на свидетелите С. и Д. и от писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

НП е издадено и АУАН е съставен в предвидените от ЗАНН преклузивни срокове.

4

Наказателно постановление е издадено от компетентен организпълняваща длъжността Директорът на Дирекция "Инспекция по труда"- гр.

Варна съгласно приобщената по делото Заповед.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Като разгледа жалбата с оглед процесуалната законосъобразност на издаденото НП, съдът установи, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

В конкретния случай съдът намира, че в АУАН и НП липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението, тъй като не са визирани конкретните факти, касаещи съставомерни признаци на твърдяното за извършено нарушение. Фактическото описание на нарушението поставя в невъзможност съдът и наказаното лице да узнаят какви конкретни действия респ. бездействия е извършил въззивника в качеството на работодател. Описанието на нарушението се свежда до констатацията от фактическа страна, че работодателят не е осъществил ефективен контрол при извършване на товароразтоварни дейности, тъй като е допуснал св. П.К.П. на длъжност шофьор товарен автомобил при товарно- разтоворна дейност да стои в близост до зоната на възможно падане на товари и при определени обстоятелства е настъпила трудова злополука.

При тази констатация АНО е приел от правна страна, че санкционираното дружество в качеството на работодател не е изпълнил задължението си да осигури ефективен контрол при извършване на товароразтоварни дейности по безопасен начин и е визирал като нарушени нормите на чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във вр. с т.36.5 от Приложение №1 към чл.7, т.1 от Наредба № 10 от 7.12.2004г. чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари / ДВ бр.112/2004г. / във вр. с чл.9 и чл.26, ал.2 от Наредба № 12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро- разтоварни работи / ДВ бр. 11 от 2006 г. /, и чл. 275, ал. 1 от КТ.

Нормата на чл. 275, ал. 1 от КТ вменява общо задължение за работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че 5 опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Конкретни задължения за работодателя тази норма не визира.

Съгласно чл. 7 т. 1 от Наредба № 10 от 7.12.2004г. чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари / ДВ бр.112/2004г. / във вр. с чл.9 и чл.26, ал.2 от Наредба № 12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро- разтоварни работи / ДВ бр. 11 от 2006 г. /, не се допуска присъствието на хора в транспортните средства при товаренето/разтоварването им с повдигателни съоръжения.

Нормата на чл. 16, ал. 1 т. 6 от ЗЗБУТ също е обща и вменява задължение за работодателя да осигури ефективен контрол за извършване на работа без риск за здравето и по безопасен начин.

От горепосочените в АУАН и НП факти, обаче, не става ясно точно какви императивни норми са пренебрегнати от работодателя, за да настъпи посочения резултат, а именно кои конкретни действия или бездействия на същия са в причинна връзка с настъпилия резултат.

Наредба № 12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи регламентира конкретни задължения както за работодателя, така и за всеки работещ при извършване на товаро-разтоварни работи, но друга разпоредба, освен чл. 9 и чл.26, ал. 2, която не визира конкретно задължение за работодателя, а визира само забрана, не е посочена.

Общата и непълна формулировка на нарушението създава неяснота по какъв начин се приема, че работодателят е следвало да осъществи контрол ефективно и как е допуснал шофьорът да извършва разтоварване на контейнерите и дали трудовата злополука е настъпила в следствие на действие или бездействие на работодателя или се дължи на неизпълнение на задължение на самия работник, тъй като наредбата вменява задължения и за работниците.